Русе – Площадът

Площадът е сборно място, гради се дълго с много фантазия и труд. Всяка епоха е оставяла своя подпис на площада. Ако той е най-големият, главният площад на града той е украсяван, доукрасяван, ремонтирван, преиначаван, че даже може и да е преименуван. Около него са изградени представителни сгради, разни управленски и учрежденски дворци, кантори и представителства. Там е мястото и на театрите, библиотеките. Трябва да има и някакъв първокласен хотел. Съдът също се е настанил в близост. Първенците на града са претенциозен народ и нали имат и властта в ръцете си – тяхно е правото къщата им да е на площада или най-малко да е съвсем близо до него. Нали той е центърът – полага им се.

Така и людете и времето са строили площадите си. Първо са започвали с изравняването. Отреждали са на площада по-голяма територия – така е трябвало, още повече ако е главният в града. След години може и още да го поразширят с цената да махнат нещо, що са създали предшествениците им, неоценено от съвременниците. Обявяват го за остаряло – пречи на новата идея за развитие и разкрасяване.

Това беше за нагласа и настроение. Сега ще започна от главния площад на Русе. Нарича се площад „Свобода”. Голям и красив е той! Граден е столетия. На него и около него са събрани толкова хубост, история и архитектурна забележителност,  че въпреки дългите години живот в града, нямам насита да се вглеждам дълго и в захлас в сградите, фонтаните, паметниците, тревичките и цветенцата, които скромно, но истински допълват красотата и хармонията му.

Дълго мислих как ще е най-добре да ви разкажа за този изключителен площад и реших да направим заедно с вас една екскурзия, една обиколка. Ако не възразявате, да започваме.

В средата на главния ни площад се извисява Паметникът на Свободата. Неговата история е следната:

Останалите живи ратници и поборници за Освобождението на България излизат с предложение за построяване на възпоминателен паметник на Опълченците. За автор на проекта е бил поканен италианският скулптор Арнолдо Цоки. Той е автор и на Паметника на Освободителите в София. На 11 август 1906 година Паметникът е бил осветен в присъствието на министър Малинов, ген. Ботев, градоначалника, румънския консул, румънски и български опълченци.
Паметникът има пирамидална композиция. Върху квадратна основа, със стълби от едната страна се издига колона от гранит с пиедестал и тристъпален цокъл. Върху колоната стои изправена бронзова статуя на Свободата – 3,75 м. висока, държаща в лявата си ръка меч и протегната напред десница. Върху стените на пиедестала има орелефи*, които възпроизвеждат исторически моменти от Освободителната война. Два едри бронзови лъва, единият с разкъсана верига в уста, а другият – пазещ меч и щит с надпис „Свобода” охраняват статуята. Текстът на главния надпис е „На поборниците и опълченците, които са взели участие в освобождението на България през 1867 – 1877 г.” В задната част на основата са поставени две оръдия.
Паметникът е обърнат на север и по този начин символизира, че погледът на българите е гледал на север, откъдето е очаквал и е дошла свободата.
Паметникът на „Свободата” е символ на града и неговия герб.

Около Паметника има прекрасна градина. Води началото си от построяването му и в продължение вече на повече от сто години е обогатявана и облагородявана. Дърветата и храстите са от редки и красиви видове. Най-силно впечатление правят конусовидно оформените ели.

Градината представлява един прекрасен ансамбъл, който включва тревни площи. цветни лехи, орнаментни плочници, алеи и няколко фонтана. Двата са големи. Единият е разположен в южната страна на площада и представлява голям правоъгълник с много струи по дължината му, които се прегръщат в средата. От двете страни има пейки, винаги заети от възрасни хора или майки с деца, които си почиват или се наслаждават на красотата, спокойствието и детската глъчка. Другият голям фонтан е в североизточната част на площада. Той има кръгла форма и е двуярусен. Неговите струи подскачат високо, въртят се  и сеят пръски като мъгла наоколо. Когато времето е слънчево, светлината се пречупва и сияе в многоцветна дъга. В градината има още един правоъгълен фонтан, който е в северозападната част. Най-незабележимо и в същото време най-интересно, според мен, е малкото фонтанче, което представлява мъж, който здраво е стиснал грамаден змей с широко разтворена паст, от която блика водата. Напомня ми за Херкулес, но не съм сигурна него ли символизира. Това на пръв поглед невзрачно фонтанче най-приляга на площада по стил и настроение.

