Български празник в Чикагската ботаническа градина
На 7 юни 2015 г. Ботаническата градина в Чикаго се превърна в притегателно място за много българи. Поводът бе повече от тържествен – за втори път Генералното консулство в Чикаго организира официално честване на България под надслов Celebrate Bulgaria. Празникът бе организиран със съдействието на българските училища и организации в Чикаго и спонсориран от Пуласки Банк и членове на българската общност.
В първата юнска неделя на 2015 година в Чикаго се състоя едно различно от многото добре опознати в живота ни досегашни „празници”, „чествания”, „пикници”, „събори” и други подобни сборове с разни имена… Не, че не харесвам поляните с бира, скара, народни хора, музика и дори футболни мачове, вдигането на знамена и приветствените слова на наши и американски оратори, но на човек все му се иска да види и да опита и нещо друго…
И ето – случи се…
Български празник в Чикагската ботаническа градина. Едно от най-хубавите кътчета на Земята, сътворено в страхотно трудово сътрудничество между Бог и Човека… Тук портите са отворени 365 дни в годината за жадните по красотите земни хора и те могат да се скитат… далеч от сметките, които вече ден и нощ ги мислят и плащат някому, и дори от медиите, които им надуват главата с пропаганда и реклама.
На практика това не е една градина а 25, които живеят заедно без да си налагат икономически санкции и никой не те следи дали ще се задържиш повече в Английската градина на Кралицата или в ярко червените китайски цветни лехи. Има 9 острова и 3 оранжерии, където можеш да видиш по друг начин небето и смисъла на своя живот и дори да напишеш първите си гениални сонети!
Удоволствието да се съберем тук, ние от Българската диаспора, дължим на нашите прекрасни деца от 11-те /докато пиша може да са вече 12…/ български училища в Чикаго и събърбите наши! Дължим го и на техните учители по българското слово и духовност. Дължим го на родителите им – български герои, за които въпреки че не са съградени ордени за храброст, от години-години храбро отглеждат и ескортират поколението из безкрайните чикагски сокаци – по училища, балетни и спортни школи, надпявания и математически олимпиади, игралища и говорилни разни… въобще правят великолепно поколение, което пролича и от показаното на най-красивата сцена, на която са дебютирали български деца! Дължим го на Генералното консулство на Република България в Чикаго, още по конкретно на г-н Симеон Стоилов, който сред многото други, прокара и българската пътека към Чикагската ботаническа градина. Тук посрещахме преди време и президента на България, събирахме се и по други поводи, дори и този Български празник дебютира миналата година на това място. Дължим го и на „Ново българско училище Нейпървил” и специално на съоснователката и директор на школото Мария Лабова Бургграф, която изигра перфектно ролята на ролс-ройсов мотор, придвижил събитието от старта до финала с мощ и много-много рафинирана скорост! О! О! Да не пропуснем и спонсора! Pulaski Bank! Поне аз за пръв път чувам някоя банка да подкрепи събитие в българска общност по сегашните наши места. И от пръв поглед, разбира се, ще открием българската следа в тази не много трудна загадка. Верни са подозренията Ви… Замесен е българин. Това е вицепрезидентът на Чикагския /Нейпървил!/ банков сектор Валентин Георгиев, който няколко години отскочи със семейството си и работи далеч от нас – в Прага, но се върна…
– Това радостно събитие за мен, децата ми и Яна, стана една мила отплата за четирите години, през които не бяхме тук – каза Валентин. – Щастлив бях да върна времето и да сторя нещо добро за нашето Чикаго. Това се вписва и в мотивите за спонсорство, към които се придържа Pulaski Bank! В „Пуласки…” знаят, че българското комюнити е добре образовано и способно, че ние учим децата си превъзходно и ги подготвяме за добър старт и успехи в бъдещите им специалности и живота. Затова и съм във възможност да помогна…
Беше дошъл с децата Ана-Никол и Енди и със съпругата си Яна, чехкинята с най-съвършен български език… И тя се беше вече хванала на хорото, а Томи – третият ас от младата им смяна, беше наряд – да пази къщата и кучето. Валентин Георгиев похвали в края Диана, и въобще цялото семейство Цанков, които сега живеят в Тексас и бяха подготвили чак от там отлично и за „нула време” всичките листовки, програми и други печатни материали за настоящето българско тържество в Ботаническата градина. Спомних си и аз какви убийствени вестници правехме с Диана преди време в Чикагото – „България 21 век”, естествено и „Старт”!
