В Ню Йорк – щрихи от 301 година
Ню Йорк днес е като един голям световен площад, на който се срещат децата на древни и млади народи. Тук се смесват различни нрави и традиции, става необятен обмен на духовност и култура. Сред този мегаполис, създаден от разни хора, говорещи по разному и вярващи в различни богове, има една катедрала, която определено е сред забележителностите на града. Намира се на 34-та Улица и 2-о Авеню в Манхатън.
Майкъл Блумберг: „Това е свято място, много важно за вас и за Америка”
В края на май, 2009 година, 108-мият кмет на Ню Йорк – Майкъл Блумберг, притежател на 8-милиардно състояние, даряващ всяка година 300 милиона от личното си състояние като благотворителност, човек който често отива в кметския си кабинет с метрото или на своя велосипед, основател на световно познатия информационен център – „Агенция Блумберг”, присъствува при освещаването на новата бронзова входна врата на тази именно катедрала. Става дума за „Свети Вартан” – Арменската Катедрала в Ню Йорк.
В своето приветствие към събралото се множество Блумберг каза:
„Днес започва още един забележителен период в историята на „Свети Вартан”. Това свято място е много важно за вас и за Америка. То е едно магнетично средище, с което Ню Йорк се гордее, че е в неговия дом! Всички ние можем да се гордеем и с това забележително произведение на изкуството, което показва таланта и духовната сила на арменски народ, и в частност на армено-американската общност в Ню Йорк.”
Made in “International Creative Metal”
Забележителният портал, който облагороди още повече лицето на Катедралата, построена по подобие на храма Ечмиадзиан край Ереван, религиозният център на всички арменци по света, представлява триизмерен релеф със сюжет от покръстването на Армения в Християнската религия. Направен е в ателиетата на „International Creative Metal, Inc”, едно известно име сред лидерите на металопластиката и архитектурния дизайн в Ню Йорк и по света. Собственик и ръководител на компанията е г-н Сетрак Агонян, роден в България, започнал своята бизнес-кариера в Ню Йорк през 1967 година.Той е носител на „Наградата на 1100-те компании” – символ на особено професионално признание. Познат е с изкусно създадените метални конструкции и елементи в Рокфелеровия център, в седалището на ООН, направил е вероятно една от най-грандиозните врати в света – на библиотеката в Абу Даби, както и други архитектурни детайли в дворците на шаха, познато е и неговото изкуство при металната пластика в редица хотели и други обществени сгради в Америка. 
Самата катедрала „Свети Вартан” е построена през 1968 г от His Holiness Vasken I с пожеланието “да пази нашата вяра”. Тогава е поставена, временно, дървена врата на Храма, но годините минават, разноските по замисления нов вход стават все по-големи и построяването му се отлага отново и отново.
И ето, че в последно време създадената с активната дейност на Алис Кавокян фондация набира необходимите средства – лични пожертвования, постъпления от средства при организирани вечери, разпродажби и пр. Голям е приносът на Rev. Fr. Mardiros Chevian, dean of St. Vartan Cathedral, Rev. Fr. Garabed Cochakian, Yn. Yetkin Megherian, Michael Haratunian, и даренията на the Dadurian Family.
Бронзов релеф със сцени от покръстването на Армения
– Един ден ректорът на Катедралата сподели с мен, че познава възможностите на International Creative Metal – казва г-н Агонян, – и че е дошло време да направим и вратата към храма достойна за Бога и хората, които идват. Поръча ми да организирам всичко необходимо и да направим дългоочакваната нова бронзова врата. Създадох артистичен /художествен/ съвет, в който заедно с мен щяха да носят отговорността и отец Гарабед Кочакян от Детройт, историк по религиозните въпроси и скулпторката Евкин Меджерян. Техническият ръководител е Агоп Калосян, който също е от България, негов помощник – Кеворк Мерджанян, арменец от Сирия, за проекта още работиха Атанас Христов от България и Лоренц Киркорян – румънски арменец, американците Даниел Милър и Едуард Шарп. Много разчитахме и на инженера на моята компания – еквадорецът Уйлям Тулкан.
Координатор на целия проект от страна на Катедралата бе Майкъл Харутунян – един от основателите на най-голямата американска инженерна фирма S.T.V. Работехме в тесен контакт и с г-н Узунян, известен инженер-строител, който също е основател на друга голяма американска фирма, човек свързан с храма още от времето на неговото построяване. Наех моя добър приятел, естонецът Олаф Суть да стане Инженер на проекта. Той е специалист по движещи се метални структури. Отдавна работим заедно, включително и при едни успешни проекти, в които съчетахме металната пластика със сюжети от великия испански художник Джон Миро. 
