Чалгата като национална характеристика
Негативното представяне на страната ни в чуждата преса през последните няколко години се превърна в повод за отприщването на “родолюбиви” страсти по родните медии и форуми. Пресен пример за тази набираща скорост тенденция е репортажа на Би Би Си за чалга явлението в България, излъчен в рубриката “Поглед отблизо” на световната медия и разпространен по нашите медии само преди няколко седмици.
Репортажът на световната медия успява да улови успешно същността на попфолк музиката. За да представи чалгата пред аудиторията на рубриката си, екип на Би Би Си начело с журналистката Джанет Бари посещава столичното заведение със сбъркано име от френски произход Версай и обяснява музикалният аспект на чалга музиката на фона на кичозна обстановка, голи пъпове и животински принтове: “Чалгата е интересна смесица от традиционна фолк музика, цигански и ориенталски елементи. В текстовете на песните става въпрос за това как да забогатееш бързо и как да си намериш хубава жена. В много от парчетата се пее и за мафията. Не е задължително текстовете да те вдъхновяват по някакъв начин.”
С обяснението на социалният аспект на чалга явлението се наема една от фолк “дивите”, Елена Паришева. Пред камерата изпълнителката споделя, че “Попфолкът е музиката в България, която се доближава най-много до същността и бита на българина. Тя не ангажира психически българина, не го натоварва, просто това е музика за забавление.”
Вместо да послужи за отправна точка за конструктивно преосмисляне на заобикалящата ни българска реалност и нашето участие в нея, голяма част от българите обвиниха три минутният материал на Би Би Си в тенденциозност и пореден опит на световната медия да подрони международния авторитет на страната ни. За други, документалните кадри представят явление, което не може да бъде адекватно обяснено на чуждия зрител, а трети се чувстват лично обидени от факта, че елемент на донякъде срамната българска действителност е излязъл на показ пред света. Малко обаче са тези, които отчитат обективната предпоставка за репортажа на Би Би Си, а именно, че той показва горчива доза нередактирана реалност.
Във времена на икономическа и ценностна криза, както и липса на политическа стабилност, нуждата на българите от национална идентичност е по-силна от всякога. Вместо обаче да бъде формиран върху основите на изконни духовни ценности и толерантност, фокусът на тази идентичност продължава да бъде изместван върху псевдо ценностни, създавани и налагани от псевдо творци. Липсата на реално работеща българска интелигенция се компенсира от “творчеството” на чалга изпълнители и гологлави шоумени, а нуждата от национални герои бива замествана от политици със съмнителен интелект и още по-съмнителен морал.
Колкото и парадоксално да звучи, попфолк музиката действително е музиката, която се доближава максимално до бита на съвременният българин. Днешното повърхностно отношение на българите към битието сякаш е излязло от попфолк песен. Мизерията, несигурността в утрешния ден и спадналото самочувствие на българина като потребител карат голяма част от сънародниците ни да търсят утеха в чалга музиката. Слушането на чалга е един от най-елементарните начини за намиране на отдушник от натрупаният емоционален заряд на феновете, които – също като идолите си – мечтаят не за книги и образование, например, а за лъскави коли, силиконови жени и лесни пари.
В коментара си за попфолк музиката Елена Паришева неволно се доближава и до друга истина: чалгата “не ангажира психически българина.” Реално погледнато, чалга музиката не ангажира слушателя не само психически, но и емоционално и интелектуално. В много отношения, чалгата всъщност е музика на ниските страсти. Залагащи на евтина визия, пошло поведение и агресивна сексуалност, чалга изпълнителите са емблема на вулгарност и порнография в по-широкият смисъл на думата.
Достъпа до пошлостта на чалгата е практически неограничен. Българина се сблъсква ежедневно с нея по претъпканите автобуси и таксита. Фолк “дивите” са неизменна част от страниците както на жълтите, така и на сериозните медии. Техните лица надничат от билбордове и екрани, приканвайки народа да опита поредната алкохолна напитка или продукт за отслабване. По някаква необяснима причина, те се изявяват и като капацитети в най-различни области на битието, давайки мнения и съвети по въпроси от най-разнороден характер. Така например, най-продаваното българско списание за всички времена представя популярна фолк звезда на корицата си, а рекорда за най-продаван албум в историята на българската музика също се държи от чалга певица.
