НЕ СЕ КАЧВАЙ НА РИНГА, АКО ТЕ Е СТРАХ ДА ДОВЪРШИШ МАЧА

Владо Трифонов

Боксьорите го знаят. И каратистите. Истинските боксьори и истинските каратисти. Не говоря за онези, които флиртуват с бойните спортове, за да ги признаят за мъжкари.

Бойко Борисов е тренирал карате и притежава черен колан. (Говори се, че изобщо няма такъв, или пък че го е получил с връзки, но нейсе). С други думи премиерът донякъде е наясно какво се случва на ринга, ако човек е боязлив и сърцето му не е пригодно за битки. Просто не си доиграва играта. От своя страна публиката, която си е платила за удоволствието да гледа мача докрай, освен че ще дюдюка и ругае, може да прескочи въжетата и да въздаде скръб на онези, които я подвеждат. 

Борисов беше избран за министър-председател освен всичко останало и заради легендата на „„пич, та дрънка”,  „мъжко момче” и „яка тупалка” – все ефектни тропи в българската физкултурна лексика. Създаде представа за доминиращия лидер, който няма да се спре пред наглостта на мошениците и от когото българите имат въпиюща нужда.

Не го направи и си остана с представата

Заяви се като наследник на Апостола, който ще накаже бандитите буквално, а не риторично. (От промените насам не остана началник, който да не смени в кабинета си лика на Левски с този на Живков). Хората видяха в негово лице авторитета, който ще смачка арогантната самодоволност на някогашните партийни гаулайтери, на отрочетата им и на техните шофьори, фризьори и градинари, които здраво са се омешали в боянско-симеоновско-драгалевското семейство на българската псевдодемокрация.

Не го направи и си остана със заявката.

Иначе казано: боецът Бойко Борисов направи добър бой със сянка, но не посмя да удари в муцуната рециклираната по всички нива на държавата Държавна сигурност. Уж подхвана сараите на Доган, но онзи продължава да мятка пържоли на новото си барбекю и да заявява с кадесарски цинизъм, че той е инструментът във властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата. Дори Коза Ностра би се изчервила от подобна наглост.

…

В политиката е като при бокса и каратето – трябва да се биеш на живо, а не със сянката си и да не правиш лаф мохабет със съдиите и публиката по време на среща. Дори е по-сложно и опасно, тъй като в политиката няма въжетата и могат да нахлуят всякакви ентусиасти: от политизирани лумпени до елитни имбецили.

Да продължа със спортно-техническата фигуративност. Ако министър-председателят наистина иска хората да го обичат и уважават (а той иска!), трябва отново да се качи на ринга, да забрави за боя със сянка и да запраска по пържолниците на ДС с реални тупалки.

Да каже: копелета ниедни, знам ви фатмашките номера, не ми говорете за демокрация, ами хайде в колона към затвора, където отдавна ви е мястото! И не ми разтягайте локуми за мирния преход и националното съгласие, защото до един сте войнстващи лицемери и национални размирници.

…

Чета стенограмата от последното заседание на Министерски съвет:

„Ние строихме магистрали, строихме зали, строихме пречиствателни станции, болници, поликлиники, музеи, археология, метро, театри и всичко това е видимо и всички европейски фондове работят, пълна усвояемост от това, което имаме към момента”.

Това казва Борисов на вече бившите си министри.

Всичко щеше да е хубаво и вярно, ако някой се беше сетил да сложи в софийското метро кошчета за отпадъци, ако канавките покрай магистралите не бяха пълни с боклуци и ако хората, които се движат по тях, имаха що-годе човешки вид и обноски.

Освен това нещо не ми достига в тази стенограма. Поанта, тръпка някаква… Например:

Аз, Бойко Борисов, министър-председател на Република България в оставка, заявявам най-отговорно, че като се върна отново на мястото си, повече няма да си играя на  бой със сянка,  а ще стъжня живота на българските милионери и милиардери, като започна от най-близкото ми обкръжение, мина през клана на Живков и свърша с клановете на Луканов и Дойнов.

Ще проведа несъстоялата се у нас лустрация, ще се извиня за злините на българския комунизъм, в които участвах и аз, и повече няма да се обграждам с телевизионни подмазвачи и калинки-малинки.
Ако не спазя дадената дума, обещавам да се обеся на черния си колан от каратето.

Тогава мафията ще се замисли дали да продължи да я кара както досега.

И търтеите чиновници ще се замислят.

И полицаите.

Прокурорите и съдиите.

Полярниците на Пимпирев.

Бистришките баби.

Съседът над главата ми…

И ще можем да заявим, че най-сетне преходът у нас се е случил, след двайсет и кусур криминални години.
 

п.п. Хубавото на боя със сянка е, че няма пострадали. Лошото е, че не се става шампион.