Световното първенство по футбол в Африка – поглед от Чикаго и Аризона

by Климент Величков · Published June 27, 2010 · Updated May 25, 2015

Малцина вече са тези, които не са чули, чели и видели по екраните Световното първенство по футбол в Африка. Представяме ви още няколко мнения – поглед този път от Чикаго и Аризона.

2010 FIFA World Cup™: Round of 16

	Germany	2	:	1	England	–	Live update (44′)
	United States	1	:	2	Ghana	–	Highlights
	Uruguay	2	:	1	South Korea	–	Highlights

Upcoming matches:
	Argentina	vs.			Mexico	–	27 Jun 2:30pm (ET) on ABC
	Netherlands	vs.			Slovakia	–	28 Jun 10:00am (ET) on ESPN
	Brazil	vs.			Chile	–	28 Jun 2:30pm (ET) on ESPN
	Paraguay	vs.			Japan	–	29 Jun 10:00am (ET) on ESPN
	Spain	vs.			Portugal	–	29 Jun 2:30pm (ET) on ESPN

Шефкет Чападжиев

Още един – два олимпийски цикла и Чападжиев, може би, ще направи половин столетие в Америка.

Чикаго и неговото име са свързани от старо време! Помнят го работниците в неговите печатници и предпечатни ателиета с добрата дума и добрия чек за свършеното от тях. Един разумен човек в една разумна среда – това е тайната за неговия успешен живот и бизнес в Америка. Отдалечен от политическите страсти, днес Чап е онзи американец с български корен, за чийто съвет и приноси в полза на родна страна и сънародници са били отворени вратите на всички български президенти и парламенти досега. Направил е много, без снимките за имидж, и ни е близък, защото стои близко до нас и до футбола.

– Може и за световния футбол да няма особено значение, но за България, разбира се и за мен, отсъствието ни от това планетарно събитие има значение – казва Чап. Има и горчив вкус. Щях да го следя и изживея с повече интерес и много повече емоции. Световното първенство е много добро за Африка и добро за всички хора. Започнах да го гледам в Чикаго, сега съм в Ню Йорк. По степен на интерес тук са сякаш с един гол преднина. Може и с два. Дошъл съм не за работа, на гости и постоянно съм из Манхатън. Всяко кафене, всеки ресторант, големи и малки, евтини и скъпи, са направили чудеса и изненади – къде и колко по-добри телевизионни екрани или видеостени да предложат. Като свърши даден мач – изведнъж по Бродуей и по другите улици почернява от народ. Като че излизат от стадиона!

Имах голямото щастие, заедно с много българи, през 1994 година, да бъдем в Чикаго заедно с нашия национален отбор при първата му победа на Световно първенство – срещу Гърция с 4:0. Никога не ще забравя тази радост! И после колко различни от преди бяха срещите ни с наши приятели, колеги, съдружници в шарения с всякакъв народ Чикаго! Сякаш българите ни огряваше друга светлина и всички ни виждаха по-добре и по-ясно!

Футболът е специален феномен на съвременното ни общество и всички трябва да се съобразяват с това – от майката, която трябва да пусне или да не пусне детето си навън, да рита или да не рита – до училището, от обществените организации – до правителството и цялото държавно управление.

Не съм експерт в тази игра, няма го край мен и Христо Стоичков да ме опровергава или поддържа, затова ще кажа само няколко думи. Струва ми се, че Аржентина и Меси са най-добри. Бразилия е като Бразилия, което казва всичко. Англия може и да отпадне. Както Франция и дори Италия. САЩ ще се класира за осминафиналите. Англия е нещо като в просъница. Не знам защо. Ще гледаме с много интерес Германия, Испания. Да не забравяме и Мексико…

Владимир Димитров

Испания имаше пълна доминация във втората си среща на Мондиал 2010, но победи Хондурас само с 2:0.