Градината разделя площада на две части, и оформя от северната и южната страна  два доста големи самостоятелни площади. Единият е пред Съдебната палата. Тук, през социалистическо време ставаха манифестациите. Големи колони от празнично облечени хора с плакати и песни преминаваха и се поздравяваха. След демократичните промени тези празници са охулени и отречени, но много хората още си спомнят празничното и радостно настроение тогава. В противоположната страна, пред Кметството е другото площадно пространство. То е по-ново и е разнообразено с орнаментна павирана част и две прекрасни големи лехи с цветя, които през годината няколко пъти сменят вида си и винаги са свежи, цъфтящи и красиви. На тази част на площада се правят концерти. През зимата има ледена пързалка, на която деца и юноши се забавляват. От тук, като че се отлива ларгото, и се разкрива сградата на Операта.

На много места на площада има пейки, на които седят хора – почиват си, наслаждават се на красотата, разговарят с приятели или случайно срещнати хора. Деца щъкат наоколо.

Около площада има интересни сгради, някои от които са архитектурни и исторически паметници. Ще започна с най-значимата и най-интересната, така наречената „Доходно здание”. До скоро наричахме тази уникална сграда Театъра, защото в нея се помещава Русенският драматичен театър „Сава Огнянов”, но тъй като замисълът за нейното построяване е бил за цял комплекс с много помещения с различно предназначение е наречена Доходно здание.

След Освобождението в Русе започват да се строят модерни къщи, банки, улици, площади, които оформят облика му като признат европейски град. Строителството на различните сгради е силно повлияно от архитектурата на тогавашното време. Участие вземат видни европейски и наши архитекти. В новопостроените сгради има елементи от стиловете барок, ренесанс, ампир, които обединени наричат „неокласицизъм”. Доходното здание е ярък пример, емблема на тази европейска архитектура и предава особена атмосфера на града и особено на площада. Сградата на Доходното здание е монументална и обхваща почти цялата западна част на площада.
Кратко, неговата история е следната: русенци имали нужда от сграда, от която да се получават доходи и в същото време да бъде голям културен център. Идеята била дадена  и поради необходимостта да се подпомогнат финансово русенските училища, да се осигурят заплати за учителите, пособия за учениците и др. Решението е било взето от Общината и училищното настоятелство през 1896 г. В него е записано, че сградата трябва да бъде двуетажна, да има магазини, складове, кафене, театрален салон, салон за библиотека. Строителството е завършено частично – първия етап през 1900 г, и започват първите театрални представления, а през 1902 г. е окончателно завършена цялата сграда. Тя е изградена от тухли и камък. Многото архитектурни форми са от камък. Величествената главна фасада впечатлява със спокойния ритъм на аркади, украсени с много пластични орнаменти и детайли, атики, стели, вази, кули, куполи. Силно впечатляващи са седемте фигури, символизиращи изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и свободния полет на духа. Най-отгоре е богът на търговията Меркурий. Интериорът на сградата е скромен, бих казала беден. За него парите не са стигнали.
От 1928 до 1954 г. в Доходното здание се помещаваше русенската библиотека „Любен Каравелов”. Възрожденското читалище „Зора” също се намираше тук от 1955 до 1990 г. Експозицията на Русенската художествена галерия  беше разположена в Доходното здание от 1947 до 1979 г. Ресторант „Приста” дълги години посрещаше и угощаваше русенци. Хотел и сладкарница „Тетевен” също се помещаваха тук до окончателното им закриване.
През 1980 г. започва преустройство на сградата, като се запазва представителната фасада и се прави преустройство и модернизиране на вътрешната част. Тя се разширява и обогатява, за да задоволи нуждите на Русенския драматичен театър. Преустройството върви бавно, с много спирания, замразявания, пожари, но въпреки това на 1 юли 1999 г. тържествено е открита Камерната зала. От 2007 г. функционира и Голямата зала. Предстои довършването на спомагателните помещения.
През 1973 г. Доходното здание е обявено под номер едно от списъка на сградите от фонда на архитектурно-историческото наследство в Русе с национално значение. През 1995 г. сградата е обявена за национален художествен и исторически паметник на културата.

