ЗА МЕДИЙНИТЕ БГ ПОДЛИЗУРКИ
(От книгата „Куци ангели”)
Владо Трифонов
(…) – Добре че не станах журналист, да се червя днес пред хората. Чакай нещо да ти прочета.
Художникът бръкна в джоба на робата си и извади оттам сгънат лист. Разгъна го и погледна.
– Не, не е това.
Бръкна отново и извади друг сгънат лист.
– Ето го.
Потърси подходящия пасаж, намери го и започна да чете:
Как да забравя редакциите, просмукани от миризма на угодничество и страх. Призрачните журналистически фигури, бродещи насам-натам по коридорите, и високомерието на главните редактори и заместниците им.
Напусках на скорост наблъсканите с епинефрин пространства, но онези смачкани нещастници оставаха вътре; между тях имах и приятели. Бяха добри журналисти, когато се запознахме. За има-няма десетина години се превърнаха в завършен слугинаж, развалиха писането си до неузнаваемост и се оттеглиха от професията, най-вероятно отвратени от самите себе си.
Продукцията на подлизуркото не може да бъде друга, освен некачествена. Такъв никой автентичен капиталист не би го търпял дълго. Ако подмазвачът в България разцъфтява, то е защото системата ни няма нищо общо с капитализма, за който всички се надпреварват да говорят.
Капитализъм се прави от свободни хора, родени свободни, живели свободно и забогатели свободно. Хора, чиято работа не зависи нито от милостта на държавата, нито от прищявките на боса. Просто защото босът също е роден, живял и забогатял свободно. А това поражда навик за самоуважение и уважение към останалите.
Капитализмът е място на личности с воля и индивидуалност, придобили самочувствието си с талант, познания и характер. При него наколенките се слагат единствено на състезания по хокей и ръгби. При нас – по всяко време.
Ще го кажа кратко: всичко това се случва, защото комунизмът никога не си е тръгвал от България, а капитализмът изобщо не е пристигал. Ако беше обратното, подлизурковците щяха да са под карантина, а да се търкаляш пред силните на деня щеше да се смята за позор.
Трагичното не е, че тези хора съществуват. Трагичното е, че останалите започват да копират маниерите им и ги прилагат навсякъде, дори в семействата си.
„Много хубаво пееш, маминото”, казва сама не вярваща на думите си майка, след което изпраща глухата си дъщеря в шоуто на някой смахнат телевизионен продуцент. Резултатът е, че днес България е страната на най-нескопосаните певици.
Какво се случва с неумеещите да подлизурстват? Повечето заминават там, където не е нужно да сервилничиш, за да си уредиш живота. Други остават тук, защото нямат смелост да започнат всичко отначало, работят без шанс да забогатеят и стискат със зъби малкото самоуважение, което им е останало. Накрая се разболяват от мъка и умират.
Художникът сгъна листа, прибра го в джоба на робата и тежко въздъхна.
– Авторът ми е приятел. Журналист. Впрочем единственият ми приятел журналист. Замина и повече не се върна. Ще кажеш, че и по другите държави има медийни подлизурки. Има ги, само че у нас най-добре виреят. У нас почвата най-добре им понася. Но хайде да не се отвличам, защото знам, че за друго си тук. …
„Куци ангели”, Автор: Владо Трифонов, Издател: „Жанет 45”