Богат или беден – изборът е ваш

След двадесетгодишно отсъствие се завърнах отново в Родината, за да прекарам няколко тъжни месеца с моите родители преди тяхната кончина. Срещнах се с роднините, някои от тях не бях виждала повече от 25-30 години; бяха поостарели, но се разпознахме. Повечето живеят по селата, сгушени в старите фамилни къщи, наследени от родителите, отишли след своето пенсиониране; отглеждат кокошки и прасета, ровят се в двора, копаят лехи, садят зеленчуци, правят ракия и вино. Оплакаха се от бедността, но ядохме свинско, пихме вино и аз естествено, научих всички тайни на родата. Най – прилежно пред мен бяха обсъдени нашите близки и техния начин на живот, като никой не беше отминат.

Не знам как живеят бедните, но при това изобилие на месо, салати и вино, гарнирани с пикантни истории, все си мисля си, че повече от половината човечество мечтае за такава бедност, нали! Хората по принцип искат да задоволяват своите най-естествени нужди от храна, вода и консумативи: ток, отопление и транспорт. Всичко друго – GSM, телефони и коли се нарича лукс, но не и за родата ми. Те се оплакваха, че са бедни и едва свързвали двата края. В тяхното съзнание те се чувстваха такива, въпреки че се радваха на всичко по-горе изброено в бедното си битие.

Това отново доказва, че бедността и богатството са състояние на мозъка и не се измерват с финикийски знаци. Роднините се чувстваха бедни и аз не можех да им докажа обратното. Всъщност те по-скоро се чувстваха нещастни. Знаем, че щастието и богатството не са титла, която онаследяваме по роднинска линия, нито пък се раждаме с такова отношение към света. Ние сами правим избора си – да бъдем нещастни или да бъдем щастливи. Това как ние се чувстваме, идва от вътрешното ни желание да живеем добре или да живеем зле според даденото ни от Вселената право на избор, който е най-висшият закон във Вселената, правото на избор.

Роднините нямали пари. Какво са парите за тях, мислех си аз?

Можете да прочетете в книгите, че парите са метални или книжни знаци, с които се измерва стойността на стоките, услугите и труда; че парите са средство, капитал и споразумение в дадена общност, нещото което да бъде използвано като средство за размяна. Това споразумение може да бъде явно или неявно, свободно избрано или пък наложено. Появата на парите не зависи от наличието на централизирана власт или от наличието на правителство; появата на парите е естествено възникнало явление в годините на пазарните отношения. Въпреки това правителствата често налагат монопол върху паричните средства и когато се използват алтернативни пари, това бива преследвано от закона. Автентичността на парите се е удостоверявала и от означените по тях символи на властта – кралска, княжеска или пък републиканска. Така са се появили парите с гербове и парите – символи с изображение на хералдически животни и растения, религиозни и светски знаци. Много от названията на тези същества и символи дали имена на парите. Тук се нареждат лъвовете, които дават име на нашия лев и румънската лея. Паричната единица на Гватемала е кетцал, както се нарича и митичната птица – Богът човек, която е символ на тази латиноамериканска държава.

Парите имат следните характеристики:
   1. Те са средство за размяна, когато говорим за търговията, при която за една услуга или стока се заплаща в пари;
   2. Парите са още и стандарт за отложено плащане, т.е. те са инструмент за погасяване на дълг във валута, която е вече упомената;
   3. Те са още и разчетна единица, това е в случаите когато говорим за измерване или сравнение на стойността на парите с други стоки; или пък стойността на парите се използва за деноминиране на дългове;
   4. Парите са още и запас от стойност, тоест те са съхранен капитал. Когато даден предмет се купува, за да съхранява стойност за една бъдеща размяна, тогава този предмет се използва като запас от стойност. Например при хиперинфлация златото, среброто, скъпоценните камъни, антиките и добитъка имат складирана стойност, защото на тях никога не им пада цената.

