Климент Величков – In Memoriam

Кина Бъговска:

Знам, че не обичаше тъжните неща, умееше да се шегуваш, като маската на клоун, зад която криеше сълзите си с усмивка.  Светът се променяше -по- богат или по- беден, жесток или мъдър, , вярващ или безсилен, но ти следваше своята мъдрост и вяра и имаше всичко – свободата да пишеш.

Климент, ако ти е скучно там, пусни няколко реда от “горе”, сигурно има с какво да ни развеселиш, приятелю, че стана тъжно на земята…

Нека си припомним 2005 с твоя разказ…

Буро Борачо

Климент Величков

Тази година, скъпи наши читатели, вашият покорен кореспондент и мъжката половина от дежурния ни новогодишен екип получи отговорната задача да проникне в латинопотайностите на нашия любим град Чикаго и да ви разкаже за тях.

Поставяйки живота си, дори честта си в опасност, изпълних суровата заповед на нашия издател, пратил ме в командировка в „чужбина”, на територията на братския мексикански народ, заведението „Буро Борачо”, което значи „Пияно магаре”.

Първите впечатления бяха обещаващи. Вместо пияно магаре в салона ни посрещна трезва девица, от чийто вид се опияняваш.

На сцената-мариячи. Вождът им, Педро Санчес е в ослепително чарро и с впечетляващо за мексиканските музиканти, обковано със сребро сомбреро, с цена от 2000 долара.

Бандата на Педро ни зареждаше с енергия и се чувствахме като след протеиновата формала пред състезания.

Певицата Изабел Фуентес, далеч по глас от Линда Ронстад, но късаше сърцата ни с песента, „Заради една любов”. По- мекушавите от нас, в компания с по-пияните, бършеха сълзите си и съкрошено се питаха – глей к’во правят хората заради една любов, бе?! А ние? Друго си е по нашите ресторанти. „Тигре, тигре, нямаш ли пари” и всичко ти е ясно. Ясно и разбрано. Нямаш ли пари-нямаш и жени. Ами бисерът на българската чалга-„Само да те гепна-дънките ще ти цепна?” Върхът.

С мене беше един великолепен българин, който шпареше по испански, по английски и още няколко „енски” езика. Той ми разказа за едно премеждие, дължащо се на неговата неосведоменост за пътищата  на българската музикална култура от времето, когато е напуснал България. Довел приятелката си, българка, възпитана в Мексико в духа на испаноезичната интелигенция в български ресторант. 

„Когато в ресторанта, неочаквано за мен засвириха и запяха чалга, аз се скрих под масата от срам, че я бях довел на такова място. После трябваше да я гоня до паркинга.

За момиче с нейното възпитание това е все едно Мохамед да изяде свинска пържола на връх Рамазан.”

Храната в „Буро Борачо” беше поставена в средата на заведението и всеки гребеше от каквото иска и колкото може. Много симпатичен обичай. Наоколо-пълно с жени. И все чужди, непознати, хубави, сякаш посипани с магнит.

Но, не! Правилата тук са други. Макар да живее в Чиланголандия, презрително нарицателно за Мексико, което значи „Земята на чушкоядците”, мексиканката има висок волтаж на гордост. Истина ви казвам -тя е толкова горда, че може да ви убие, ако се отнесете към нея непочтено. След това, ако ви е обичала, ще удави Чапултепек в сълзи и ще иде в манастир. Но ще повтори същото, ако възкръснете, отвлечете я от манастира и пак нараните гордостта и. Водени от такива полезни за самосъхранение мисли, ние с моя приятел бяхме самата изисканост и благородство през цялата вечер.Но когато се появи на сцената едно видение, не се стърпяхме да кажем нещо и за секса. Да сте видели българин да не се вълнува от пиене и секс, ако срещнете такъв-сигурно е болен.

Но скоро стана ясно, че при мексиканците директните разговори с употреба на „мръсни думи”, „псувни”, преразказ на интимни сцени са табу. Боже , при това положение, ако се съберат двама българи и трима сърби-какво ще стане? Те просто ще онемеят от липса на езикова артикулация.И толкова. А видението на сцената? Не съм го забравил. Мълния удари тези, които не бяха заспали по масите. При такава гледка сърцето на свестен мъж стига пулс 300. Певицата беше с такива инфарктни крака, при вида на които мъжете бяха готови да се проснат под сцената. Останалото над краката беше завито със скъперническо парче материя, червено, разбира се. Струва ти се, че в този момент би могъл да дадеш за нея целия български национален отбор за футбол, Жорж Ганчев и оше нещо. А като запя момичето ни хвърли в диво отчаяние и тъжни спомени още с първата фраза „Ти, само ти”! И като нещастни самотни мъже , далеч от България , в тази чужда мексиканска зала си спомнихме, че някога, някъде ни казваха „Ти, само ти”… А ние сме гледали гордо и тъпо на поредното завоевание, правейки планове за следващото. Момичето пееше „Погледни ме добре…Твоята сянка ме следва навсякъде…”

Ние бяхме вече „муй кансадо”. 

Не искам да ви тревожа с новогодишните тостове, защото и тук са същите, и пожеланията са същите, и надеждите са същите. На тръгване минахме покрай една вехта репродукция на Руфино Тамайо, където испанското и индианското начало у мексиканците бяха отрупани като на пирамида в един монумент, нагледно показващ създаването на една нова нация. Не богата, но понесла кръста си с достойнство в тоя съвременен наш, засенчен от пари и интереси век.

Адиос Мучачос!