… Докато Ви занимавам със странични работи не изпускате нищо от вибриращата с по над 300 конски сили артистична енергия у децата. След възторжените „Добре дошли” и другите приветствия в церемониала по откриването, при който от американска страна особено се отличи една от директорките, която работеше тук от 11 години и през това време повечето ваканции си прекарваше пак тук, защото няма по-красиво място по света за курортни наслади! Другото интересно нещо е, че Ginny Hotaling знаеше поименно всяко от антиогромните японски дървища в саксии, всяко на бой от 50 до 99 сантиметра!
А после настъпи часът на истината. Децата взеха поводите в свои ръце и подкараха в луд бяг каляската на уникалното всебългарско юнско празненство с международното участие на домакините – американци и пришълци, щрапащи отстрани – люде от цял свят, които винаги бродят на тълпи из Градината. Изведнъж, като фурия влетяха най-красивите деца на света, облечени в български носии, каквито и пето поколение Долче и Габани няма да измислят! „Малко българско училище” се представяше с данс-звезди значително, почти с педя или две, по-високи от японските дървета, за които стана дума! Няма по-хубава гледка от българско хоро в изпълнението на светли като слънчица деца с бели шапчици и сиви потури над опинците!
Миг по-после някой си извика „Всички деца на хорото” – и първо се втурна едно „цивилно” облечено дете със смайващи пируети, след него – много други… „Старите” също не издържаха. „Всички на хорото!” И се почна!
При създалите се обстоятелства всеки вестникар като мене, дето трябва хем да гледа с ох и ах, хем да описва, леко почва да се тресе от паника. Много дете, много песен, много хоро, много училище, а писалката една! Общо взето след първото споменато вече „Малко БГ училище” отлично се представиха и екипите на БУЦ „Знание”, „Патиланско царство”, „Нов живот”, „Ново българско училище, Нейпървил”, на Училище „Джон Атанасов”… Изумителни по майсторство и красота бяха къщичките за птички и картините, които междувременно бяха произведени и ги показаха на зрителите от „Работилницата за приложно изкуство”, ръководена от познатата чикагска художничка Кина Бъговска. Видяхме и магнетичните „Български Рози” на децата от Нейпървил. Председателят на „Съюза на българските писатели в Чикаго и по света Георги Витанов и известният писател Гаспар Симеонов представиха значителния авторски потенциал на Българското Чикаго. Василен Васевски, президент на „Българските художници зад граница” ни запозна с творческите планове на гилдията с български корени в Чикаго и САЩ, както и с великолепните картини на изложбата, посветена на българската писменост, спътстваща празника. Елена Табакова – директор на Българския музей в Чикаго, ни демонстрира старинните модни шедьоври на българките, сред които и една ослепителна „Шамия от Якоруда” с дизайн от предстоящия 22-век!
Д-р Диляна Иванова, която по образ и фигура значително, и много вдъхновяващо, се отличава от всички други мои познати доктори, професори и най-вече академици, представител на Американския научен център, говори за дейността и близките изяви на организацията, сред които е и създаването на специален уебсайт, именован „Куфарът на имигранта” – един виртуален музей на българите в САЩ и Канада. Тя ни покани на представянето на този сайт, както и на нейна книга. Моят съкратен превод на заглавието й е „Спомени от живота в Русе”. Ще се вместим и на изложбата, прожекциите и… ъъъ,… коктейл, в неделя 14 юни, от 14.00 до 16.00 ч. Три пъти „Ура”! Адрисът е: Guerin College Prep High School, 8001 W. Belmont Ave. Chicago, IL 60634.
