Тенис – Пиронкова – Да играеш полуфинал на Уимбълдън
Цветана Пиронкова е едно красиво момиче, високо 180 сантиметра и постоянно поддържащо теглото си около 65 килограма. Играе тенис.
Родена е на 13 септември 1987 година в Пловдив, но слабо познава днешния стил на живот, характерен за връстниците й в България.
Баща й Кирил Енчев е един от шампионите в българската кану-флотилия, където пловдивчани често свиреха първа цигулка и бяха също така често европейски, световни и олимпийски шампиони. Модерният гребен канал на Марица и Високопланинската база Белмекен са причинителите на това, както и уморителния тренировъчен режим, на който се бяха посветили. Не съм го питал, но почти съм сигурен, че като личен треньор на дъщеря си, Кирил Енчев се е ръководел от своята спортна практика, макар че греблото в лодката има малка прилика с ракетата за тенис. Така както и тежкоатлетът с 200-килограмовата си щанга и цигуларят с 200-грамовия си лък по същество правят едно и също – вместо да ходят по магазини и дискотеки – тренират.
Майка й също е с място в историята – когато България имаше олимпийски шампиони даже в плуването и тя бе една от най-бързите в басейна. Радоствета Чинкова премина през 1977 г. за пръв път в българското плуване границата от 1 минута на 100 метра свободен стил. Нейният баща Никола Чинков пък финансира често участието на Цвети в тенис турнири.
Хваната здраво от тези семейни клещи още на 4 години малкото Цвете започва да се труди на корта с ракета в ръка. Като теглим черта става ясно, че тя е вече ветеран – 19 години трудов стаж в Тенис-работилницата на „Локо” – Пловдив. Едни от най-благодатните и щедри за тениса български кортове.
В днешния модерен живот, където всичко, белязано за уж „високото”, се движи само във „вярната посока”, през задължителни за просперитета „панели”, като диплома от английската гимназия, специализация в Брюксел, стаж в Световната банка и пр. при тениса еквивалентът е Тенис-академията на Болетиери във Флорида. Не, и там не е била.
Нейният старт е винаги от родната къща и кортовете в родния град, великият по своя уникален български дух Пловдив. Тук и мълвата за такива тенисисти като братя Рангелови и Дора Рангелова, четиримата братя Пампулови, чиито разклонения на фамилията днес са от Австрия и Швейцария до Австралия и цяла Америка, и помагат да бъде все по-добра в тениса.
“Цял свят обиколих – каза Цветана Пиронкова, когато се върна от Уимбълдън у дома и пловдивчани моментално я направиха най-младия
Почетен гражданин на южната ни хубава столица- и с ръка на сърцето ви казвам: нашият Пловдив е единствен!
Решила е да прави българска Тенис-академия под тепетата! Община, кмет и народ вече търсят подходящо място.
Да стигнеш полуфинал на Уимбълдан в тениса е нещо като да нарисуваш картина и в Лувъра да я поставят! Казвам го това, защото фамилията Пиронкови в Пловдив е сред богато дарените от Бога с таланти. Тя е внучка на един от най-познатите съвременни български художници – Енчо Пиронков и често страстта към рисуването я обхваща, особено, когато в ръката си няма тенис-ракета. Носител на орден „Кирил и Методий”, заслужил художник, с картини в Националната ни художествена галерия, в галерии и колекции в САЩ, Мексико, Япония, Франция, Германия и Испания, Енчо Пиронков е още и майстор на приложното монументално изкуство, негови са и декорите на филма „Сватбите на Йоан Асен”.
Досега само Мануела Малеева беше играла полуфинал в турнир от Големия шлем – два пъти на Откритото първенство на САЩ. Макар и еднакви по градация от „Шлема” Уимбълдън си остава като „свещеното място” за хората, изповядващи тениса почти като религия. Затова и полуфиналът на Цветелина има толкова висока стойност. Тя достигна до него след 5 победи: в първия кръг над Анна Лапушченкова, във втория над Вера Душевина, в третия – над Регина Куликова, в четвъртия – над Марион Бартоли и на четвъртфинала над Винъс Уилямс /5 пъти шампионка на Уимбълдън, втора в световната ранглиста/ с 6:2, 6:3. В тези 5 мача нашата тенисистка не губи нито един сет – 10:0! Пиронкова загуби полуфинала от Вера Звонарьова с 6:3, 3:6, 2:6.
Мануела има в своята тенис история Трето място в Световната ранг листа – през февруари 1985 г. Цветелина достигна през юли 2005 – 35-то. По приходи от наградните турнири за 2010 година е на 24 място с 502 168 долара. В общата си кариера до сега е спечелила награден фонд /заедно с 250 000 паунда – 370 000 долара от сегашния Уимбълдън/ – 1.3 милиона долара.
Има още доста път докато стигне другите успехи на сестри Малееви. И трите – Мануела, Катя и Магдалена са влизали в шестиците на световната ранглиста. Спечелили са 30 турнира. Участвали са на турнирите в Австралия, Ролан Гарос, Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ общо 126 пъти.
Но какво нещо е, все пак, Уимбълдън? Мястото, където ярко изгря спортната звезда на българската тенисистка?
