17 дни в олимпийския екип на Ванкувър 2010

Свършиха 17-те дни, в които живяхме с олимпийския екип на „Ванкувър 2010”! Игрите бяха спечелени от домакините.  14-те шампионски титли на канадските спортисти са рекордни.  САЩ, макар и на трето място в това класиране, също имат рекорд при зимни олимпиади – спортистите им завоюваха общо 37 медала. Норвегия спечели стотния си златен медал от тези игри.
От 82-те участвуващи страни – медали завоюваха само 26! Останалите 56, сред които и България, нямат отличия и не участвуват в класирането.
Представителите на Канада, Германия, САЩ и Норвегия бяха наистина невероятно добре подготвени. Олимпийските им състави се отличаваха със своята компактност, умело ръководство и спортна форма, доведена до най-високо ниво именно в дните, когато трябва.  Преимуществото за североамериканците, че познавали по-добре терените не е много съществено, защото условията бяха така изменчиви, особено при ските, че едва ли някой можеше да разбере какво става наоколо. Корея и Китай са новите зимни азиатски тигри, които  си бяха от плът и кръв, съвсем не „книжни”, а даже с изключително остри зъби – отхапаха от олимпийската баница 11 златни медала! Кънките просто пожълтяха като гимнастиката и тениса на маса, скоковете във вода и бадминтона… Швейцария и Швеция запазиха доброто си име, а австрийците бяха шокирани от себе си. В техния лагер също се говори за смяна на ръководства и „нова спортна политика”. Холандиия и Франция смятат, че едвам са се добрали до „тройката”, бележка с която те пропускат в по-горен клас, но състоянието ти не е за хвалба. Полша, Чехия, Словакия и Словения си тръгнаха усмихнати…

Най-голямото разочарование – Русия

В Русия смятат, че са преживяли катастрофа с тези три жалки титли и 11-то място в общото класиране. Но този удар върху тяхното национално самолюбие ще допринесе за промяна на нещата. Обвиняват тенденциозната провокативност – целенасочената кампания, че руските спортисти  печелят благодарение на допинга и необходимостта от строг контрол към техните действия. Руският химн за пръв път не се чу над ледената площака за фигурното пързаляне с кънки. Повечето руснаци смятат, че главното зло е разпадането на спортната система от времето на Съветския съюз. Други винят масовото преселение  на най-добрите руски треньори и спортисти зад граница. Оказва се, че руски спортисти и треньори, руски хореографи, спортни лекари, масажисти и пр. живеещи по други страни, побеждават руските спортисти, пратени  от родината на Игрите… Виновно е „изгубеното” в перестройката поколение, виновни са олигарсите, които макар и да изсипват сега много пари в спорта, са свършили вече своето черно дело. Както винаги в подобни ситуации най-много са онези, които предлагат масовото изхвърляне от спортните федерации и други ръководства на  „безотговорните и корумпирани чиновници”.

Денят, в който  Канада доказа себе си на света

Хокейният отбор на Канада – олимпийски шампионСред ярките фигури и събития на Олимпиадата  е словенската скиорка Петра Майдич, която  пробяга своята тежка дисциплина със счупени, или най-малкото пукнати, ребра и спечели бронзов медал за страната си. Сред тях се нарежда и канадската фигуристка Жоан Рошет, която заобичаха всички заради  изключителния и дух и представяне на леда, след като само преди дни бе загубила майка си. „Мамо, това е за теб” – каза тя, при получаването на медала си.  Американецът Боде Милър спечели  бронз в спускането, сребро в супер-гигантския слалом  и злато в суперкомбинацията. Той също стана значима фигура на Игрите.
Но най-очакваният, върховен спортен връх, поне за канадци и американци, бе хокейният финал, до който стигнаха именно Канада и САЩ. Ако съществува някаква свръхсила, която  режисира човешкия живот и събития, то специално за този мач тя се бе погрижила да го направи драматичен, уникален и незабравим! Видяхме една победа  в страхотна „ледена битка” с резултат 3:2 /1:0, 1:1, 0:1, 1:0/              
… Отборът на САЩ губеше играта. Но 24 сек. преди края, с нападател вместо вратар, изравни  с гол на Зак Паризе! 2:2! От този момент психологическото преимущество сякаш премина изцяло у американците. Дадено бе продължение. Но  в  8-та минута на това продължение  падна „златният гол” на Сидни Кросби. Сидни получи шайбата в средата на терена, проби и отправи удар към вратаря Райън Милър, който го отрази. Джером Игинла обаче докопа шайбата и на колене я върна към Крозби, който я прати точно под краката на Милър. 3:2!
22 годишният канадец  играе в американския тим „Питсбърг Пингуинс”. Наричаха го досега „Хлапето Сид”.  От сега – „Великият Сидни”.  Преди години самият Бог на Хокея , Уейн Грецки, каза за него: „Той е „Следващият!”, т.е. Неговият заместник… Може би е познал.
Канада вече е и най-великата държава в историята на хокея. Това е осмата титла на “откривателите на хокея”. Благодарение на ная канадският премиер Стив Харпър спечелил тарга пенсилванска бира от американския президент Барак Обама.
Интересът към този финал беше убийствен. Четири от последните билети за мача бяха купени на аукцион за…89 500 щатски долара /63 000 евро/.

