Поправяне

За да разберем какво трябва да поправи в себе си човекът, е необходимо да изясним по отношение на кои желания той притежава свободна воля, а не просто се подчинява на законите на природата. Поправянето се случва в желанията, които не са свързани с тялото, а с развитието на човека. Това са онези желания, които зависят от обществото. Те се делят на три вида: богатство, власт и знания.

Всичко, което човекът иска да получи чрез покупка, той усеща като „То е мое. Аз мога да купя целия свят и той да ми принадлежи!“ – всичко това се отнася за парите и богатството.
Ако аз обаче получа света не, за да го притежавам, а за да се сдобия с уважение от него, то това се нарича власт.
Желанието за богатство е по-примитивното ниво, тъй като то се подразбира като желание да взема нещо ценно и да го „присъединя“ към себе си“. Желанието за власт означава, че извън мен трябва има личност притежаваща определен авторитет, която искам да ме уважава и да се отнася към мен така, като че ли съм по-висш от нея.
Желанието за знания е стремеж към още по-голяма власт. Например, някакъв учен седи в своя ъгъл и се занимава с наука…
Какво отношение има това към най-високото ниво на развитие? Желанието за знания не означава, целият свят ми принадлежи, както е при желанието за богатство. Не означава, че човек ще уважават в мен силата, а аз ще се наслаждавам от „несъответствието“ между нас както е при желанието за власт. Желанието за знания означава, че аз ще подчиня на себе си човешкия разум. Той е привързан към мен като куче и аз управлявам всички негови мисли. Няма по-голяма власт от тази. Това е много жестока, силна, безжалостна и безпощадна проява на егоизма.
Като противоположност на всичко това съществува положително развитие, благодарение на което можем да поправим нашите желания.
Мога да поправя желанията си за притежаване на пари, когато не искам да получа за себе си, а искам да „купя“ желанията на другите, за които ще се грижа. Това е подобно на грижата на майката за нейните деца, които тя приютява под „своята пола“.
Поправяне на желанието за власт означава да бъде предоставена самостоятелност и развива по своя си път. На това ниво на развитие, отношението към ближния се проявява под формата на партньорство и съучастие.
Поправянето на желанието за знания – това е готовността на всеки да се учи и желание да се работи върху недостатъците на обществото, грижа за хората и обединяване с тях.
Тези три желания не се развиват по естествен начин. Във всеки човек съществува определена готовност за тях, но развитието им се осъществява само под влиянието на обществото. Именно за това в човека има две нива на желания: телесни, същите като при животните и обществени – за богатство, власт и знания. Последните са присъщи само за човека.
Когато в процеса на развитието му желанията за богатство, власт и знания станат действително свързани с обществото, човекът започва да чувства зависимостта си от него – изпитва ненавист към него, липсата на възможност да му окаже влияние, както и невъзможност да се съпротивлява на влиянието на обществото върху самия него. Именно тук, всъщност, започва кризата.
Това е криза между човека и обществото, но ние я възприемаме като такава между човека и природата. Не гледаме на човешкото общество като на част от нея. За нас тя е сила, която привежда в действие реалността. Ние не разпознаваме тази сила в човешкото общество, но всъщност природата ни въздейства именно чрез него.
Силата на природата е силата на любовта – в противен случай тя не би могла да породи живота. Та нали целият живот е построен само върху алтруистичната сила, върху силата на отдаването, а тя идва при нас чрез човешкото общество. Когато със своите отношения ние изкривяваме тази сила, тя в изопачен вид преминава през обществото, а после като през матрица стига до всеки в ужасен вид и причинява страдание. Всеки от нас страда не от природата, а от силата на любовта, която преминава през поквареното от нашия егоизъм човешко общество.
Да допуснем, че съществува някаква матрица, през която към мен идва зла сила, но зад самата матрица всъщност се намира добра сила. Матрицата – това е човечеството, обществото и за мен няма друг изход освен да я поправя. Когато го направя, тогава ще съответствам на тази сила на доброто.
По такъв начин природата ни принуждава да се стремим към поправяне, но не на нивото на нашите телесни желания, а на нивото на желанията, които се отнасят към обществото – желанията за пари, почести и знания.
Човекът не може сам да поправи себе си. Той трябва да се обърне към обществото с молба то да му повлияе така, че целта, да поправи себе си да стане важна за него. Ако аз приема от човечеството това усещане за важност, този импулс, ще се превърна в положителна сила за него, подобно на клетката в тялото, която работи изцяло в негова полза.
Ако действията ми към всички хора са именно такива, значи аз се съгласявам със силата на доброто. И ако действам като нея, то тогава придобивам нейната програма и замисъл. В резултат на всичко това, се издигам не просто на нивото на доброто или злото, а на нивото на мисълта.
Това е, което природата ни принуждава да направим.