Кога посрещат Нова година по света

Започваме от Индия. Запомнете: в Индия има цели 8 дати, на които се празнува Нова година, a в деня на Гуди Падва индусите си подаряват листа от дървото ним-ним, които имат вкус на магарешки бодил,три години поливан със смес от стрихнин и хинин. Затова пък, който издържи, е спасен от болести и беди и живее сладък живот.

В Австралия Нова година се празнува на 1 януари, но ако отидете там по това време моментално ще превключите цялото си внимание от потните и уморени дядовци към снежанките, които го ескортират по бански костюми. Често на този ден там е над 45 градуса по Целзий.
В Индонезия Нова година пристига през октомври, така че те вече са преживяли много от това, което ние чакаме сега…
В Италия е много опасно да се разхождате по тротоара през новогодишната нощ. По стар обичай почитателите на Скуадра Адзура по това време изхвърлят старите, грозни и непотребни вещи. От прозорците летят одърпани саксии с цветя, измушени кресла, маркоматраци и скъсани кондури… Знае се, че колкото повече боклук изхвърлиш – толкова повече богатства ще ти донесе Новата година.

     Епопея за създаването на Елхата

     Рождественската и Новогодишна елха са познати на нашите прадеди преди още на Земята да се е появил Спасителят Иисус Христос. Древните келтски жреци се покланяли на гората и на различни дървета в нея. Смятали, че животът на всеки човек е свързан с някое дърво, и още че дървета и лес се обитават от добри и зли духове и с тях хората трябва да постъпват много дипломатично, като им носят подаръци и им се покланят. Вечнозелената елха била идеалното дърво, по което те простирали своите подаръци – ябълки, яйца, орехи и разни играчки.
После този обичай проникнал в замъците и дворците, а там живеят принцеси… И като пораснат тези принцеси те се женели за чужденци – принцове, та така пренасяли северните немски обичай, докъдето им стигнат краката… Една съвсем млада немска принцеса, след като се преселила при своя принц в Лондон му донесла и първата английска елха. Друга невръстна германка научила на елхи и Френския двор. Русия и Съветският съюз дълго отбивали успешно всички елхови атаки, както и всяко друго западно влияние, и едва през 1949 г. 1 януари става неработен ден, та хората почнали да кичат и по някоя елха…
Трябва да се отдаде, обаче, дължимото на великия руски Цар Петър, който докато е жив решително бута Русия към Европа. През 7207 г. от сътворението на света, както бил до него руският календар, той преместил с указ своята империя в 1699 г от Рождество Христово и, пак с указ, разпоредил всеки да отпразнува този ден като ” в своя двор упражни три пъти стрелба с оръжие или малък топ и пусне по няколко ракети, после да запали огън от храсти, дърва или слама”…

     История на новогодишните фиести

В стари времена хората празнували Нова година в по-удачно време – при пролетното възраждане на природата.
Март при древните римляни бил първият месец, защото тогава започвали земеделската работа. Но в 46 година до Новата ера Юлий Цезар установил Новата година на 1 януари.
Във Франция до 755 г Нова година започвала на 25 декември и чак от 1564 – от 1 януари.
Нова година се помни отпреди 25 века и обичаят води началото си от Месопотамия. В Шумер, Вавилон и Асирия, както и в Египет по долината на Нил възниква такава култура, която е необяснима още и до ден днешен.
Тук първи започнали да празнуват и Нова година. Ставало в продължение на 12 дни и радостта била голяма, защото в тогава светлият и добър Бог Мардук побеждавал злите сили на разрушението и смъртта. Забранено било да се работи, да се налагат наказания, да се водят съдебни дела. Било дни на необуздани страсти и радост, а светът се обръщал нагоре с краката – много често и в буквален смисъл…

     На колко години е дядо Коледа?

     На колко години е Рождественският дядо, който разнася с голяма торба подаръците?
Негови прадеди са гномите, странствуващите певци, музиканти и жонгльори и скитащите търговци на детски играчки. За руснаците той е Дед Мороз и е наследник на старославянските поверия за силата на студения дух Трескун, той е още и Студенец, Мороз… Навсякъде го наричат по разному – в Испания Папа Ноел, в Румъния – Мош Джариле, в Холандия – Синте Клаас, в САЩ и Великобритания – Санта Клаус, у нас е наречен крайно несполучливо Дядо Коледа, както се наричат и самите дни по време на Рождество Христово.
Но, оказва се, той има и един напълно реален прадядо. В Четвърти век в турския град Мира живял архиепископ Николай, който бил много добър човек. Веднъж той спасил от гладна смърт едно семейство с три дъщери като тайно подхвърлял през прозореца в техния дом възелчета със златни монети. Усещате колко крив е бил по онова време светът – сега през прозорците не подхвърлят злато, а го изнасят… След смъртта му църквата го обявява за светец. Като такъв той станал ценност и по едно време италиански пирати откраднали мощите му и ги пренесли за по-сигурно в Италия. Но тръгнал голям скандал и след това светецът станал обект на особено почитание сред всички християни. Твърдо бил установен и ден, на който, по примера на светията, се давали подаръци на децата. След установяването на календара било решено тези подаръци да се дават по Рождество, после – и на Нова година. Така той се превърнал в гореспоменатите Санта Клаус, Дядо Мраз…
Костюмът му постепенно се отработвал и възприемал от всички хора по света. Отначало го изобразявали в плащ, холандците го рисували като строен мъж, който пуши с лула и се занимава с чистенето на комините, през които спуска подаръците на децата. После го обличат в червен кожух. През 1860 г. американският художник Томас Найт му слага брада, малко по-късно англичанинът Таниел създава образа на добродушния дядо, пръв приятел на децата.

“Старт BG”