Странни олимпиади по странни места

Олимпиадата във Ванкувър беше пример как в една свободна и силно социална страна умеят да посрещнат своите гости и да се държат с тях по човешки. Към всички – без разлика на цвят и националност, вяра и език, богатство или бедност. Канадците бяха толерантни дори и към тези, които побеждаваха техните спортисти в спортното състезание.
По време на сбогуването с Олимпиадата кметът на Ванкувър предаде олимпийския флаг на кмета на Сочи. Ето, че идва още една странна  зимна Олимпиада. Ще се състои през 2014 г. на брега на Черно море. Нещо доста сходно с Ванкувърската, която се добра до сравнително добър край край на брега на Тихия океан.
Президентът на МОК  Жак Рог нарече олимпиадата „отлична и приятелска”, което не съответствува с традиционния реверанс към домакините, изразяван обикновено с  думите  „най-добрата Олимпиада досега”.
Руснаците показаха уникално шоу за чудесата, които ни очакват след  четири  години в Сочи. Видяхме концерт на Червения площад, който беше дирижиран директно от Ванкувър.
Вечерта олимпийската столица бе заляна от фенове, облечени в червени спортни пуловери и шапки, но за разлика от европейските запалянковци никой не разбиваше витрини и не се млатеше със себеподобните. Казват, че единствената магария била дело на няколко момчета, които се опитвали да се изкачат по електрическите стълбове на площада.
По блоговете запалянковците изказваха своето мнение: „В Торино беше по-лошо, Пекин беше Космос, до който едва ли ще се доберат и Лондон  и Сочи. Очакването за Ванкувър бе голямо, а раздялата – с облекчение” – писа един от тях.

Защо сме в компанията на Каймановите острови, Монголия, Гана и Ямайка?

Евгения Раданова – отново най-добрата!Да разберем защо бяхме толкова зле на тези Игри е по-важно, отколкото да покажем с пръст виновните. Защото на мястото на виновните ще дойдат други като тях, както ни се случва от доста години, но ако не видим засечките в системата – едва ли ще променим нещата. Каква е причината за нашата катастрофа във Ванкувър?

1. Основната причина за провала е безсъмнено нещо съвсем банално: лошата подготовка на спортистите.
По всичко личи, че и те са жертва на тоталния разпад в цялата система за физическа подготовка, която беше изградена в нашия спорт. За това говори отчайващото постоянство, с което българските имена се вписаха в самата опашка на всички класирания. След 50-то, 60-то, 70-то и 80-то място. Там, където сме по-напред – това е главно защото участниците в подреждането са били по-малко. С изключение на супер-ветеранката  Евгения Раданова. Липсата на физическа кондиция, в лошата компания на ужасния мокър сняг, мъглата и тежките писти бяха непреодолими както за „скиорите” от екзотични страни, така и за нашите. Що се отнася до нашия репертоар от дисциплини като шейни, сноубордове, или кънки-бягане за което нямаме ни една писта, едва ли някой сериозно е очаквал нещо по-друго.

2. За страна, която има определено високо ниво на спортната наука и обучение, отлични специалисти и отлична Национална спортна академия с катедра зимни спортове, кандидатствувала е няколко пъти за домакин на Зимните олимпийски игри, има снежни планини и ски-центрове като Самоков, Боровец и Чепеларе, има и сносно представяне – 6 олимпийски медала досега, включително и шампионска титла, показаното в Канада е откровен провал. И ако някой си мисли, че досега българските спортисти са взимали своите летни и зимни олимпийски медели и световни титли благодарение на героизма и българския си дух, воля и упоритост, благодарение на някакъв си свръхпатриотизъм, показван в трудни минути или голяма гениалност – дълбоко се лъже. Не, те побеждаваха, защото нашите треньори и специалисти успяваха да им създадат оптимални условия за подготовка и си вършеха съвестно и професионално своята работа. Въпреки, че тези условия са били винаги по-бедни и по-лоши отколкото тези на американци, германци, норвежци, че дори и на руснаци и чехи. Сега, изглежда, не е имало успешна тренировъчна дейност. 

