РЕВОЛЮЦИЯ, ЛУСТРАЦИЯ, ТРИБУНАЛ

Владо Трифонов

Надигна ли глава българският народ?
Намериха ли се смелчаци и идеалисти,
които да тръгнат срещу стрелците…?

„Новите демони на България” – помните ли тази книга на немския разследващ журналист Юрген Рот? Няколко неща ме карат да пиша за нея сега, доста време след софийската й премиера.

ПЪРВО: фактът че българските следователи, прокурори и висши полицейски служители, съгласили се да разговарят с нейния автор, са поискали да останат анонимни и са уреждали срещите си на тайни места, от страх да не пострадат.

Този страх продължава.

ВТОРО: песимизмът на журналиста и неговите събеседници. Според  него до такава степен България се е мафиотизирала, щото освен заплаха за самата себе си, тя вече е заплаха и за останалия свят.

Този песимизъм продължава.

ТРЕТО: омразата, която немецът срещна в България от страна на министри и журналисти. Нарекоха го „нагъл лъжец” и „безгръбначно мекотело” (думите са на бивш вътрешен министър, прославил държавата с тежкия си махмурлук). Дотам го възненавидяха, че от няколко места дори го заплашиха със съд.

Тази омраза продължава.

Нека припомним част от  „Новите демони на България”:

– По време на комунистическия режим различните полицейски и разузнавателни служби в България изграждат мрежа от над 250 000 агенти и събират документи за над 450 000 души. Няма представител на българската политическа върхушка, който да не е обременен от комунизъм.

– Групировката ТИМ, рекламирана като „новото лице на България”, де факто управлява страната. В основата й са бивши войници и офицери от Шести специален разузнавателен отряд на военноморския флот; хора, обучени да убиват, чиито връзки с правителството на БСП старателно се укриват. (Твърденията са на полицейска следователка, пожелала анонимност).
–  Държавата не може да им се противопостави, защото днес ТИМ са държавата. Никой предприемач няма шанс, ако не си сътрудничи с тях.

– Неофициално се говори, че Варна принадлежи на ТИМ. Зад групировката обаче стоят и политици от София. Другите групировки взаимно се изключиха от борбата. Остана ТИМ. Става дума за висока степен на корупция и това е единственото обяснение на стремглавото им и успешно развитие. Те извличат изгода от това, че съдилищата са малко или повече корумпирани, или са неспособни да приключват сложни производства за обозрим период от време. А парламентът изработва закони, които със сигурност не са във вреда на ТИМ. Това е най-важното – анализира служител от западно посолство.
 
– Това е черна дупка, горе-долу като при Коза Ностра. Ако нямах семейство, можех да говоря повече, можех да говоря открито – казва в разговор с немския журналист бизнесмен от Варна, имал отношения със страховития холдинг.

– Те са много затворена структура. И ние сме си задавали въпроса, откъде идват парите. Дори държавата няма толкова пари, колкото имат те – споделя с притеснение за сигурността на семейството си прокурор от провинцията.

…

Рот изразява опасение, че определени кръгове промиват българските мозъци, защото промитият мозък не създава проблеми. Според него ние, българите, доброволно сме се оставили да бъдем манипулирани, вместо да се възпротивим.

Деликатно намеква, че най-вероятно сме искали да бъдем управлявани от мошеници и демагози, щом сме им позволили да дойдат на власт.

Подозира, че сигурно ни харесва да живеем като роби, щом безропотно позволяваме да бъдем третирани като такива.

Пише още, че комунистическата диктатура е оставила дълбоки следи в манталитета и културата ни, като ни е превърнала в наплашени хора с ниско самочувствие.

Така подредени и разтълкувани нещата действително са за страх и песимизъм. А омразата към журналиста става напълно обяснима: несвободните хора не обичат истината.

Прелиствайки страниците човек се замисля как Германия успя да преодолее последиците от фашизма и стана място, предпочитано за живеене от много българи, а България вече толкова години не може да преодолее последиците от комунизма и се е превърнала в инкубатор на престъпници?

Нима немският фашизъм се оказа по-лесен за превъзмогване, отколкото българския комунизъм? Какво пречи на българите да живеят като нормални хора, в нормална държава? Има ли то име?

