Космическият полет на Чападжиев от Чикаго – българското…

1 000 самолета! Малкото уискънсинско градче с индианското название Ошкош е станало небесната столица на Земята. Дошли са най-старите и най-мастити професионалисти в авиацията и космонавтиката, също и най-младите и зелени аматьори, които се реят из небето с крилати машинки, докарани върху собствените камиони.
Тази година тук присъствува и Ричард Бронсън.

Името му се произнася със страхопочитание. Британският бизнесмен и филантроп, милиардерът, чиято глава е пълна с космически фантазии, е дошъл да покаже White Knight Two.

„Белият рицар 2” е дългоочакваният легендарен самолет, който ще изнесе космическа ракета на височина 15 километра, откъдето тя ще стартира самостоятелно в орбита с двама пилоти на борда и шестима космически пътешественика за двучасовата им авантюра в Космоса.

250 души – богати хора с любов към приключенията и необичайното в живота, с кураж и неспокойна душа, са вперили очи в президента на атрактивната авиокомпания „Върджин Атлантик” и тайнствената все още „Върджин Галактик”. Един от тях е и първият ни сънародник – космичеиски пътешественик, Шефкет Чападжиев от Чикаго.

Бронсън изглежда като френски мускетар в разцвета на силите. За да всели повече вяра и оптимизъм у клиентите си разстила пищни трапези и здраво раздухва горещия пулс на събитието.

Чап е на неговата маса и го пита директно кога ще бъде първият полет, кога ще дойде и ред на неговата „космическа одисея”? Така, както го гледа – ще я дочака ли?

Бронсън е в настроение. „Ще я дочакаш, ще летиш! И с кого още ще летиш? Може и с баща ми да летиш, той е на повече години от тебе, но и за двама ви гарантирам!”
 
Космическият керван се премества в Ню Мексико. Там, сред пустинята, има вече модерен космически център. Строи се първото летище за космически туризъм  с възможности за хоризонтално и вертикално излитане. Най-впечатляваща на него е фигурата на ракетоносача „Белият рицар 2”.

– Това е най-прочутият и красив самолет! – хвали Бронсън галеното дете на своята фирма „Върджин Галактик”.
 
Четиримоторният ракетоносач ще започне своите технически изпитания през октомври. Ракетата, в която ще летят пътешествениците също е готова почти на 70 процента.

Интересът по цял свят е огромен. Цената на „Върджин Галактик”, без дори да е направила един единствен полет, вече е милиард долара. В началото на август Абу Даби подписа договор за придобиване на 32 процента от акциите й. Арабите строят собствен космодрум.

И така – първият български космически пасажер очаква полета си през 2010 или 2011 година. Това е Чап, нашият съгражданин от Чикаго.

А защо му е на Чап този полет в Космоса и какво толкова ни засяга нас?

Мисля си, че той е заслжен след толкова години „американски труд” /а ние, които сме тук знаем на собствения си гръб какво значи това/, да се вдигне високо над земната суетня , да види света отвисоко и да представи от там пред всички достойнството и авторитета на страната ни. Заслужаваме и ние да имаме такъв човек, вписващ  и страната ни в аналите на новите „първопроходци”, „пионерите” вече не на американския Запад, а горе – в Космоса. Пътят на Чападжиев към „високото” е бил дълъг и труден, това пътят на един достоен с труда и достиженията си човек.
 
Чападжиев, впрочем, е правил вече сериозно въздушно пътуване. На борда на „Конкорд” /свръхзвуковият пътнически лайнер, който вече не лети след една трагична авария/, той е обиколил земното кълбо като времето във въздуха е било 23 часа. Общо обиколката с престоите в най-атрактивните места по земята, е продължила три седмици.

… За Чап е писано много и човек обикновено се стряска като прочете, че той е някакъв митичен архимилионер, притежавал най-голямата полиграфична база в Северна Америка (където се издава половината от световната печатна продукция), че ще бъде първият ни сънародник – космически пътешественик и още много други неща. Но той е преди всичко един земен човек, постигнал успехи в живота си с много труд и умение. Казват, че е ръководил предприятията, които е имал, перфектнво, честно и почтено. Работниците му получавали най-добрите осигуровки и заплати за бранша си.  Чап е човек, с когото може да се срещнеш и да поговориш при коренно различни обстоятелства за същата процедура в България. Като ни видя с него мой познат, върналл се наскоро от България, рече:
– Човече, ти знаеш ли, че за разговор с такъв човек в България две дузини бодигардове блокират заведението и околните улици…
– Е, да де, ама той не е “такъв” – беше първото, което ми дойде в главата.

Все пак най-често го свързват с парите. И в едно всички писания са единни – че е стъпил в Америка с точно 75 цента в джоба. Което показва могъществото на Интернет, откъдето се взима тази цифра. По-нататък преброяването на Чаповите пари е свободна територия. Всеки пише, че има толкова, докъдето му стигне авторското вдъхновение.
Единствената, обаче, доказана истина за неговите пари е тази, че са пари, спечелени по честен начин. Най-напред и може би най-вече – от производство на книги и списания.