А докато ви запознавам с тази ценна информация – на мястото на великото събитие се понесе „Брала мома капини у попови градини!” Брала-недобрала на сцената се втурна „Джон-Атанасовското школско войнство” с произведенията на тяхната работилница за народни танци и песни, Виктория Тошева и Теодора Величкова, с трелите на „Прехвърнала е птичка”… Великолепно беше изработен и вокалният бисер от Петя Николаева. А Александра Костова от „Нов Живот” изпълни с чудно вдъхновение и завидна скромност при толкова ярък талант „Катерино, моме”… Жасмин, Мария и Стиви Стоянови рецитират с ясен, звънък и чист глас прекрасната българска поетична реч…
Познатите от предни години малки звезди на чикагската училищна сцена брат и сестра Анни и Самуил Логздън изпълниха трогателно „Българио, Майко свята” и „Детство мое”. Достойно се представиха пораслите и на години и на изкуство вокалисти – Дует Зоя и Георги Минкови. Те предизвикаха истинска душевна експлозия у всички нас, когато чухме заветните думи и мелодия на Емил Димитров „Ще се върна… В нашта хубава страна, България! Ще се върна…”
В Томболата, организирана също от „Пуласки Банк”, най-голямата награда спечели училище „Патиланско царство”. На стълбицата на победителите застанаха още училищата „Света София” и „Джон Атанасов”. (Следва)
Беше представена и театрална композиция – картини из историята на България, постановка на училище „Патиланско Царство”, където видяхме битки с мечове… Когато Тео се добра до мен в ъгъла да си вземе дъх от битката и аз му козирувах, както се полага на военен, после и го заговорих, той ми каза, че баща му, трокдрайвър, а не метален дизайнер или ковач на мечове, му направил лично цялата екипировка! Бог знае от какво… тези блестящи оръжия, който ни върнаха хиляда години назад при нашите достойни владетели и войни, отстояващи България! Нямате си представа колко още бащи, майки, баби и дядовци, ако са тук, учителки и учители, български деца, бяха се стягали с трепет за това чудесно, нестандартно, българско училищно и семейно празнично събитие! Затова и то излезе ИСТИНСКО!
Разбира се, събитието има и предистория. Генералният консул Симеон Стоилов я знае отлично – той сам създаде много от тази история… И след като поднесе своите благодарности към българските училища, учители и ученици, към техните родители, към Мария Бургграф, като основен координатор, и наближи време да се разотиваме, направих дума и за връзките между Ботаническата градина в Чикаго и Българската неповторима Розова долина, за които бях чул нещо. Да, ще има вече още по-добри връзки с карловските и калоферски красоти на България ! След като българските идеи – да стават празници в Ботаническата градина на Чикаго, та американските деца и родители да опознаят частица от българската духовност и култура се реализират, както и обратното, така и срещите между други етности не са вече прецедент. Запитах г-н Стоилов – как се отнасят стопаните на тази удивително красива звезда на Чикаго към българските празници в Ботаническата градина?
– Помолиха да ги правим ежегодно – каза той. – Изглежда още, че няма да е вече и само наш патент. Вероятно ще се организират такива семейни и учиищни празници и с други…
… Разбрах, че японци, поляци и мексиканци, дори филипинци, вече са на опашката. За българския празник сега се обмисля постоянна дата. Може би 1 юни, Денят на детето. Ще се прави заедно с децата от американските училища, където учат и нашите. Мащабите на комуникативност са огромни. В летния сезон тук идват до 10 000 посетители на ден. Гради се модел. Ясно е, че при стоте или сто и петдесетте етноси, имащи свои диаспори в Чикаго и около Чикаго, има сериозен капацитет за добри срещи между „бъдещето на народите” – трите стълба на всяка нация – деца, родители, училище!
Климент Величков, „България Сега”, Чикаго
Снимки: Диляна Иванова и архив