С тази информация ви запознах на кратко с историята на тази уникална по красота и величие сграда – комплекс. Почти ежедневно минавам покрай нея и нямам насита да се вглеждам я в някоя скулптура, я в общия й вид. Малко е неудобно, защото трябва да се гледа от близо. Дърветата, които са пред нея я закриват и голямата фасада не може да се обхване с поглед. Обичам и защитавам всяко дърво, но тези тук пречат насладата да бъде още по-голяма.
Пред нас се разкрива ресторантската част на сградата. Това е „Хепито”. Така наричаме заведението от международната верига за хранене HAPPY Bar @ Grill. Вътре и вън на тротоара са разположени масички, пейки, столове, добро осветление. Лека и елегантна ограда символично отделя насядалите от постоянно преминаващите хора. Това заведение е приятно за гледане, но е още по-приятно за посещение заради добрата храна и обслужване.
В ъгловото помещение се е настанил с луксозните си и скъпи стоки магазин Bongour.

Вечер Доходното здание е осветено така, че още по-ярко се открояват красотата и неповторимостта му. Детайлите се подчертават и стават по-забележими. С часове мога да стоя и да се взирам във феерията и магията на красотата му.

Продължаваме нашата разходка като се движим, както техниците казват, по часовниковата стрелка. Пред нас е улица „Александровска”. Тя „разсича” елегантно площада и се вписва в него. Преди демокрацията се казваше „Девети септември”, но сега този ден е отречен (а дали историята може да се отрича?) и само понякога възрастни хора се бъркат и я наричат със старото й име. Сама по себе си тази улица е интересна и представлява уникален ансамбъл от сгради, но сега тя не е обект на нашия разказ.

Пред нас е един от офисите на UniCredit Bulbank. Преди в тази, като клин, сграда се намираше съветската книжарница на Русе. Това беше място, където като влезеше любител на хубавата художествена или научна книга на руски език не му се излизаше. Сега няма съветска литература. Има руска, но интересът към нея неоснователно е почти отмрял. Жалко!

Улиците „Пиротска” и „Княжеска” очертават габарита на Пощенската палата. По-често ще чуете русенци да я наричат Новата поща. Така е, защото в Русе има още една голяма пощенска сграда, която е по-стара и по-интересна от тази, но там се намират техническите съоръжения на телефонията. Новата поща е построена през седемдесетте години на двайсети век за да задоволи нарасналите нужди от пощенски и телефонни услуги.
Някога тук имаше лятно кино и закусвалня „Старата круша”, където можеше да се хапне с удоволствие най-вкусната шкембе чорба. Нейният аромат се разнасяше из целия площад.

След идването на демокрацията дейностите на съобщенията бяха разделени на Български пощи и БТК, което ще рече Българска Телекомуникационна Компания. Последната беше продадена (по-точно ще е да се каже харизана) на чужд инвеститор, който така преструктурира тази дейност, че сега неговата част от сградата не му е потребна и най-вероятно ще я продаде. (Купи я за стотинки, а ще я продаде за милиони.)
До скоро под грамадните дървета пред четириетажната сграда имаше павилиони за цветя, но Общинската управа вече ги премести. Сега има асфалтирано платно, по което има автомобилно движение. Има паркинг за леки коли и малко зелена площ.
На ъгъла между улиците „Княжеска” и „Кирил Старцев” се кипри стара и интересна сграда, в партера на  която от скоро се помещава гръцката банка PIRAEUS BANK. Преди  тук беше банка Биохим. Сега тя не съществува, сля се с други.
Ъгловата сграда на улица „Кирил Старцев” вече няколко години е необитаема. Преди беше закусвалня „Дунавски вълни”, но след реституцията, като че никой не я иска.
След улица „Кирил Старцев” и после „Баба Тонка” до улица „Църковна независимост” има прекрасни къщи, строени през първата половина на двайсети век. Те, заедно с къщите по улица „Александровска”, определят архитектурния бароков облик на града.
Барчета и заведения за бързо хранене са настанени тук. Навън има маси, почти винаги заети от клиенти. Приятно място за отмора и наблюдение на минаващите, красивия площад и удоволствие от кафето, напитките и храната. Пред тях, в градинката има няколко павильона-кафенета с маси и детски площадки под дърветата, винаги пълни с  възрастни и деца.
Между улиците „Църковна независимост” и „Райко Даскалов” стабилно и величествено се е разположила русенската Съдебна палата. Това е една от уникалните сгради на града и за нея ще разкажа по-подробно.