За скулптор избрах известния Рафаел Петросян от Армения, който направи релефа, с помощник Алберт Арекелян. Работата протече много организирано и спореше. Допълнително трябваше само да засилим носещите конструкции при монтирането на вратата за да издържат сравнително голямата тежест. За тази работа наехме и кран, защото под портала има зала, та струпването на много хора и тежки конструкции би било рисковано.
Първата ни задача беше да изберем сюжета, който да претворим в конструкция и релеф. Решихме да бъде из историята на Армения, свързан с християнството. Известно е, че един от първите християни в Армения, Свети Григории, бил хвърлен в затвора заради проповедите му и възхвалата на новата религия. Но, случило се така, че неговата чудотворна лечебна сила станала необходима и за царското семейство. И той направил чудо – изцерил брата на царя от тежка болест. Така говорят старите легенди. Царят повярвал, че той е светец. Дворът бил спечелен за християнството.
На дясното крило на новия портал поставихме сцената – Свети Григории покръства King Drtad III, който е коленичил пред него – символ, че царят, който никога не пада на колене, прави това единствено пред Вярата. Царицата е зад него, реката Аракс в подножието, а самият свещен връх Арарат е над тях. 
Релефът, в който Свети Григории пръсва с вода царя е поставен така, че всеки минаващ през вратата, като че също се кръщава отново от светеца. В изваяната от мед картина е и първата християнска църква в Армения – Ечмидзиан, поставена в облаците, защото тогава е била само една мечта в съзнанието на Свети Григории. Високо от небето Иисус Христос благославя Земята, където са вписани и думите на арменския патриарх, посвещаващ Катедралата на арменската нация.
Една малка справка с историята ни открива, че Арменската апостолическа църква е основана от светите Тадей и Вартоломей. Пръв патриарх става покръстителят на царския род Свети Григорий Просветител, затова църквата се нарича понякога и „Грегориянска”. Това става през 301 година и Армения е първата страна, чиято официална религия е христянството. След арменците християнството се приема от Рим и други страни. Цар Борис покръства България през 865 година /564 години след арменците/. През Пети век арменската църква се отделя от Византия – за това спомага и създадената, благодарение на християнството, арменска писменост.
През 303 година недалеч от днешен Ереван се построява Катедралата Ечмиадзиан – религиозен център за всички арменци, където пребивава и Върховният патриарх.
Учението на Григориянската църква съвпада напълно с Православието, с изключение тълкуванията за двете природи на Иисус Христос – божествената и човешката. Статуята на Свети Григории неотдавна беше подарена на Ватикана и сега се намира на площад „Свети Петър”.
Сцени от тържеството
Archbishop Khajag Barsamian, Primate of the Diocese of the Armenian Church of America (Eastern) отслужи Света литургия и благослови новата входна врата. После танцовият ансамбъл към Катедралата, в традиционни арменски костюми, ръководен от Сета Паскалян-Кантарджян, представи картини от арменския фолклор. В показаната мултимедийна експозиция е отразена историята на изработването на входната врата на катедралата.
В сюблимния момент кметът на Ню Йорк Майкъл Блуберг, архибишоп Барсамян, художници, скулптори, инженери, майстори и самият президент на „Интърнешънъл Криейтив Метал” г-н Сетрак Агонян дръпнаха завесата и пред множеството се разкриха медните гравюри, изобразяващи сцени от първите християнски дни на планетата.
Сетрак Агонян – спортният човек на Америка, Армения и България
– Не очаквах – казва г-н Агонян, – че кметът Блумберг, един много уважаван и почитан американец, изключителен като характер, опитен бизнесмен и един от най-добрите кметове, които познава Америка, ще присъствува. Той е много зает човек и въпреки, че се познаваме лично, не се реших да го поканя. Майкъл Блумберг е голям приятел на спорта. Задено със своя заместник-кмет Даниел Докторов и спортната общественост на Ню Йорк, той издигна кандидатурата на Ню Йорк за Град на Олимпийските игри през 2012 година и ние бяхме заедно в Сингапур, при гласуването за домакинство – на сесията на Международния олимпийски комитет. По-късно кметът подкрепи моето предложение Ню Йорк да организира все пак Световно първенство по борба, което ни бе дадено за 2001 година, но и отложено поради терористичния акт на 11 септември.
През 2003 г., като знак на съчуствие, Словашкият Олимпийски Комитет и тяхната Федерация по борба ни преотстъпиха своето домакинство и първенството се състоя в „Медисън Скуър Гардън”. А историята на присъствието на г-н Блумберг на нашия катедрален празник е тази, че спортният комисионер на Ню Йорк Кенет Подзиба му казал, малко преди събитието, че ще има тържество в Арменската Катедрала и там ще бъде поставена новата бронзова входна врата, направена от моята фирма. Ние ценим думите, които Блумберг каза за арменския народ, за „…една нация, надживяла пожари и трагедии и доказваща постоянно своята удивителна сила и достоинство!”