Моите роднини имат пенсии, които получават редовно в пощата на съответна дата; казаха ми, че били малки, но тези пенсии покриват основните им разходи; тоест те използват първата характеристика на парите, кеш пари, тоест парите от пенсиите са средство за размяна и за закупуване на стоки и плащане на сметки. Те не използват парите си като отложено плащане, защото нямат дългове към банките, Боже опази!

Всички мои роднини имат по няколко изплатени апартаменти и фамилни къщи от починалите си родители, апартаменти в града и вили край морето. Някои имат дори хотели по Черноморието, но хотелите им били празни, миличките, едва не ме „разплакаха”. Роднините имаха спестени пари в банката и под дюшеците, както баба ги е учила. Тоест те имат пари като складирана финансова мощ и използват парите си в характеристика на съхранен капитал. Имат волове, добитък, земи, ливади, лозя и вино в бъчвите си. Пак говорим за складиран капитал. За каква бедност говорим, или за каква липса на пари? Кажете ми?

Това е безпрецедентен случай в света. Единствено в България хората са собственици на повече от един изплатен имот. В Щатите, която се смята за най – богатата държава на света, само 8% от населението имат повече от един (Не)изплатен имот! Както също във Франция и в Испания. Годишният „данък сгради” е 2% от пазарната стойност на имота в Щатите, тоест при имот от $ 100 000 долара, което е стойността на едно съвсем малко жилище в някое по-прилично предградие, данъкът ”сгради” е поне $ 2000 долара на година, а в България данъкът за подобен 100 000 евро апартамент е една хилядна от стойността на имота, тоест 100 лева годишен данък! Excuse me!

Ако кажем това на американците, дали ще започнат да плачат за нас и да ни пращат парични помощи от Армията на Спасението? Да? Как да убедим не само американците, но и всички останали, че българите са много „бедни”? Или много алчни, ще ми кажат те! Как да им обясня, че българите работят само една работа, а не две, както е нормално в Щатите, че имат два почивни дни на всеки пет работни! Кака да им обясня, че никой в България не става рано сутрин и не си бие камшика преди да отиде на работа! Как да им кажа, че всички българи имат мнение за живота в Щатите и най-вече тези, които никога не са напускали България, че мнението на всички е негативно, а не знаят английски и не са говорили с жив американец. Роднините ме питаха как е животът в Щатите, но не чакаха мнението ми, защото знаеха, бяха гледали американски филми и всичко им беше ясно. Знаеха, че е лошо, но пък всички в Америка имали пари, а те толкова се били намъчили от немотия и беднотия. Питаха ме дали американците имат сирене, а като нашия хляб? Не може да бъде! Ами такива домати? Не са виждали, нали? Национална гордост! „Българите сме много интелигентни, а нашите жени са най-красивите в света, а нашите деца са най-умните” в американските училища. Вярно е, нали!

Блажени са вярващите, че Раят небесен е техен! Така пише в Библията. Там още пише, че парите не винаги са били във вид на монети, а търговията между хората е ставала когато хората давали това, което им било оставало в повече на другите, които пък от своя страна давали част от своя излишък, а по-късно, някои скъпоценни метали започнали да се употребяват като разменна единица. Смята се, че първите редовни монети на евреите са се появили във времето на Симон Макавей, което е около 150 години преди Христа. Монетите са били сикъл, сикъл и половина, третина сикъл и четвърт сикъл. Това е за историята на монетите, а оттам имаме и останалите пари – банкноти, фиат пари, пари с покритие, без покритие, виртуални пари, електронни пари и др.

В Библията Апостол Павел говори за „сребролюбието“ като корена на всички злини, с това той осъжда не парите, а любовта на хората към парите, като сребролюбието според него е страстта на човешкото сърце. Дали бяха сребролюбиви моите роднини? Дали имат тази страст да трупат пари и откъде идва тя? Заради сребролюбието са се извършвали много престъпления, а сребролюбието може да се вкорени в сърцето както на сиромаха така и на богатия, защото и единият и другият могат еднакво да ламтят за пари.