Някъде прочетох, че на входа на психиатричната клиника в Карлуково висял надпис: “Ние сме рожба на българо-съветската дружба”. Може би тук е ключа от бараката и за да се разбере българският модел на поведение, трябва добре да се изучи руският.

Ако българин беше написал „Новите демони…” би могло да се приеме, че книгата е резултат на афектирана преднамереност: българите са ядосани на всичко и всички. Но когато авторът е чуждестранен журналист, посветил личната си сигурност, за да осветли случващото се в друга държава, това говори за нещо твърде сериозно и автентично.

По думите на германеца творбата му е „репортаж по подозрение”, като не отрича, че в нея е възможно да се открият фактологически грешки.

Едно обаче е сигурно: България е безпрецедентно място на европейската карта, където политици и бандити са си плюли здраво на ръцете, за да превърнат страната в територия на призраци.

Рот споменава предположението на Economist Intelligence Unit, че ще са ни необходими поне 100 години, за да достигнем европейското равнище. Тревожи се да не се случи най-лошото – европейското равнище да слезе на нивото на българското.

И завършва: „Българският народ ще продължава да живее под ударите на бандитите и арогантните политици, освен ако не надигне глава”.

Мислил съм си: да приемем, че в България са останали смелчаци. Как ще тръгнат те срещу организирани и обиграни стрелци, които биха гръмнали и собствената си майка, ако им наредят? Тук Юрген Рот мълчи. Може би защото му е неудобно да каже в прав текст, че българите трябва да поемат риск и този риск се нарича революция, лустрация и трибунал.

Революция – оглавявана от водачи, готови да пренебрегнат собствените си изгоди.

Лустрация – за свързаните с тоталитарните служби субекти, които продължават да владеят страната.

Трибунал – за всички в схемата полицай-магистрат-политик-бандит, за да не изгубим напълно вяра в справедливостта, пък била тя и закъсняла. Така разпиляната ни по света нация ще се събере отново у дома, където й е мястото.

Впрочем има и резервен ход: закриваме държавата и заедно с демоните й се изнасяме в пустинята.

***

Когато писах горния текст, летните протести 2013 още ги нямаше. После те се появиха и аз си казах: ето, народът наистина надигна глава! Българите наистина поеха риск! Революцията наистина стана! Сега под натиска на хората българската лустрация, която дефинираните като „демократични” правителства на Филип Димитров и Иван Костов не успяха да осъществят, най-сетне ще се състои. Оттук нататък младите поколения ще са наясно с престъпленията на комунизма и никога повече няма да допуснат комунистическа партия, зад каквито и имена да се е скрила, да получи власт.

Казах си: ето, край на бившите сътрудници на ДС, организирани в спретнатите редици на престъпни групировки, които през свободното си време работят като политици, депутати, съдии и, прокурори (цитатът е от анализ на Клаус Шрамайер, бивш дипломат на Германия в България.)

Край на властта на партизанските фамилии, окопали се при големите пари и постове. Край на капитулацията пред мафията. Край на конформизма, който обезличи нацията ни. Край на държавата, наричана „най-тъжното място на света”…

Така ли е обаче? Иска ли улицата от управляващите публично да се извинят за това, че са на път да унищожат духовно нацията? 

Има ли улицата ясно изречени желания, като първото от тях да е съд и присъда за извършителите на престъпления, без право на давност?

Настоява ли улицата комунистическите тайни служби да бъдат веднъж завинаги лишени от власт и влияние върху обществения живот, и това да стане основно послание не само на протестите, но и на обявилия се за „десен” Реформаторски блок?

Ще ми се да кажа „да”, но виждам, че протестите все повече заприличват на карнавални шествия и забавления на открито – за радост на агентите. А те, агентите, са тук, под ръка със съпругите си, омешали са се с народа, ни лук яли, ни лук мирисали и подвикват „оставка”, верни на своята наглост и дебелоочие.

Затова се връщам в началото: Революция, Лустрация и Трибунал, докато не бъде отметната една от най-тъмните страници в българската история. След това нека се забавляваме.

Текстът е публикуван в личния блог на автора:
http://morningseeker.wordpress.com