Кой набеди Спаска Митрова за национална героиня?

През последните месеци, българската общественост се превърна в свидетел на драмата, заобикаляща личността на македонската гражданка с български паспорт Спаска Митрова. За кратко време, историята около излежалата тримесечна присъда в македонски затвор г-жа Митрова се превърна в централна за родните медии и привлече вниманието на хиляди български граждани. Благодарение на различни медийни интерпретации, мнозина от тях видяха заговор срещу българското съзнание и самоопределяне, други се почувстваха обидени от липсата на топли чувства от страна на македонските ни съседи, а трети фокусираха вниманието си на чисто човешкият аспект от историята: невъзможността на г-жа Митрова да комуникира с двегодишната си дъщеря Сузана.

Започналата като банална семейна кавга история ескалира бързо в международен скандал, в който се намесиха не само български и македонски представители, но и членове на международната общност. В интернет пространството се разпространиха петиции в защитата й, а казуса на Спаска Митрова изненадващо се превърна в приоритет на ВМРО, Министерството на външните работи, както и на Агенцията за българите в чужбина. Битовият съдебен казус повлия на българските националистически страсти дотолкова, че младата майка от Гевгелия бе защитена от многобройни публикации в българската преса, подписки, организирани от неправителствени организации и протест пред македонското посолство в София.

Въпреки предприетите мерки, казуса на Спаска Митрова е все още далеч от разрешаване. Решение по делото срещу македонката с българско гражданство се очаква на 11 март, когато изтича двуседмичният срок след разглеждането му. Запознати с македонската правна система, обаче, предвиждат допълнителни разглеждания на делото на по-горни съдебни инстанции и протакането му с месеци, дори години.            Погледнато обективно, в казуса на Спаска Митрова липсва политическа дълбочина и коректност. Твърденията, че Спаска е осъзната българка провокират редица въпроси за естеството на нейното самоопределяне. Родена и израснала в македонско семейство, Спаска не говори български език въпреки българското си висше образование. Всъщност г-жа Митрова решава, че носи българско самосъзнание едва след започване на битовата драма между нея и бившият й вече съпруг. За български паспорт пък родолюбивата “българка” кандидатства удобно едва след намесата на българската страна в скандала през 2009 г. В същото време, широко известен факт е, че да получиш български паспорт в Македония е сравнително лесно: през последните седем години българско гражданство са получили 22 000 македонски граждани като Македония е първа в списъка със страните по броя на получени паспорти от 2002г. насам.

Недоумение буди и тенденциозното разглеждане на проблема от българските медии. Заети да възхваляват самоопределилата се като “невинна жертва на антибългарски страсти” македонка, родните коментатори допуснаха фундаментална журналистическа грешка: липсата на адекватен коментар от втората засегната в случая страна – бившия съпруг на Спаска Митрова. В единственото си интервю за българска медия Воислав Савич заявява: “Спаска Митрова и родителите й търсят полза от българското гражданство. Тя е толкова българка, колкото аз съм чернокож. Не беше българка нито когато я взех, нито когато учеше. Не беше българка когато стана всичко с делата, не беше българка до времето, когато влезе в затвора”.

Обективно погледнато, бившия съпруг на Спаска Митрова също би могъл да заложи на етническата карта. Самоопределяйки се като етнически сърбин, Воислав Савич би могъл да действа реципрочно търсейки намеса от Сръбската държава. Интересен въпрос е кой би спечелил от подобен международен конфликт?

Междувременно, в началото на октомври министъра без портфейл, отговарящ за българите в чужбина,  Божидар Димитров обяви, че в седемчленният му екип има свободна щатна бройка, която може да бъде заета от Спаска Митрова. Министър Димитров заяви, че предложената позиция е на експерт в неговият политически кабинет. Според български ежедневници, предложението дошло по време на среща с активисти от ВМРО в присъствието на самата Спаска когато министъра  посочил стола срещу “българската” мъченица с думите “Ето тук ще те взема да работиш.”

Професионално неоправдана, постъпката на г-н Димитров е абсолютен акт на цинизъм спрямо хилядите български професионалисти, изгубили работата си в резултат на кризата през последните две години. Във време на растяща безработица и намаляващи доходи, все повече образовани български специалисти срещат трудности в професионалната си реализация. В мотивите на едноличното решение на г-н Димитров липсва всякаква прозрачност; вместо това, от него личи безпрецедентното за един министър желание да превърне героинята от македонската битова драма в политически експерт, който ще решава чужди проблеми и казуси преди да е решил своя собствен.            Наемането на Спаска Митрова е прецедент не само защото госпожата е чужденка с български паспорт, но и защото няма нужната квалификация за политически експерт. Точно обратното – разпространяваните в продължение на месеци нейни интервюта представят г-жа Митрова като посредствена и неинформирана личност с тесен мироглед. В този ред на мисли, посланието на министъра без портфейл би могло да се разтълкува като окуражаващо спрямо онези, които биха изфабрикували международен конфликт в преследване на собствените си интереси. Както всички видяхме, в случая на г-жа Митрова, това се превърна в достатъчно основание за политическа кариера. Самата Спаска не крие очакванията си от българската държава. “Очаквам да ми намерят работа там, в Македония, например, в Българския културен институт”, споделя тя в интервю пред информационна агенция Блиц само месец след като министър Димитров й предлага работа в София.

Парадоксите във връзка със Спаска Митрова не свършват дотук. Наскоро “заради своето достойнство на българка и майка” Спаска Митрова бе удостоена с отличието “Св. Злата Мъгленска” за българка на 2009 година от Държавната агенция за българите в чужбина. Следвайки критерия на членовете на съставения под егидата на Агенцията комитет, всяка българска майка в чужбина би трябвало да получи същото отличие. Според абсурдната дефиниция, единственото качество, което претендентката за отличието би трябвало да покрива е… достойнство.

Отличаването на Спаска Митрова за българка на годината е явна подигравка спрямо всички онези нашенци, които учат, работят и постигат истински успехи в чужбина. По дефиниция, отличието Българин на годината се връчва на наши сънародници, които с труда и таланта си са успели да утвърдят имената си в определена професионална сфера, изграждайки положителен имидж на държавата ни в чужбина. Според самият инициатор на наградата Пламен Павлов, “това отличие е морален жест, който компенсира многобройни други български конкурси, и който поощрява духа на българите.”

В действителност, връченото отличие на Спаска Митрова не поощрява духа на българите; тъкмо обратното – то свидетелства за липсата на морал и пълна неадекватност на връчващите го. Нещо повече, отличаването на г-жа Митрова граничи с поощряване на политическото интересчийство  и пренебрегването на всички онези българки в чужбина, чиито достойнства надхвърлят в пъти абсурдният критерий “достойна майка”.

Като българка в чужбина, не мога да не се запитам коя е следващата стъпка на родните управници спрямо казуса на Спаска Митрова: връчването на орден “Стара Планина” или издигането на паметник в чест на “достойната българка” от Македония?

АНЕЛИЯ ПЕТРОВА,

ДЕТРОЙТ