3. Разбира се има и много сериозни обективни причини, които осъждат спортистите на малкии и бедни страни, като нашата,  на жестоко неравенство. Не може да се надяваш на нещо значимо, ако си далече от технологичния елит при зимните спортове. Днес много зависи от ските и „ваксата”, от костюмите, от кънките, шейните, от медицинското обслужване и продуктите за възстановяване на силите. Едва ли някой ще ни предложи най-новото и най-доброто, каквото има за своите спортисти.
Тук стои направо и въпросът за  спортния допинг. Виждайки огромната енергия, с която водещите спортисти преодоляват изключително трудните условия, бясната сила събрана в стоманените крака на кънкьорите, човек почти отхвърля илюзиите, че това е възможно без оптимални съвременни стимулатори. Големият допингов Дон Кихот, президентът на МОК Жак Рог, след като изрази радостта си, че никой не бил хванат с допинг във Ванкувър, изненадващо продължи, че удължава срока за следене на участниците години напред. Това значи, че веднага щом се открие метод за улавянето на т.н. „кръвен допинг” – ще бъдат проверени взетите проби от Игрите 2010 и ако се установи нередност – ще се отнемат медали… Да, супер-лабораториите на най-развитите страни всяка година откриват нови стимулиращи средства и те веднага влизат в употреба. Ловят спортистите със стар, познат и вписан, „уловим” при днешните изследвания допинг. Има и демонизирани веднаж завинаги страни, чиито спортисти са винаги на проби, винаги до „стената”. И те бяха, може би, най-чистите на Ванкувърската олимпиада, затова и едни от най-последните. Спонсорираните  от  мултикомпании  са най-често под чадъра на големите капитали.

4. Промени се и мотивацията на хората, поставящи рекорди, на победителите в големите мачове. Ако преди години мотивацията беше „честта на родината”, днес тя е основно финансова. Затова и никой не иска „да умира” на терена за родината, а предпочита да се съхрани за повече време в спорта и за повече турнири с добри наградни фондове. Спортните босове  вече са и доста самонадеяни, хората в спорта и около него са склонни да уговарят мачове на хазартни залагания, всичко си има цена. Съдийството, победата и загубата и пр. За какъв „феър-плей” може да се говори след като даден отбор е собственост на човек, чиито пари никой не знае откъде са и чиято единствена  цел е печалбата, в никакъв случай не и светлите идеали или  здравето и таланта  на спортиста?

5. Хора, които могат да продадат на скраб заводските машини и да лишат от работа хиляди работници, които унищожиха едно земеделие на европейско ниво, направиха и поразиите в спорта. Беше закрито, например,  Централното спортно училище „Олимпийски надежди” в  София. То даде на България над 60 олимпийски, световни и европейски  шампиони. Сега те са пръснати по цял свят като треньори или разносвачи на пици, бодигардове или разбивачи на банкомати и крадци на коли.  А беше ликвидирано това училище заради неговата прекрасна спортна база на брега на морето , харесана от строителите на днешна България.  Няма училище – няма училищна спортна база. Има хотели, казина и барове. Има  китайска стена от „недвижими имоти” по брега на българското Черно море.

6. Един малко известен факт, който се поразчу покрай Олимпиадата, е че в България вече наистина не се притесняват да пращат на състезания неподготвени спортисти. Българският женски национален отбор по хокей на лед бил /казват/ играл на квалификации за „Ванкувър 2010”. Как са играли нашите кандидат олимпийки личи от резултатите. Те са впечатляващи: България – Италия 0:42, България – Латвия 0:39, България – Хърватия 1:30, България – Словакия 0:82. 

