ЖЕНСКИ СЪДБИ – БАБА НЕНКА

Баба Ненка ми беше съседка. Живееше при дъщеря си Анка, съпругът на която беше починал. Докато той беше жив общувахме често, но след неговата смърт Анка се отдаде на мъката си и нищо друго не я интересуваше. Постоянно се оплакваше и плачеше. След време постоянните й теми бяха болестите. Баба Ненка беше друга. Никога не съм я чула да се оплаче, да охне. Говореше малко, тихо, но каквото кажеше беше интересно и на място. Беше ми приятно да си говорим. В началото изпитвах неудобство да я разпитвам, но когато разбрах, че тя с желание отговаря на въпросите ми и даже понякога сама ми разказва за живота си, моят интерес се засили. От дума на дума, кога по-малко, кога повече баба Ненка ми разказа доста за живота си. Той беше интересен с това, че се отличава от живота на повечето жени у нас.

Първото, което ми направи  впечатление беше, че роднини на съпруга й – негови сестри, братовчедки, живееха в чужбина. Как са се озовали в Полша, Молдова и други страни във време, когато малко българи са се изселвали по тези места – през първата половина и около средата на XX век. Оттук започнаха и разказите. Оказа се, че съпругът й Христо ги е повлякъл след себе си, когато е странствал. Попитах я:

–  А ти и семейството ви не се ли изселвахте?

– Изселвахме се. Живяхме и в Съветския съюз и в Полша, но никъде не прокопсахме, никъде не ни харесваше и се върнахме. Роднините му, момичета, оставаха там, защото се омъжваха.

Постепенно научих доста за трудния живот на моята съседка и се опитах да сглобя разказаното в някаква последователност:

Родена е в малко село, в бедно семейство. От малка била любознателна, паметлива,  рано започнала да помага в къщната работа. С нетърпение очаквала да тръгне на училище и да може сама да чете и пише. Бързо се научила и била отличничка. Обичала книгите и използвала всяко свободно време за четене. Завършила прогимназия в селото с отличен успех и много искала да отиде да учи в града, в гимназия. Били бедни, но родителите й не били против образованието й. Проблемът бил как ще я издържат в града. В това време в общината на селото имало свободна длъжност. Кметът познавал Ненка, знаел за мечтата й и решил да й предложи да поработи при тях година-две, да си спести някой лев и да замине да учи. Ненка приела и започнала работа. Бързо усвоила машинописа и другите дейности в общината. Станала опитна във всичко, що се вършело там. Кметът много я харесвал и не му се искало да я изпусне.

В селото имало един младеж,  Христо, който отдавна проявявал интерес към Ненка. Бил хубавец, отличавал се от другите ергени с интелигентност, любознателност, отворен характер. Харесвала го и Ненка. На седенките Христо гледал да седне до Ненка, да я заговори. Де на шега, де на сериозно започнали често да се виждат и да разговарят. Минала година и Христо започнал да се страхува Ненка да не замине за града и да се разделят. Споделил с родителите си и й направил предложение да се оженят. Дълго се двоумило момичето, но, какво да се прави, младостта и любовта си знаят работата – не им устояли и направили сватбата. Заживели в селото. Ненка продължила да работи. След година им се родило момиченце.

Недоволен бил Христо от живота си в селото, не му се работела селската работа, искал да печели пари, да стане самостоятелен, искал да  се преместят да живеят в града. Решил да замине, на първо време сам, и като си намери работа и се устрои да прибере жена си и детето им. Заминал. Какво е работил, изкарвал ли е пари не разбрали, защото винаги се връщал без нищо и без предложение да се местят в града. Там се живеело трудно, добре платена работа трудно се намирала, той нямал професия и се налагало да работи тежка работа, а парите, които изкарвал едва стигали са неговата прехрана. Преселването в града се отлагало, но Христо не се задържал и в селото – все заминавал с надежда да успее и всеки път се връщал безуспешно. Родило им се още едно дете – момченце. Живеела Ненка в селото, работела в общината, гледала си децата, шетала в къщи на остаряващи свекър и свекърва, а съпругът й обикалял страната и се връщал по-беден от преди. Решил, че в тази страна не е намерил полагащата му се добра оценка и тръгнал да си опита късмета в чужбина.

Първо заминавал сам, а после повел и семейството си. Оптимист и авантюрист бил Христо. Все не успявал, но не се предавал, надявал се. Не се хванал да научи добре някакъв занаят, а разчитал, че късметът му ще проработи. Не проработил този негов късмет и семейството се върнало в България, в селото им. Христо не се задържал дълго и пак тръгнал да дири успех и късмет. Не разчитала вече Ненка на съпруг, сама отгледала децата си, сама погребала родителите му. Христо така не се върнал. Късмет не намерил в чужбина, но гробът му останал там.

Из “ЖЕНСКИ СЪДБИ” – сборник разкази
Здравка Цанкова
Образите в моите разкази не са идентични с жените, които съм познавала, а само съм използвала някои техни качества и случки в живота им, за да покажа живота на жената във времето, в което е живяла, нравите и обичаите, които са я формирали като личност и са се отразили на нейната съдба.