Апел за подкрепа и насърчаване на представянето на талантливи български художници в чужбина
Вчера във великолепния, в ослепително-бляскавия от светлина пролетен ден си направих голяма разходка – за раздвижване, за впечатления и за четене на някоя пейка, разходка, която, както обикновено става, завърши в Стария град на Пловдив. Хубавото на такива разходки е – разбира се, истинското удоволствие от разходката е когато човек се разхожда сам, а пък свободата му е ненакърнена от нечие присъствие – че можеш до насита да се отдадеш на впечатления, на размисли, на удоволствието от движението и съзерцанието. Нищо не може да замени една такава разходка сред блесналия от красота Божи и човешки свят – нито интернет, нито пък, с извинение, гледането на телевизия или каквото и да било друго от заниманията на съвременния човек.
В Стария град срещнах познат човек, художник, с който си поговорихме за това-онова, а след това се разделихме поживо-поздраво, всеки останал с нерадостните си мисли. Нерадостни, защото, както обикновено става, когато се срещнат в днешно време познати хора у нас, те не правят друго, освен да се оплакват от житието си, от трудностите на “себереализацията”. Та от този човек чух неща, ставащи у нас в т.н. “сфера на изкуството”, за които съм предполагал, но за които не съм си давал сметка колко са жестоки и несправедливи. Неща, които са съвсем същите по същината си от това, което се случва и в всички останали сфери, в частност, и във философията. Какво толкова ми каза тоя човек ли? Ето какво:
Някаква свирепа, алчна и лакома мафия изцяло се разпореждала с пазара на художествени произведения, по-специално на картини, у нас. Да просперираш без благоволението на тази мафия било изключено, даже и да си особено талантлив – всъщност, най-трудно тъкмо на талантливия художник било да просперира. Тази мафия била разположила пипалата си и владеела и всички контакти с международните средища за размяна на произведения на изкуството, т.е. без благоволението на нашите “художествени мафиоти” било невъзможно някой да се изяви и да бъде оценен дори в чужбина. Както разбрах нещата международните посредници за търговия с произведения на изкуството били под монополното разпореждане на нашите мафиоти и сам човек да установи контакт с тях било изключено. Което означава: никакви изложби, никакви продажби, никакви средства за съществуване – ако не си довереник на художествената мафия. Туйто: мри ако не си човек на “художествените мутри” и на техните слуги – и си загубен ако не им правиш мили очи, ако си с човек с характер и ако, най-вече, си талантлив.
Ето такива неща ми изповяда тоя мой познат, пловдивски художник. Аз пък му се оплаках с трудностите около списание ИДЕИ, за това, че то няма подкрепа отникъде, за това, че в отчаянието си съм писал писмо даже до Ахмед Доган с молба да го спонсорира, от тия 1.5 милиона лева, дето взе за консултация, понеже и Доган е с философско образование. Моя познат ме погледна със съжаление, като му изповядах болката си. Но когато му казах, че имам и блог, в който дневно влизат хиляди българи, живеещи и работещи по цял свят, той се позамисли, а след това сподели с мен идеята, която за миг се роди в трескаво търсещото някакъв изход негово съзнание.
На човека му хрумна, че след като така или иначе имам някакъв, пък макар и задочен контакт с много хора, с българи, живеещи по целия свят, да ги помоля чрез блога си за следното: ония от тях, които имат някакъв контакт, било пряк, било индиректен, с чужденци, намиращи се в някакъв контакт или в някакво отношение към търговията с произведения на изкуството, към галерии, към конкурсите за художници, каквито се организират в западните страни, да реагират някак, примерно като пишат на имейла ми. А пък аз съответно ще ги свържа с този художник, който работи много, не се щади, ала няма никакъв начин да пробие тежката стена на изолацията, зад която изнемогват толкова български художници. Приех да напиша за това, да апелирам от негово име, да сторя нещо, и то най-вече от човешка гледна точка, пък и защото и двамата с него отдавна орем, подобно на самотни волове, във все една и съща нива: нивата на българската духовност и култура. Не вярвам че може кой знае какво да произлезе от всичко това, но защо да не опитаме – знайно е, давещите се хващат и за сламка.
Ще каже някой: добре де, а на теб какъв ти е интереса от цялата тази работа? Не се преструвай, че нямаш някакъв интерес. Ето какъв ми е интереса:
Аз добре познавам тоя човек и художник. Знам, че ако по някакъв чудодеен начин той успее да пробие на Запад, той непременно ще се утвърди, ще бъде признат и оценен, ще успее. И също така знам, че ако успее той с картините си на Запад, ще помогне, ще даде лептата си за списание ИДЕИ, понеже като духовен човек той има отношение към философията, много философски книги е чел, много философски разговори сме провели навремето, когато бяхме по-млади. Те, художниците, впрочем, винаги са “сетивни философи”, а това означава много за оня, който разбира. За никой друг не съм сигурен, че ще помогне на списанието, ала за него съм сигурен. Та затова нищо не ми пречи да направя този жест за него чрез блога, пък да видим дали нещо ще произлезе от цялата работа.
И ето сега нашият общ апел: дами и господа, наши любезни сънародници, които идвате в този блог, а иначе живеете в Западна Европа, в Америка, в Русия, къде ли не по света, позволете ни да ви призовем за подкрепа и съдействие, касаещи българската култура и духовност! Ако обичате, помогнете, запитайте се дали познавате хора, било българи, било чужденци, които работят в сферата на разпространение на изобразителното изкуство, имат връзки с мениджъри на художници, с посредници в търговията с картини, с хора, организиращи конкурси за художници, или пък познаващи собственици на галерии, които могат да дадат информация за проспекти и адреси, понеже у нас мафията ги крие от художниците, а пък ако изобщо допусне някаква информация, то тя е неактуална, остаряла. Ако можете с нещо да помогнете в тази област на нашите талантливи художници, изтерзани от своеволията на “художествената мафия”, сторете го, и то със съзнанието, че подпомагате българската култура и духовност.С това ще направите един неоценим жест, който може да спаси много талантливи наши художници – защото тоя мой познат художник познава много други, които са кажи-речи в същото незавидно положение: работят всеотдайно, рисуват, творят, ала едва оцеляват, понеже “художествената мафия” ги обявява за “бездарници”, за “некадърници” – и по този начин ги игнорира, толерирайки само ония, които са готови да й се продадат и да понасят всякакви унижения.
Публикувам този текст с надеждата, че стават понякога и чудеса: публичността, гласността е голяма сила. Пък това е и един човешки жест: хора сме, и трябва да си помагаме с каквото можем, човешко е да помогнеш когато и с каквото можеш, а не глупаво да си вириш носа и да се правиш на “велик”. Ако почнем да залагаме тъкмо на тия същностни човешки неща, ако почнем да ги ценим и ако преодолеем снобското и парвенюшкото си пренебрежение към тях, нищо чудно и да помръднем от мъртвата точка, в която сякаш се намираме. Нищо чудно и да започнем да се цивилизоваме, да се модернизираме, да почнем да се очовечаваме, и то на една адекватна спрямо същинската човечност почва.
Ангел Грънчаров,
Пловдив
angeligdb@abv.bg