Местата, които заеха  българите в съответните дисциплини
/Име, дисциплина, класиране/

Биатлон
Нина Кленовска        7.5 км – 62,   15 км – 48         
Красимир Анев        10 км – 25,   12.5 км – 45,   20 км – 25             
Михаил Клечеров   10 км – 59,   12.5 км – 44,   20 км – 63
Владимир Илиев     10 км – 83,   20 км – 79
Мирослав Кенанов  10 км – 82
Мартин Богданов    20 км – 84
Щафета  4х7.5 км.                 16 /Клечоров, Илиев, Кенанов, Анев/

Ски-бягане
Антония Григорова    10 км – 60,   15 км – 62
Теодора Малчева      10 км – 66
Веселин Цинзов        15 км – 50,   30 км –  не зав.
Алпийски ски
Мария Киркова        спускане  –  33,   супер Г – не зав.   Слалом – отп.  
Стефан Георгиев     спускане – не зав.,   супер Г – 41,   суперком. – 34
                                    гиг.сл. – 48,   слалом – 25
Килиан Албрехт     слалом  – 20

Снуборд
Александра   Жекова                 – не зав.
Иван Ранчев            пар. г. сл. – отпада /26/

Шорттрек
Евгения Раданова     500 м – 9,   1000 м – отп.кв. /25/,   1500 м – 7
Марина  Георгиева   500 м – декл.,   1500 м – 17
Асен Пандов            1000 м – отп.кв. /37/

Шейни
Петър Илиев              35
Иван Папукчиев        37

Дяволът се потруди, но не успя

Пресата бе повече от спортистите – 10 200 акредитирани журналистиБългария има златен и бронзов олимпийски медал в биатлона  в лицето на Екатерина Дафовска и Ирина Никулчина от „ Нагано 1998”, отлично представяне в „Солт Лейк Сити 2002”. Сега ни представяше само Нина Кленовска, която се класира на 62 място, стигнала финала малко преди последните… Старите шампиони вече си отидоха , а нови няма.
При мъжете освен щафетата /16 място/ и 2 класирания на Красимир Анев на 25 място в останалите 5 български старта спортистите ни стигат финала от 44 до 79 място, 3 са след 83-то.
Биатлонът беше най-засегнат от лошите мокри писти, вятъра и дъжд, който се сипеше от небето вместо сняг. Дяволът се потруди, но не успя съвсем. Все пак  пострадаха мнозина. Дори великият норвежец  Оле Бьорндален, който се представи трагично на 15-те километра, слабо при спринта, близко до медалите на 12.5 км., спечели сребро на 20 км. и шестото в досегашната си кариера олимпийско злато в щафетата. Най-добре в биатлона при мъжете и жените се представиха норвежците – с 3 златни и 2 сребърни  медала, германците – с 2 златни, сребро и 2 бронзови, руснаците с 3 златни и по 1 сребърен и бронз. Индивидуално блестяха германката Магдалена Нойрер и норвежецът  Емил Свендсен с по 2 златни и 1 бронзов медал. Най-разочаровани бяха шведите, които така и не стигнаха никое от трите първи места.
Природата подмени не един шапион и не едно класиране на „Ванкувър 2010. Сред  тях, например, това при мъжкия слалом. Влажната мъгла, която обвиваше пистата, накара организаторите да свалят старта по-долу от предвиденото, но след тръгването на петнадесетия състезател тя, мъглата,  все пак промени изцяло класирането. С помощта и на тоновете  химикал, които се изсипваха непрекъснато по снега за да го стасят от стопяване. Получи се нещо като олимпийски и световен рекорд – от стартиралите 102 състезатели – 48 паднаха и 54 завършиха състезанието. Мнозинството просто се постараха да завършат  и се оказаха прави. Сред  щастливците бяха и нашите Килиан Албрехт /20 място/ и Стефан Георгиев /25/. Един от незавършилите бе американецът Боде Милър, който имаше вече от тази Олимпиада злато, сребро и бронз. Той каза: „Карам от 100 години ски – такова чудо не бях виждал!”
Вода, мъгла и мокър сняг беше и сцената за гигантския слалом при сноуборда, където завършиха 30 състезатели. Тук младият Иван Ранчев се опита да защити голямата борба да бъде включен  като резервен участник в олимпийските стартове. Той се класира на 26 място.
Трябва да отдадем дължимото на тези, които показаха действително висок дух и любов към спорта. Те надвиха всичко, което застана между тях и великото изкуство на спорта. Надвиха и лошото време и лошите случки и лошите предсказания за краха на олимпизма и човека, който се състезава.
От 12 до 21 март по същите писти и зали във Ванкувър ще се състоят и Параолимпийските зимни игри. От България ще вземат участие трима състезатели: Йоана Ерменкова, Александър Стоянов, Ивайло Вътев.
На Зимните олимпийски игри „Ванкувър 2010” взеха участие 5000 спортисти, треньори и официални лица, за чието представяне информираха 10200 журналисти.
Довиждане в Сочи!

Коментар на Климент ВЕЛИЧКОВ,
за в. „България Сега”