Влади Димитров е завършил Националната спортна академия „Васил Левски” със специалност „Футбол”. Бил е треньор за няколко години на няколкостотин деца в столицата. Сега, както тръгна от време оно и той се храни не от това, за което е учил. Смени топката с камиона. С него е приятно да се говори за футбол. И полезно.

– Равните резултати в началната фаза са нормално явление – казва Владимир Димитров. Всеки иска да остане в играта и да има време да огледа конкурентите, терените, да усети пулса на първенството. Първи мач – първа загуба е твърде тежко бреме, въпреки че не друг, а България доказа през 1994-та, че добре подготвените и талантливи футболисти могат да поправят и такъв фал-старт. Надявам се, че предпочитаните от мен футболисти на Германия, също ще поправят грешената си стъпка срещу Сърбия. Същото се отнася и за Испания. Европа като че се стъписа пред енергията, която си я имат по рождение и опита, който са добили, именно в Европа, футболистите на Африка, Америка и Азия. Смятам, че първият гол на Шампионата, отбелязан за Южна Африка от Чабалала във вратата на Мексико, бе един от най-хубавите. Да прибавим тук и безспорните бисери на бразилците срещу Кот д’Ивоар. Разочарованието са Франция и Италия. Интересен отбор е Сърбия – сами си провалиха първия мач. После – пак със своите си собствени сили и пословичен дух победиха Германия! Гледайте сърбите – могат всичко – и да излетят високо и да паднат като ютия отгоре. От треньорите – Липи. Той е легенда. Но неговите футболисти не могат да изпълнят онова, на което ги учи. Марадона? Едно момче тръгнало от калта на улицата и стигнало футболния Еверест. Един идол, комуто и Божията ръка помага, но паднал до самото дъно на ада! Сега отново е в полет. Обичан и мразен – но уникален, безподобен и център на внимание. Ще видим…

За петнадесетина години, от 1994 г, когато САЩ бе нашият най-възлюбен домакин на Световно първенство до сега, американският футбол израстна много. Ето какво значи „да засадиш футбол” на ново и плодородно място! ФИФА има ясна и здрава политика за това как да разширява географията на играта. Искрено желая успех на американците и този път.

Отборите са добре подготвени физически. Всички знаят класиката на футбола, но има различия, които създават напрежение и интерес. Гледаме, все пак, донякъде различни неща „Европейски”, „Южноамерикански”, „Азиатски” и „Африкански” футбол! И това е прекрасно!
Към Африка аз гледам веднаж от Чикаго, друг път от Лос Анджелис, после от Орландо, някой път от Солт Лейк Сити… Мачовете си вървят, моят камион – също. Няма спиране. Тримата – моят камион, аз и футболът не си пречим.

Илия Димитров – АризонаСветовното първенство по футбол в Африка – Испаниа – Чили

Звездата Съли Мунтари може да последва Никола Анелка и да си тръгне бързо-бързо към вкъщи, след като здраво е напсувал селекционера Милован Райевац.

Не много отдавна, през едно много хубаво време, когато правех в Скотсдейл (това е събърб на Финикс) прочутия /сред личните ми познати/ вестник „Български Хоризонт – Аризона”, живеех в къщата на Илия Димитров. Беше с почти изписана от Библията Райска градина, където пеят божествени птички и жълтеят огромни грейпфрути и портокали. Но най-хубавата част от пейзажа бе плувният басейн, за който всеки ден плача в Чикаго. По топлите червени камъни на пустинята тогава ходеше на пръсти невероятно време! През деня си пишех статии, а вечер, когато Илия се връщаше от работа, от тренировка или от мач, имах щастието да говоря със самия капитан на ужасяващо страшния тим „Българските Лъвове на Аризона”…

– За мен испанците са най-висша класа – казва Илия Димитров. Те се невероятни изпълнители и имат чудовищно чувство към играта.

