Какво се случи?
Днес ние живеем в свят, който се движи със скорост, която не можем да следваме. Къщите и колите са по-големи от всякога. Ваканциите трябва да бъдат по-далече от дома и на по-екзотични места. Купуването на бутилка сос за BBQ трае вечност при наличието на такъв голям избор. Казано направо, по-голямата част от живота си прекарваме в грижа за вещите или в изясняване какво е следващото ни желание, което трябва да бъде запълнено.
Ако вземем това под внимание, ще се изненадаме, че ръководителите на компаниите искат повече и повече, дори до ниво, което съсипва компанията. Трябва ли да се изненадваме, че счетоводните фирми лъжат, защото не искат да загубят прихода от големите вложители? Или, че нашите политици се безпокоят само за техния си вилает, защото искат да бъдат избрани на следващите избори. В крайна сметка ние живеем в „Аз”-светът. Или както Apple компанията „I” светът. Имаме Ipods, Imacs, Iphones. Да, всичко това е точно за мен.
Кабала казва, че докато живеем в свят, в който се безпокоим само за себе си, той е такъв – какъвто е. Ако не се променим, ние ще трупаме опит във войни, алчност, проваляща се икономика и всичко, което виждаме да се случва около нас. Оглеждайки се наоколо, светът, в който живеем не предизвиква възхита в нас. Никога не е било комфортно да съзерцаваме неприятното. Но се налага да го правим. Докато не разберем какво точно не работи, няма начин да го корегираме.
Има един великолепен пример за това как съвременният свят функционира. Просто си представи своето собствено тяло. Представи си, че сърцето ти изведнъж реши да не изпраща кръв до бъбреците ти. Представи си, че дробовете ти откажат да снабдяват с кислород. Очевидно тялото ти няма да издържи дълго. Това е начинът по който нашият свят функционира. Той е поляризиран. Всяка страна се безпокои за онова, което е най-добро само за нейните жители. Нашите щати и градове се грижат единствено за собствените си жители. Политиците ни се грижат само за своите си работи, същото е и със здравните застрахователни компании, Уол стрийт и всеки един от нас поотделно. Грижа ли ни е за нуждите на съседа като за наша собствена нужда? Това е което трябва да се стремим да постигнем. Докато човечеството върви по този път ще продължаваме да се питаме „Какво стана?”. Докато нуждите на нашите съседи не станат толкова важни, колкото са нашите собствени нужди, такъв ще е светът. Сега е времето да се огледаме в света и да видим собствения си път в него. Ако всеки от нас пожелае да огледа себе си и да отговори на тези въпроси, вероятно в близкото бъдеще отново ще се запитаме „Какво става?” и това ще бъде една напълно различна картина.