Спортът в живота на Сето Агонян е негова втора природа. Боксов шампион на България в юношеските си години, президент на MWA в САЩ, „Човек на годината” за Американската асоциация по борба, член на Олимпийския комитет на САЩ. Той има и неоспорими заслуги за конструирането и укрепването на олимпизма в Армения след получаване политическа независимост на страната и е първият член на Олимпийския комитет на страната, негов вицепрезидент след това. Агонян организира и първото участие на Армения на Олимпияда – на Зимните игри в Лилехамър – Норвегия. Той е и човекът, който създаде, поддържа и сега, много добри спортни контакти между САЩ и България. Известен е с организацията на боксовите срещи между полицейските отбори на Ню Йорк и София. Най-напред в зала „Универсиада”, след това и в „Ню Йорк Атлетик Клаб”, където той е пожизнен член, клуб спонсориращ и дал на Америка 18 процента от всичките спечелени олимпийски мадали.
Участието на боксовия отбор на българската полиция в Ню Йорк по време на Мемориала в памет на трагичните събития от 11 септември 2001 година, се превърна в паметно събитие. Делегацията, водена от зам. министъра на МВР Румен Андреев и директора на софийската полиция Николай Янев, бе поканена на официалната трибуна. Присъствието на българите получи високо признание и бяхме аплодирани като символ на единство в борбата срещу тероризма.
Г-н Агонян е радетел за създаването на Музей на спортната слава в България и верен приятел на всички български и арменски спортисти, живеещи или гостуващи в САЩ.
Това е друга тема, но то е също голяма част от неговия живот. Тя го разкрива и като човек, чието присъствие сред нас, в наше време, има значение за много хора и в много сфери на живота…
Можеш ли – светът на изкуството е твой!
– Бях на 13 години, когато след кончината на баща ми, заедно с училището, започнах да работя и като ковач – говори Агонян. – Мечтата ми в ония години беше да стана художник, но дълго време не го казвах никому. Сам кандидатствувах в Художествената гимназия и бях един от приетите 30 ученици сред 900-те, явили се на приемния изпит. На следващия ден, в ковачницата, бай Младен ме завари в ъгъла, зад 25-килограмовия чук. Бях целия облян в сълзи. „Защо плачеш” – ме запита. Казах му, че съм приет за художник, а няма да ида, трябва да работя… Но ми е мъчно, че няма да уча… „Я ми нарисувай една роза” – рече майсторът. Не знаех защо иска това, но в ония времена майсторът за нас беше свят човек и без да питам нищо нарисувах розата. Бай Младен взе рисунката, постави я пред себе си, взе чука и… розата разцъвтя магически красива и привличаща, грейнала в някаква особена красота! „Да си художник, да си артист – това може и не само с рисуване – ми рече. – И в метала и в дървото има толкова много красота, че можеш ли – светът на изкуството е твои! Никой не може да ти ги отнеме”… Не вярвах, че така просто може да се каже и едва след години разбрах колко беше прав този човек и как той ме постави на пътя, по който вървя и днес!
Години наред след това работех в ателиетата за приложно изкуство на Съюза на българските художници. Сега виждам колко полезна е била тази трудова школа. Щастлив съм, че познавам моята любима професия от онази епоха, когато човек не се надяваше компютърът да свърши цялата работа, когато сам работеше и всичко можеше да се направи с пила, чук и наковалня, с менгеме и бор-машина. Днес за нас работят машините и електрониката, но нека се замислим – трябва ли тези машини да заменят знанието и сръчността на ръцете? Може ли човек вечно само да натиска по определен порядък копчета на клавиатурата… Може би е по-добре да се съчетава старото с новото и така човечеството ще постигне повече. Винаги, когато ме питат за моя успешен бизнес свързвам този успех с прктиката, която имам.
Аз съм занаятчия и спортист. Аз съм майстор на метала, ученик и наследник на Бай Младен – Ковача и неговото умение. Аз съм ковачът, който с огромен чук чупеше чугун за леярната. Строил съм първите пещи за „заводски хляб” в България и правех резервни части за първите комбайни по българските нивя. Преминал съм през всичките фази на ръчната обработка на метала… Затова и днес разбирам и използувам, може би, малко по-другояче компютъра и неговите необикновени възможности от тези, които не познават същността на материята и продуктите, които се получават от нея. Аз съм успешен, защото съм учил и по стария начин занаята. В САЩ сега постоянно посещавам изложения по строителна техника и металообработване. Като видя инструменти и машини с часове ги наблюдавам, не мога да се откъсна от тях и да не ги пипна с ръка. Приличам на дете сред смайващи нови играчки.
Климент ВЕЛИЧКОВ