Но въобще не е вярно, че Чап е стъпил в Новия свят само с тия легендарни 75 цента. Той донася със себе си богатството на един морал, който е много характерен за мнозинството родопчани. Дори враждебният към него режим, когото оставя зад гърба си, не може да опетни в тайните досиета на секретните си служби, където го разследват за “предетелство и измяна”. Навсякъде името му е синоним на добър и честен и човек.

“Когато си тръгнах от България – разказва Чападжиев в книгата, написана за него от българския, по-късно дошъл да живее и работи в Чикаго журналист Орлин Крумов, преиздадена в България само преди броени дни, – “бях младо момче и големият морален въпрос пред мен беше: дали моите приятели и съседи от Мадан няма да си помислят, че съм пренесъл през границата нещо чуждо, че съм взел нещо общо. Много държах името ми да остане чисто.
Защо ти трябва чисто име? – питаха ме приятели. – Та ти никога повече няма да се върнеш в България! Дори да не се върна, отговарях аз, името ми трябва да е чисто. Където и да съм, аз оставам част от България! По мен чуждите хора ще съдят каква е страната ни, морални ли са хората й…
Скромното ми мнение е, че като опазих името си добро, аз опазих името на България.
Втората ми Родина – Съединените Щати, ме научи да не деля хората на “правилни” и “неправилни”. Всички хора са равни пред доброто и пред бедите. Независимо дали са християни или мюсюлмани, с леви или десни убеждения. И аз ще продължавам да се отнасям еднакво към тях.”

Преди години нашият съгражданин от Чикаго получи Голямата Награда на Мисията за България на Международната организация по миграция, присъждана за „…особени лични заслуги, за съхраняване на народните традиции и дългогодишна благотворителна дейност”. Стана център на медийно внимание. Културният, икономически и политически елит, начело с президента, дойдоха да изразят своята почит. И тогава и после Чап си остана естествен и прям човек, точно какъвто си е бил винаги. Все си мисля, че той е сред най-трезвите и най-здраво стъпили на земята българи, постигнали много в бизнеса и запазили в същото време човешката си същност и достойнства.

Откакто живее в Америка, Чападжиев е посещавал поне тридесетина  родината си. – Мисля, че през последните десетилетия  България трябваше да отиде много по-напред и хората да живеят по-добре – казва Чап. Известен е със своята благотворителност и мнозина го чакат с нетърпение – започвайки от родния Мадан, преминавайки през София, та чак до Чикаго. Помагал е през годините на болницата в Смолян, на дом за стари хора в с. Фетово, на Работническата болница в Мадан, на църкви и джамии, включително и на българските православни храмове в Чикаго, правил е традиционните за Родопите чешми. Остават неказани много други случаи, в които подадената от него ръка е укрепвала или буквално изправяла на крака хора и организации. Поне в Чикаго мнозина българи, културни, образователни и други наши сдружения са му благодарни за това.
От него искат помощ за какво ли не – за лекарства и венчални пръстени, за керемиди, при болест и нещастие, за спешни и неотложни плащания. На един даден долар се трупат още две молби за още… В тази надпревара за помощи най-често не участвуват най-нуждаещите се. Страдат хора от липса на пари за цяр, заглъхват таланти защото обществото няма пари за книгите и картините им, за изобретенията им – душата на тези хора не е пригодена да си намери помощ… Той знае това и го каза в своето слово при получаване на наградата „Емигрант № 1”- А вие, приятели, гответе нови награди за миграцията… Защото, за съжаление, човечеството е в 21 век, но хората продължават да минават границите с една торба багаж и с много несигурност и страх. Ще ни трябват още много работа и разум за да заживеят хората на земята само с честен труд и в справедливо общество. Говорим за впечатленията му от България това лято.- Трябва да се намери най-после човек, който да сложи България пред себе си – казва. -И да създаде силна власт от хора, които са надвили у себе си безразсъдната жажда за повече и повече материални вещи. Не може да се изгради нищо, ако се придържме към сляпата формула – печалба на всяка цена и от всичко – макар и това да съсипва нацията. Сега малък процент българи са добре. Хората нямат вяра едни в други, защото не се мисли за общото, печели се не от добрия продукт, а от така нареченото „прецакване” на другия. И в САЩ сега има криза, но пак сме най-добре. Защото има закони и тези закони се спазват. Като човек, живял дълги години в САЩ, мога да кажа, че винаги съм имал пред себе си възможност за честен труд и винаги съм могъл да развивам способностите си. Никой не ме е дискриминрал. Никой не ме държи насила тук и никой не ме гони от страната, защото спазвам закона и работя честно. Бих с радост заживял и в България при такива условия. Аз обичам родината си. Затова и толкова често съм в там. Бих дал и последния си лев, но за цялата страна, за всички хора. За нас е важно сега, че страната ни избра демократичен парламент и има силно и единно правителство и власт. То трябва да реши проблема от липсата на подготвени и честни, морални кадри. А на всички, които са недоволни, макар и с право, бих казал – нека започнем новото, промяната,  от себе си!
Ако можеш да направиш нещо добро за България – направи го!

Климент Величков и Кина Бъговска
в интервю на в. „Старт”, Чикаго