Най-страшното в тази ситуация обаче е достъпа на децата до кича на чалгата. Вместо с ликове на народни будители и исторически личности, тетрадките на учениците са украсени с оскъдно облечени фолк изпълнителки. В момент, когато българското образование е обхванато от тотална криза, възпитателните функции на училището са заменени от уроците на улицата. Ученическите купони минават рядко без чалга музика, а тийнеджърите са най-честите посетели на попфолк концертите. Голяма част от учениците мечтаят да се превърнат в поредната звезда на Пайнер, а абитуриентските балове са не само визуален, но и музикален празник на чалгата. Ролевите модели на подрастващото поколение са все по-рядко учени и общественици; вместо това, децата намират модел за подражание в лесната слава на чалга певците.
През последните години, чалга явлението успя да излезе от тесните музикални рамки и да се наложи като субкултура в съвременното общество. Понятия като “чалга визия”, “чалга поведение” и “чалга език” се превръщат в често срещани термини при обяснения на чалга явлението. Ако обаче се опитаме да потърсим предпоставките за голямото влияние на чалгата у нас, ще трябва да си отговорим на въпроса кой има интерес от маргинализирането на този вид музика?
Всеизвестна истина е, че на беден народ му трябват зрелища. Както и, че беден народ се управлява лесно. Във времена на бедност, висока престъпност и липса на ясна политическа и икономическа перспектива, алтернативният свят на чалгата се превръща в своебразна реалност за немалко българи. Жизнената философия, която попофолка популяризира е колкото утопична, толкова и елементарна: според чалга текстовете, житейските ценности се свеждат до материалните блага, лъскаво лустро и сексуални подвизи. Разпространяването – и съответно абсорбирането – на тази жизнена философия са сред основните причини за духовното оскотяване на нацията ни, което пък води до атрофия на гражданското общество, социална апатия и нравствена деградация.
Това от своя страна улеснява задачата на българските политици, които разчитат на лесен популизъм с помощта на попфолка. Чалга изпълнителите са неизменна част от предизборните кампании на родните партии, а партийните банкети рядко минават без оскъдно облечени представителки на “музиката на народа”. Нещо повече, същите онези политици, които в недалечното минало обвиняваха Би Би Си в организиране на “антибългарски кампании” и липса на “любов към България”, не се свенят да използват чалга музиката като предизборен инструмент. Други техни колеги пък, включително самият премиер на републиката, демонстрират завидна близост с пищни чалга хубавици.
Ръководният принцип при тези изяви е, че когато няма хляб, народа се залъгва със зрелища. Изглежда, че управниците на най-бедната, корумпирана и престъпна държава в Европейския Съюз добре осъзнават силата на чалга феномена, използвайки го за промиване на мозъка на нацията до степен, до която тя да не може да се замисли какво (не) правят същите тези управници за нейното бъдеще. Вместо реални действия, българските политици предлагат фалшивите ценности на чалгата, които да служат за залъгалка на фона на мизерното битие на българина със скритото послание, че в бедни времена разюзданите страсти са най-доброто бягство от реалността. Така масовата пропаганда на държавната чалга машина премазва опитите за игнориране на чалгата чрез налагане на презумпция, според която всеки опит да се отхвърли влиянието на чалгата е предварително обречен на неуспех.
В края на репортажа си чалгата Джанет Бари заявява, че слушането на чалга е “виновно удоволствие” в България. В действителност обаче, явно не всички чалга фенове у нас се чувстват виновни. В резултат на точно тази липса на вина съпроводена с непукизъм и масова лумпенизация, цяло едно поколение остава в историята като чалга поколение. Закърмено с кича, простащината и имагинерните ценности на чалгата, това поколение е изгубено в опитите си да различи стойностното от повърхностното, истинското от фалшивото, Остава само да си представим какво ще е поколението на техните деца.
АНЕЛИЯ ПЕТРОВА,
Детройт