Аз го помня от времето на Юлия Берберян с нейните и на съпруга й, приятелят ни Малейката, баскетболен плеймекър от класа, дъщери – Мануела, Катерина и Магдалена Малееви. Щастлив бях, благодарение на техния талант, и на Аустралия Оупън, на Ролан Гарос и Ю Ес Оупън от Големия шлем. Още и на Мастерс-турнири и битките за женската купа на Федерацията във Ванкувър, Сао Паоло, Медисън Скуър Гардън в Ню Йорк и пр., където спортният колос в пресата – Илюстрованият спортен седмичник „Старт”, пращаше своя кореспондент.
Даде Бог добра наследничка на тези славни тенисистки, които също знаеха какво означава спортен труд. Когато веднаж засегнаха Берберян, че дъщерите й са толкова добри защото ходят всяко лято при арменските си дядовци и лели в Америка и тренират там тя избухна: „Но те побеждават всяка година по 101 американки, които постоянно живеят при дядовците си в Америка – 365 дни в годината! Защо става така?”
Твърди се, че общото между някогашния тенис и сегашния са само ракетите и правилата. Но иначе – недай Боже някоя стара звезда да се заиграе, макар и със някогашните си сили, със съвременните играчи! Ще изпита голямо разочарование. Затова и с толкова повече уважение възприемаме успеха на Пиронкова. На нея е още по-трудно да кръстосва ракети сред огромната конкуренция по света отколкото на сестри Малееви едно време. Добре го каза наскоро великият Джон Макенроу след един тренировъчен мач с Рафаел Надал: „Беше забавно. В началото си казах: „Господи, с неговия спин той ще ме изтормози! Но аз също удрям добре и се надявам, че момък като него няма да сметне, че си е загубил времето с мене. С Рафаел, обаче, разбрах колко трудна е станала играта, колко по-жестока е станала битката. Нещо, което ти убягва от коментаторското място. /Макенроу е телевизионен коментатор на големите тенис-турнири/.
Има голямо сходство в това, че и при Малееви и сега при Цветана Пиронкова, големият резултат се е получил в едни и същи условия – в домашна среда, където единият от родителите е треньорът, а други членове на фамилията са включени в процеса. При Малееви това са игрите между самите сестри. При Цветана – това е нейният брат Енчо, чийто мъжки тенис, макар и той да не е изтъкнат състезател, е чудесен за тренинг и партньорство. Сестра и Елисавета също играе тенис. Сега е спортна стипендиантка в университет на САЩ. Кой университет? Срамота е, но не зная. Ще го открием.
Макенроу не успява в опита си да насочи към тениса своите деца: „Да тренираш собствените си деца е особено трудно – казва той. 4 от моите 6 деца /от двата му брака – с актриса и музикантка, бел. ред./ са на 18 и повече години, включително и доведената ми дъщеря, която дойде на 9. Тя е много по-различна от мен. Чете Шекспир, никога не е спортувала. Да, опитах се да ги тренирам, но бързо разбрах, че със собствените деца не става. Това е проблемът – как да бъдеш успешен родител, когато децата не мислят като тебе…”. Е, Мак – обади се на Берберян и Кирил Енчев! Ще те научат.
Започвайки темата „Уимбълдън” и опита да обрисувам какво значи да играеш полуфинал на Централния корт, колко ярко е изгряла звездата на Пловдив и България в тениса, ще ви разкажа що за място е това и какви са преживяванията на спортен човек, когато попадне там.
Първата ми акредитация на Уимбълдан една не завърши с катастрофа. Когато отидох да си получа пропуска с могъщата дума PRESS, в душата ми се блъскаха валпургиеви страсти. Взимам, влизам, и ТЕНИ-И-И-И-С безкрай!
Но директорът на Пресцентъра, достолепен британец с изглед на твърде влиятелен лорд, няколко пъти се пребори с очилата си преди да ги пусне обезсилен на бюрото и да разпери ръце. Моето име го нямаше! Аз стоях мирно, ни жив ни умрял пред него и единствените ми две желания в края на краищата бяха да не се разплача пред него и да умра незабавно и на място.
Като постояхме така в едноминутно мълчание един срещу друг все пак човекът пръв се окопити и рече:
– Аз зная вашия случай. Документите ви дойдоха късно. Но ние с вас няма да пропуснем в никакъв случай този Уимбълдан и особено играта на вашата прекрасна Мануела!
От този миг всеки ден той ми изписваше личен медиен пас от някакъв си подвластен нему билетен фонд и с него аз заемах мястото си в прес-ложата, на една- две ръце разстояние от Кралската ложа с Лейди Даяна в нея, която по това време беше жива и здрава и всеки ден идваше да гледа Уимбълдън.
Оттогава англичаните са ми симпатични и преди няколко дни, когато германците ги разпертушиниха на Световното с малко притеснителния резултат 4:1 ми стана мъчно за него. Въпреки, че този джентълмен вече не се нуждае повече от моята благодарност и съжаления, както и от каквото и да е друго от нашия свят.
Следва
Климент ВЕЛИЧКОВ,
специално за в. „България Сега”