Темпераментни, изобретателни, артистични, научени от деца да създават, да творят във футбола. Такива са и бразилците. И аржентинците, с много емоционалния си треньор, затова трябва да си потърят и един хладен ум.

Американците са сплав от труд и дисциплина. Не са затормозени психически. Играят за победа. Дори с Англия – като равни с равни! Правят всичко, което могат. Те са индивидуалисти, но не са осакатени от малки – „внимавай кой какво ще каже за тебе”! Ние сме раними. Бербатов е раним. Труди се страшно, но го побъркват околните, критиките, насмешките. У нас цари чалгащината. Работливите, талантите са се сгушили.

На първа линия се вихрят безпардонни вандали, посредствени и загубили ума си по имането хора. При тях приижда да им приглася същата посредствена маса. Всеки се мери с някого. Никой не признава другия. По прически, по далавери. Който не влезе в играта – аут от всичко. Стоичков беше друго явление. Не му пука от нищо. И се разви там, където има дарба. Във футбола. Кройф го разбра и изгради един невероятен отбор около него. Простак бил. Говорел смешно английски. Светът на футбола говори на 1001 езика и там всички разбират Стоичков. Да сте чули нещо за семейството му, за морала му, за дъщерите му? В България има много умни и даровити хора, но как да се състезават без правила? Ще бъдат поругани, спънати. Други, които не вършат за два лева работа, заливат с катран всяко сторено от друг нещо.

В американския отбор никой не се огъва от притеснение. Никой не се присмива никому. И всеки поощрява човека, с който заедно играят в отбора. Така, както тук това става и в обществения живот.

Веско Милчев – АризонаСветовното първенство по футбол в Африка – Германия – Англия

Напрежение раздира английския лагер.

Веско Милчев се труди в един от най-стряскащите сектори на общинския строителен департамент на Финикс. Това не му пречи да вади с кука и мускули огромни риби от тамошните, пълни с вкусни филета реки, езера и водоеми. Като български инженер професионално разбира от всичко. Футболът не прави изключение. Когато ми трябва спортна справка или да разбера откъде точно започва Вселената – не отварям енциклопедия, не влизам в Гугъл, аз просто въртя на Веско…

– Винаги съм харесвал бразилците – започва Веско Милчев. Имат състезатели за 3 отбора. И не се знае кой от тях ще стане световен шампион. Харесвам играта на Аржентина, Испания, на германците, колкото и да са още млади и зелени. Но няма да правя прогнози. Нека Пеле си запази короната на най-лошия футболен предсказател. Едно знам – който тръгне добре на старта – не печели финала. Приятно е да видиш и окуражаващо как всички отбори са в добра кондиция. Хубаво е, дори изненадващо, да гледаш хора като Забавник и Раис Мболи, които са играли в Българското първенство. Американският треньор е направил от момчетата, които играят в не много силни европейски състави, супер отбор.

Иначе всичко е чудесно – ставам в 4 /нали сме все пак Аризона!/, гледам мачове. Отивам на работа. Връщам се. Гледам мачове. Спя. И отново…

Христо Оцкинов

Франция отпадна от Световното първенство, след като завърши кошмарното си представяне в ЮАР със загуба 1:2 от домакините в последния си мач от група А.

Христо се смята за представител на представителния блок на ЦСКА в София, където живее от 7-годишен – „с и под непрекъсната опека” на такива спортни звезди като Пенев, Ковачев, Гаганелов… Играл е много спортове, най-големи успехи постига при прочутия Керекенчев, някога /за някои/ „гуру” на хандбала и при Никола Захариев в борбата. Завършил е Архитектурен дизайн, специализирал се е във вътрешна архитектура. Работил е различни и специфични неща – и по Европа, и по Африка, и по Америка… В сегашно време негови творения са маса италиански и ирландски барови обстановки в САЩ. В Чикаго ни е позната новата парадна врата на БПЦ „Свети Иван Рилски Чудотворец”, ресторант „Сердика” в Шилер Парк, „Маханата”…скоро ще сефтосаме и силно впечатляващия бар на старото българското заведение „Пловдив”.