Братовчедката ми от Средец се заела с продажбата на фамилната къща на дядо, взела пълномощни, продала къщата на англичани и направила комисиона, каквато тя сама си определила. Това, което е извършила се нарича какво? – лъжа или измама! Не знам, а може би и двете?

Парите, според хората, които умеят да правят пари, са дисциплина и свобода. Парите се получават вследствие от процеса на правене на пари – т.е. – с труд и много работа. Няма късмет, няма лесно забогатяване, всичко е работа, работа и пак работа. И себеотдаване. Парите не са нито вещи, нито добитък, нито имоти. Те са енергия, те са положителна енергия, затова е добре да внимаваме от кого вземаме пари и на кого даваме пари. Трябва да се отнасяме с голямо уважение към тях и към хората, с които правим пари. Хората винаги, винаги са на първа позиция, те са по-важни от парите; на второ място идват те, парите, а най-накрая – вещите; така се степенуват по важност приоритетите в живота.

Така казват богатите, тези, които могат да правят пари; тези, които умеят да ги умножават. Мислете първо за хората!

Моите роднини се чувстват неудовлетворени и нещастни. За тях парите са земя, имоти, добитък и кеш под миндерите, злато скрито в одаята. Не мога да им обясня, че те страдат защото нямат оборотни или налични пари, но как да ги имат, като такива пари се получават в процеса на правене на пари. Те не работят, те са се оттеглили от този процес. Те искат да получават кеш пари, които да задоволяват техните желания, но желанията им надминават нормите на нужното, тоест те смятат, че щом са работили по време на комунизма, трябва да получават пари във времето на демокрацията, които да задоволяват техните лукс желания. Аз не я разбирам тяхната икономика, защото нещо не е както трябва. Не искат да продадат излишните си жилища, имат повече от две и три, смятат това за лудост, не искат да продават и стоката си, която произвеждат по дворовете, задоволени са с храна, вода и сметките са им платени, но пак страдат.

Парите са свобода, но тази свобода се изразява в правото на избор, изборът да бъдеш честен или не, най- вече към себе си и тази свобода да ти дава възможност да можеш да правиш, каквото искаш по съвест със парите си и да даваш пари на когото поискаш. Днешните българи са заразени с нечувствителност към тази свобода, те обичат далаверите, което означава, че им липсва способността да се владеят на едно съвсем елементарно психично ниво. Тази проста болест на психиката е липсата им на отговорност и отричане на човешката им свобода, те сами се затварят се в цикъл на страх, апатия и омраза към себе си и околните и изпадат в депресия, те сами са виновни за своето нещастие. Тези няколко примитивни инстинкти водят до ограничаване на основното им човешко право, което е стремежът към щастие; нашите сънародници не са щастливи; те са изградили общество, което се основава на страх и омраза, събуждат се и започват да мразят себе си, американците, дори съседа. Това води до изграждането на система, която ги осакатява и подтиска развитието им на духовно и материално ниво и ги държи в цикличен поведенчески модел на високомерие и малоценност, а моделът се базира на лъжливи идеали.

И аз бях такава, живеейки в България, а всичко било много просто и толкова лесно. Когато научих Вселенския закон, който гласи, че всеки човек има право на избор и когато започнах да прилагам този закон, животът ми се промени завинаги. Ставайки сутрин, аз се поглеждам в огледалото и вземам своето решение – да бъда позитивна или негативна, да бъда щастлива или нещастна, бедна или богата. Разбира се, че вземам решение да съм позитивна, богата, красива и щастлива; излизам навън и отварям вратата на своя ден, изпълнен с радост и слава, влизам уверено в него, давайки своята усмивка на хората и получавайки усмивки от тях, дарявам ги със своята любов, а Вселената не чака, веднага ми отвръща със същото – дарява ме обратно с много любов и щастие.

Ирен Давидофф

2009 г.

serialwomanizer.com