Проектирана е като първа в България, няколко години преди Съдебната палата в София. Първоначалният проект е изготвен от арх. Никола Лазаров. Поради факта, че на това място се е намирала къщата на тогавашния министър на правосъдието, строежът се забавя няколко години. Проектът е преработен от арх. Пейчо  Койчев от Министерството на правосъдието. Интериорът на сградата изцяло е проектиран от арх. Папазов, а стъклописите – от проф. Иван Пенков. Изпълнението им е реализирано в Германия. Строежът на обекта започва през 1929 г. и завършва през 1939 г. Скулптурните фигури по фасадата на сградата са проектирани и изпълнени от проф. Любомир Далчев през 1938 г. През годините на социализма тук се помещаваха Окръжният и Градски Съвети на Русе. От 1990 г. пак е Съдебна палата. Интересно е да се види тази забележителност и от вътре. Мраморните колони и гранитен под, претенциозно извиващите се стълби от двете страни с красив парапет и разноцветните орнаментни прозорци те карат да спреш и да ги гледаш без насита. Преди на втория етаж имаше голямо и красиво фоайе, което беше преградено и беше направен салон за събрания. В този салон остана стъклената цветна стена, символизираща  правосъдната дейност, под надзора на Темида.

Ъгловата сграда между улиците „Райко Даскалов” и „Александровска” сега е на три етажа. Когато е построена е била само двуетажна. Допълнително е надстроен етажът с балкона и градския часовник. От балкона, на голям митинг на работниците от русенските предприятия Георги Димитров е произнесъл реч и се е обърнал към присъстващите с думите: ”Казват, че в България нямало работническа класа. Вярно ли е това?” Цялото море от хора на площада е крещяло, че това не е вярно, че тях ги има. Сега в тази сграда е представителството на омбусмана в областта.
Пред нас пак е уникалната улица „Александровска”. Откроява се приятна гледка. Сега тя, до паметника „Альоша”, е пешеходна. Вече е павирана с хубави бежови и кафяви плочки. Млади, добре поддържани дървета и големи саксии с храсти и цветя  я доукрасяват. Оригиналните пейки са място за отмора и сладки приказки. Сега площадът и тази улица са любимо място за разходки на русенци и през деня, и вечер до късно.
Когато за първи път дойдох в Русе, преди повече от петдесет години по улица „Александровска” и през площада минаваше автобус, който спираше на „Стъклената будка”. Това беше централната спирка с павильон за вестници. Тя беше нещо като символ на града и площада. Беше и място за срещи.

Между улиците „Александровска” и „Петко Д. Петков” са сгради, които заради централното си място са били с различно предназначение. Едната дълго е била хранителен магазин. По-възрастните русенци още помнят бакалията, която наричаха  „Героиката”. После беше заведение от веригата „Макдоналдс”, където децата се тълпяха да се черпят. Сега тук се помещава офис-магазина на мобилния оператор GLOBUL. Другата сграда се помни като сладкарница „Златните рибки”. Първо изчезнаха рибките от новата сладкарница, а после и самата сладкарница. Сега там продават обувки, а в съседство има игрална зала.

Стигаме до още една забележителна сграда – хотел „Дунав Плаза”. Дълги години това беше най-добрият хотелски комплекс в Русе – с хотел, ресторант, сладкарница, маркиза. Сега има много и по-луксозни хотелски комплекси, но „Дунав” си остава лицето на града в тази област и продължава да е привлекателен за гости и русенци с изискания си стил и прекрасна кухня.