– Очаквам изненади – започва Христо. Но не и с Бразилия, която е любимият ми отбор. Стилът му на игра е различен от този преди двадесетина години. Съчетан е с европейските тенденции. В същото време трите магии, с които майсторите на футбола поздравиха приятелите си от цял свят в мача с Кот д’Ивоар, потвърдиха категорично, че най-фината футболна лаборатория на планетата продължава да работи и да дава супер продукция. Рамо до рамо, и почти с Бразилия, върви Аржентина, иска ми се да е с тях и Испания, може би и Холандия… С трепет чакам третия мач на Италия – ако след двата им шедьовъра с по 1:1 срещу такива гиганти като Парагвай и Нова Зеландия и очаквания титан Словакия пак се телепортират до световна титла – значи Папата в Рим действително има пряка телефонна връзка с Бога!

Радва ме играта на американския отбор. Тези момчета трябва да се борят – и то много по-жестоко тук, у нас, за да излязат от сянката на американския футбол, бейзбола, баскетбола и хокея. Желая им успех от все сърце, защото показват как с разумна дейност може да се стигне много напред. На другия полюс е българският футбол. И аз съм феноменален човек, както всеки българин, разбирам от всичко и ще дам оценка. При нас водопроводчикът дава съвети на доктора как да лекува, а лекарят сам си поправя банята. За какъв български футбол може да става дума, та да го гледаме в Южна Африка, след като дори най-големите ни два футболни клуба стопаните им няма на кой да ги продадат. Никой не ги иска. А след това ново отсъствие от световната футболна сцена нашите актьори ще са още по-малко познати и желани…

Орлин Крумов

Моите симпатии са към Бразилия. Бих се радвал на един южноамерикански финал с Аржентина, който да бъде спечелен от бразилците.

Орлин Крумов живя доста време в Гнездото на стършелите и от тогава от нищо не му пука. Даже и от такива опасни занимания като писането на книги за българите в Чикаго, например, „Чападжиев” и „Чикаго – малка българска столица зад океана”. Навремето върволица чужди издания си попреписваха неговите фейлетони от в. „Стършел”. Сега дойде в Америка – да може да попреписват и поиздадат нещо и в България. Синът му Самуил работи в Атланта, в леговището на CNN, и то баш по спорта! Орлин е правил преди двадесетина години предшественика на сегашната българска преса в Чикаго – вестник „Гуд Лак”.

– Моите симпатии са към Бразилия – казва Орлин Крумов. Бих се радвал на един южноамерикански финал с Аржентина, който да бъде спечелен от бразилците. Гледам сега Южна Африка, а пред очите ми са плажовете на Рио… Десетки километри протегнал се под слънцето и луната топъл и ласкав пясък… Ден и нощ по него се играе футбол. И волейбол. И други игри. На Копакабана, на Ипамена… Никога с моето семейство няма да забравим тази страна. Затова са така добри, защото там, знаем го всички, децата от люлката се изтърсват направо на „терена”, с топка в краката! Бяхме на „Маракана”, на „Фламенго”. Бразилските ни приятели се обръщаха и към мен и към жена ми с името „Стоич-ков”! Добре си поминахме с това име – да е жив и здрав нашата знаменита „Лява Кама”. Футболът споява, сдружава хората.

Досега, преди решителните мачове в групите, разочарованието са европейските отбори. Лесно може да цитирам красиви голове на това първенство. Най-напред – този „тайнствен гол”, с който американският тим изравни на англичаните. Струва ми се, че майсторският финт на Демпси, с който се освободи от английската отбрана, прикова очите на вратаря и той подходи разсеяно към топката, а тя избяга от ръцете му. Общо взето Световното не почна по-най-блестящ начин, както е било и почти винаги. Някои много млади, други много стари, трети преуморени в клубовете си… Важното е как ще свърши.

