Адвокат Петко Петков отговаря на Ваши въпроси – питайте

Роден съм в Русе през 1971 г. Завършил съм английската гимназия в Русе, а впоследствие и юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Адвокат съм от 2000г. и съм член на Софийска адвокатска колегия. Работил съм в адвокатски кантори и като адвокат на свободна практика. Специализирал съм главно в областта на недвижимите имоти, но имам опит в целия спектър на гражданското право.

+359 885-630-713
petkovpa@yahoo.com

Очаквам вашите въпроси! Обадете се или пишете на тази страница в Коментари.

Въпрос: Какво е необходимо, за да регистрирам дружество с ограничена отговорност в България

Търговските дружества в България се вписват в търговския регистър воден от Агенцията по вписванията. Заявлението за вписване може да бъде подадено от лицето, което ще управлява дружеството, от лицето, което ще бъде прокурист или от адвокат. Заявлението се попълва по образец и следва да бъде придружено от определени документи, посочени в Търговския закон. Тези документи са: дружествен договор, който съдържа уговорките между съдружниците, предмета на дейност на дружеството, правата и задълженията на органите му за управление и др.; учредителен акт (документа, с който се създава дружеството от съдружниците в него); нотариално заверен подпис на управляващия дружеството (т.нар. спесимен); декларации от управителя с текст изискван от Търговския закон; удостоверение за внесен в банка капитал и декларация за истиността на заявените за вписване обстоятелства и бележка за платена държавна такса за вписване.

Размерът на капитала на ООД е минимум 2 (два) лева, а размерът на дяловете на съдружниците е минимум 1 (един) лев. Към момента на вписване в търговския регистър, капиталът на дружеството следва да е внесен по набирателна сметка в банка и следва да има издадено удостоверение от банката за това.

Държавната такса за вписване на ООД е 110 (сто и десет) лева, а ако заявлението е подадено по електронен път – 55 (петдесет и пет) лева.

Следва да се има предвид че банката открила набирателната сметка и издала удостоверението за капитала също ще начисли такси, размерът на които зависи от самата банка.

В случай че заявлението е подадено по електронен път подаващият трябва да разполага с електронен подпис. На практика това може да стане от всеки компютър по света. Ако заявлението се подава на място, трябва да се иде в офис на агенция по вписванията в България.

Обработката на документите отнема няколко дни и в зависимост от натовареността на служителите в Агенция по вписванията вашето дружество може да е готово дори и за седмица след подаване на документите.

Въпрос: Какво е необходимо, за да продам апартамента си в България

Продажбата на недвижим имот в България се извършва с договор съставен в определена форма и заверен от нотариус, т.нар. нотариален акт. Законодателството изисква продавачът да удостовери правото си на собственост, т.е. да представи документи, от които е ясно вън от съмнение, че е собственик на продавания имот и че няма други собственици на имота, както и да удостовери че не дължи данъци. Документите, с които се доказва правото на собственост са съответно нотариален акт на ваше име или на името на ваш наследодател, както договори с държавата сключени преди 1989г. (масовия случай) или след 1989г., които също са валиден документ за собственост. В случай че нотариалният акт не е на ваше име ще трябва да докажете връзката си с лицето, посочено като собственик на имота и да докажете че именно вие и единствено вие сте придобили собствеността от лицето, посочено в представения от вас документ за собственост. Обикновено се касае за наследствен имот и в този случай документа за собственост следва да е придружен от удостоверение за наследници, което се издава от общината по последното местожителство на наследодателя и е със срок на валидност 6 (шест) месеца от датата на издаването. Друг документ може да е завещанието, в което вие сте указан като наследник на имота, който искате да продадете. След като сте доказали правото си на собственост следва да представите доказателства, че не дължите данъци в България. Това става на първо място с декларация-образец по чл. 264, ал. 2 от ДОПК и на второ място с удостоверение за данъчна оценка издадено от общинската администрация, в района на която се намира недвижимия имот. Важно е да се отбележи че декларацията може да се попълни и на място пред нотариуса, но ако не се явявате лично, а да речем с пълномощник, тази декларация трябва да е нотариално заверена. Удостоверението за данъчна оценка пък е валидно само в полугодието, в което е издадено, т.е. ако е издадено през месец март на съответната година ще важи до края на месец юни на същата година, а ако е издадено през юли, ще важи до края на декември. Друга декларация, която се подава е тази за семейно положение, с която декларирате какъв е семейният ви статус. В случай че не се явявате лично, тя също следва да бъде с нотариална заверка.

Както споменахме, можете да продадете имота си или като се явите лично и удостоверите пред нотариуса самоличността си с документ за самоличност, така или като изпратите ваш пълномощник. В случай че действате чрез пълномощник необходимо е пълномощното му да бъде с нотариална заверка на подпис и съдържание – това са две различни заверки, т.е. на пълномощното трябва да има два печата на нотариуса и всяка от заверките се таксува отделно.

Не на последно място трябва да вземете предвид данъците и таксите свързани с продажбата. Те са 3 (три) основни вида: местен данък при прехвърляне на недвижим имот, който се дължи към съответната община по местонахождение на имота и е различен в различните общини (обикновено варира между 2-3% от цената на имота), такса за вписване в имотния регистър (0.1% от цената на имота) и нотариална такса, чийто размер зависи от цената на имота и е грубо в рамките на 1% от нея. Следва да се има предвид че законът изисква данъците и таксите да се начислят върху по-голямата сума от тази на продажната цена на имота и данъчната оценка на имота, т.е. ако сте уговорили цена, която е по-ниска от данъчната оценка, то данъците ще се начислят върху данъчната оценка, а не върху продажната цена.