Иска ми се да разкажа нещо, което малко хора знаят и може да е интересно. Преди доста години, когато още имаше свидетели, присъствали при полагането на основите на сградата разказваха, че в основите е заровена бутилка с имената на главните инициатори и участници за изграждането й. Имената им са: Първи секретар на Областния комитет на Комунистическата партия – Пенчо Кубадински, главен проектант – Пенчо Бонев, директор на строителната организация Пенчо Милков и директор на търговската организация Балкантурист – Пенчо Илиев. По повод на името Пенчо бяха измислили нещо като виц, че ако дойдат извънземни и прочетат написаното ще си помислят, че Пенчо може да е някаква титла, като граф или барон.

Сега вече няма сладкарница, защото я събориха и на нейно място и още по-на юг построиха нова представителна сграда, която на долните си два етажа е търговски център, а горните щели да бъдат офиси и жилища. Добре изглежда новата част.

След Търговския център започва ларгото*. Между улица „Раковска” и улица „Асен Златаров” има една стара къща и една нова с магазинчета, офиси, кафене и жилища. В очарователната ъглова сграда между „Асен Златаров” и малка уличка, която сега вече няма име, защото е ликвидирана (преди се е казвала „Христо Ботев”) се намира централният офис на UniCredit Bulbank. Преди тук беше Дом на театралните и оперни дейци. Тук се събираше бохемата на града.

Непосредствено под прав ъгъл следва сградата на Русенската Опера. Тя се червенее отдалече и носи облика на класическата ни представа за оперна сграда. Построена е на мястото на църковен салон. На 27 ноември 1949 г. се е състояла първата премиера на операта „Травиата” от Джузепе Верди и тържествено е била открита Русенската Опера. Диригент е бил известният Константин Илиев.

Следва църквата „Света Троица”. Тя вече е на площад „Света Троица”, който е като продължение на ларгото. Ние продължаваме на север край новопостроените къщи и офиси на новозабогателите след идването на демокрацията русенци. Те са впечатляващи отвън, а вътре са разкошни.

Стигнахме до улица „Петър Берон”. Началото й като че се е сгушило до голямата четириетажна сграда на Кметството и Областната управа, които се преместиха от Съдебната палата. Тази, приличаща на кораб бетонна грамада, беше специално построена за нуждите на Окръжния, после станал Областен и на Градския Комитети на Българската Комунистическа партия. След демокрацията, както Партията, така и нейните сгради бяха критикувани, отречени и ликвидирани. Партията се преименува в Социалистическа, а имуществото й беше отнето и предоставено за други цели. Така стана и тук. Сега в тази, преди „партийна” сграда се помещават местните държавни институции. В партерния етаж има салон, който с добрата си акустика е много подходящ не само за събрания, сесии, пленуми, но и за концерти. В салона се влиза от площада по големи и представителни стълби и просторна, понякога използвана като сцена площадка. Работният вход на Кметството е от улица „Борисова”. Тя е широка, права и стига до Централната ж.п. гара на Русе. В далечината се извисява телевизионната кула, която е построена през 1976 година. Висока е 201 метра и е най-високата в България.

От „Борисова” до малката уличка „Гладстон” има две стари сгради, в партерните етажи на които се помещават кафенета. На улица „Гладстон” е южният вход на Доходното здание, от който се влиза за Камерната зала на Драматичния театър.

С вас направихме една доста голяма екскурзия по и около русенския площад „Свобода”. Разказаното не беше малко, но не беше и всичко, което може да се каже за този уникален, прекрасен площад! От него водят началото си 13 улици, площад „Света троица” и е пресечен от уникалната русенска пешеходна улица „Александровска”. Русенци, наслаждавайте се на това богатство! Гости на града, запознайте се с този уникален и красив площад и го обикнете! Той заслужава вашата обич!

* Орелеф – (от френски – haut relief) – висок релеф. Изпъкналото изображение излиза над плоскостта на фона, по правило повече от  половината обем.

**Ларго – дума от английски произход. Ларго е град в щата Флорида, САЩ. Означава широко пространство за разходка в големия град.

Здравка Цанкова
18 ноември 2008 г.