Не е добре, че не гледаме България. Мои приятели, запалени по европейския футбол американци, ми изясниха причината в типичния стил на янките, че отборът ни „няма гръб”. Безгръбначен бил. И у нас така казват – „човекът няма гърбина за тази работа”. Трябваше да сме в Южна Африка. За сметка на това отборът на САЩ се показва като дисциплиниран, методичен, разумен, перспективен състав. Виждам ги световни шампиони, ако продължат да работят така. Немците бяха такива в началото на 70-те години. Жалко е, че се е създал толкова голям негативизъм в България към всичко и всеки срещу всеки. Това съсипва и футбола и нацията. Комплексирани, озлобени хора, политиците били мафиоти… че колцина в световен мащаб не са? Затова е политик, а не е поет. Определена категория хора стават поети, друга – политици. В политиката трябва да си нагъл. Въпросът е духът на хората, нацията да не изпадне в парализа. Да се съпротивяват… Гледам почти всичко от Африка. Каквото не мога пряко– на запис.

Тодор ПауновСветовното първенство по футбол в Африка – Германия – Англия

Аз съм за германците и още смятам, че Германия може да спечели.

Има две персони с името Тодор Паунов в Чикаго. Ако ви срещне едната от тях и ви заговори на японски – значи не е този, който ще ни занимава сега с футбол. Това е синът му, който изучи страшно популярната в света японска гимназия със специалност „Стари бойни изкуства”. И се върна жив и здрав при нас. Да не ме разберете превратно. Определението „жив и здрав” не свързвам с бойните изкуства, а с 6 000-те йероглифа, които също е научил. Тодор Паунов е старши треньор по джудо и беше подготвил сина си в чикагския му клуб на американско ниво. Надяваме се японците да са го приближили до световно.

– Аз съм за германците и още смятам, че Германия може да спечели – започва Тодор Паунов. Но сърбите, които ме впечатлиха в мача срещу Гана, когато признаха по мъжки, че са били слаби и заслужават катрана, с който се очерниха, доказаха че с дух и воля може да се надвива. Бяха по-германци от германците и победиха германците. Едва ли ще има ярко изразен голмайстор на шампионата. Към всеки, който вкарва голове се прикрепят двамина, които не му дават да прави това. Но очаквам изненади от дебютанти и звезди в сянка досега.

Световното в Африка има своя чар – единствен и неповторим. То разкъса оковите на домакинските хегемонии, на „правилните футболни държави”, „признатите авторитети”, върна ни към първичните качества на човека- с енергията, с която играят футболистите от Африка, Азия, както и „високотехнологичния пламък” на южноамериканците. Белите държави, където човешката енергия се изражда в безкрайното разменяне на късчета хартия с президенти по тях и превъртане на виртуални цифри в световната мрежа, поне на старта, се препънаха. Струва ми се, че гледаме и световно първенство, на което играят най-високите в досегашната история футболисти. Невероятна игра за висока топка, красиви голове с глава. Някой постоянно виси във въздуха пред нечия врата – като баскетбол! На всичко отгоре – никой не е „недосегаем” на терена. Никой няма „имунитет”. Никой не е спокоен… Първенството сякаш е и индикация на социалните процеси. То е обратният знак на глобализацията. Това е национализъм с положителен знак. Извор на мотивирана любов към родина, род, бащин край и национална традиция и култура. Мечтата на глобалните компании – ако може в „Мак Доналдс” да се хранят и будистките монаси, а всички деца, от Еверест до Сахара, да заспиват с компютърни игри, се отлага във времето. Ето един месец в нашия свят и нашето време, през който националното представяне е основа на стремежите. Спортът, колективната игра, може да се пребори с нихилизма, егоизма и обезверяването в обществото.

Материалите са подготвени от Климент ВЕЛИЧКОВ,
специално за в. „България Сега”