ЛАВАНДУЛА

Автор: Христина Панджаридис

Двете приятелки пристигнаха на гости. Високи и приятно закръглени. Само някой на диета би видял петънца за изстъргване по ханша и по бедрата. Приличаха на майка и дъщеря. Загледаш ли ги повече от десет секунди, установяваш, че носът на по-младата е гърбав, но придава дързък вид на лицето ѝ.

По-възрастната имаше личице на манекенка, забравена от публиката.

Когато двете се поглеждаха – огледалото се пукаше от завист. Смееха се и личеше, че се разбират без думи.

Гърбавият нос беше омъжена за Антоан, планински водач и любител на чашката. Живееше в село, където вечерите, поради липса на кой знае какви развлечения, хората се отдаваха на пиенето. Умерено, замезено със сирене и надлъгваници.
Тя се казваше Анна, а другата – Стела.

Дойдоха за ваканцията с надеждата да заформят весела компания и да добавят към пристрастията си виното и сиренето. От работа и оплаквания на колежки не им оставаше време за галене на душата.

Майката на Антоан излезе от къщата, гордо понесла тавата, и миризмата на телешкото залепна по всяко ъгълче на терасата.
Анна я зяпна и през цялата вечер я гледа невъзпитано, запазявайки въпросите си за себе си. Осемдесетте години изтичаха от нея и не можеше да я излъжеш, че изглежда като девойче, но на нея сякаш не ѝ пукаше, че старостта съсирва кръвта ѝ и няма шанс да се разкраси. Усмихваше се на сина си, излъчваше спокойствието на човек, без жал за отиващия си ден. Сигурно не беше изпускала влакове в живота си или поне не най-важният и не го криеше!

Миризмата доведе и съседът Марк. По голата му глава и наболата брада възрастта му криволичеше неопределено като планинско поточе. “Мъж. Нищо особено!” –  отсече между две хапки Анна. Но слухът ѝ долови допълненията и посегна за чашата с вино, за да се отдаде на по-обстоен поглед върху гостенина. Бил учител, но хванал гората. Заселил се в това село, където всички пътеки водят към върховете. Наместо да пълни главите на учениците с ум и разум, а те да му отвръщат с пренебрежение, се отдал на отглеждането на магарета. Анна за малко да се задави. Това вино бе остричко за вкуса ѝ, но ще си го изпие. Да не ти напълнят повторно чашата е обида за тукашните нрави.

Марк се похвали, че утре ще дойдат туристи и три магарета ще поемат на поход. Помагали за носене на багажа, а и за возене на децата, когато се уморят. Екскурзиите с магарета били нещо като пътуването из пустинята с камили – незабравимо.

Тя си представи камилите и магаретата едни до други, но май не се връзваха много-много. С помощта на червената течност, позагубила остротата на вкуса с третата чаша, ги намести в редичка и изведнъж добичетата ѝ станаха симпатични. Особено изработени от порцелан и наредени върху библиотеката ѝ. Можеше да си поиска от Антоан една разходчица нагоре.

Марк разказваше някакви истории, но погледът му все отскачаше от масата към Стела. “Да му се не види и магарето! Магарета си завъдил, но и мъжките желания са си в тебе!” –  подсмихна се Анна. Стана ѝ още по-весело. Антоан го отдаде на изпитото  вино, майката – на отличната кухня и смешните истории на съседа. Тя надуши с интуицията си интереса на Марк към приятелката на снаха ѝ. Дните му минаваха сред магарета, доене на кози и крави, косене на трева, катерене по скалите, но мъжът в него беше настръхнал.  Марк приличаше на магаретата си. Не успяваше и не можеше да живее сам. Едно магаре само не издържаше. Ревеше за другарче. Съседът също. Ама ревеше тихичко.

До преди година сестра му често наминаваше, но се омъжи. Марк почна да набляга на винцето и да пропуска бръсненията. Така беше и тази вечер. Запуснат мъж. Сигурно вече съжаляваше за небрежния си вид и затова наблягаше на тостовете и приказките.

Рано на другата сутрин Марк – избръснат и напълнил съдовете с мляко, стоеше прав до прозореца. Гол до кръста. Като модел за рисуване. Не помръдваше. Дишаше и чакаше.
Стела се събуди и дръпна пердето. Прозорецът гледаше точно срещу друг. Там изпълваше рамката и влезе в несъбудените ѝ още очи, абе направо в пространството между съня и реалността, тялото. Стройно и атлетично. Като медицинска сестра ѝ беше писнало от голота и болести. Като вдовица се наслаждаваше на почивката от ежедневните задължения. Но гледката на едно хубаво тяло, поднесено без заявка от небето, я развълнува. Лицето му светеше като полято цвете. Стела почти усети и уханието на одеколона. Снощи носът ѝ – фенер в тъмното – подуши магарешкото  по него.

Три дни минаха в мотаене из близките поляни, дегустация на вина и местни специалитети. Майката на Антоан, Маргерита ѝ показа плетката, с която гонеше мухите около стола си. Плетеше бебешки пуловерчета за несъществуващи бебета. Най-малкият ѝ внук беше студент последна година.
Всяка сутрин, щом погледнеше отсреща, голото тяло на стопанина на магарета я поздравяваше тихомълком. Стоеше там. Фон на деня ѝ. Предизвикателство за жената в нея. Предизвикателство за нейното решение да не се занимава повече с мъже…
Майката на Антоан отиде лично при Марк и го предупреди да не се показва в неприличен вид пред гостенката й. Като го гони хормонът да я покани на кафе или да я изведе навън. А нататък – Господ знаел.
Марк кимна в знак, че е разбрал.

На сутринта, щом петелът отвори вратата на слънцето, под прозореца на Стела стоеше магаре с каруца. Цялата отрупана с лавандула. Синьолилавата постеля мамеше. Обещаваше нещо неизвестно.

Стела се притесни. Беше получавала букети от ухажьори, но каруца с лавадула… Не знаеше как да постъпи. Ако изтичаше и легнеше върху цветната мекота, магарето сигурно щеще да я закара в двора на Марк.

Облече дънките и тениската. Среса се. Надникна отново. Марк беше облякъл риза на цветчета. Кимна му и излезе.

Магарето и лавандулата я чакаха.