Премиерът Бойко Борисов подаде оставка, но протестите продължават: ЗАЩО?
Гневът на народа и пролятата кръв в София по време на протестите срещу властта доведоха до оставка на правителството на ГЕРБ
Десетки от протестиращите срещу властта бяха с разбити глави, счупени зъби и други наранявания след като бе дадена заповед на полиция и жандармерия да разгони мирния протест срещу властта. Няма значение чия ръка е държала полицейската палка, нанесла ударите по отчаяните хора, излезли на улицата, за да изразят своето недоволство от мизерията, да защитят себе си, живота на своите деца и бъдещето на България от самозабравили се управници, монополисти и олигарси. Вината е на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, независимо дали той лично е издал заповед да бият хората по този начин, защото министърът на вътрешните работи е върховният повелител на тежко въоръжените полицаи и жандармеристи. А отговорността за пролятата кръв е на министър-председателя Бойко Борисов, без чието одобрение това не би могло да стане. И кървавото петно завинаги ще остане върху политическата физиономия на Бойко Борисов, както и върху партийните доспехи на ГЕРБ.
По ирония на съдбата това се случи на 19 февруари – деня, когато отбелязахме годишнината от обесването на Васил Левски.
Официалните лица поднесоха казионните венци и произнесоха шаблонните слова пред паметника на Апостола в столицата, охранявани от жандармерия и полиция. Охранявани от собствения си народ. Въпреки плътните редове на полицейския кордон, премиерът Бойко Борисов, уплашен от народния гняв, така и не посмя да се появи на церемонията и да се преклони пред подвига на Апостола на свободата.
На следващия ден министър-председателят съобщи в Народното събрание, че кабинетът подава оставка. Инстинктът за оцеляване му подсказа, че незабавната оставка е единствения начин да спаси себе си като политик и това, което е останало от доверието към управляващата партия ГЕРБ. И това инстинктивно взето решение бе единственото правилно политическо решение в този момент. Защото пролятата кръв в столицата във вторник бе началото на сблъсък, който до края на тази седмица щеше да доведе до жертви. Но това бе и единствено възможното решение. Защото режим, който изпраща полиция и жандармерия срещу хора, които протестират от отчаяние, няма шанс да оцелее.
Вярно е, че февруарският протест не е само срещу направеното и ненаправеното от това правителство. Този протест всъщност е против унижението да живееш в България. На улицата излязоха хора от всички възрасти и професии, хора с различни политически възгледи, хора, общото между които е нежеланието им да продължат да бъдат пренебрегвани, ограбвани и унижавани. Нито една от политическите партии не посмя да се идентифицира с протестиращите, защото всяка една от тези партии е допринесла в по-голяма или по-малка степен за страданията на тези хора. И затова народът ги е отстранявал една по една от дадената им преди това власт. Сега дойде редът и на ГЕРБ. Защо?
Малко статистика ще направи по-разбираем отговора на този въпрос. През последните четири години 400 000 души са останали без работа. Дори ако само половината от тези хора имат семейства, това прави около един милион души, лишени от препитание. Известно е и че България е на първо място в Европейския съюз по младежка безработица, като 30 000 млади хора са извън пазара на труда. Точно тези млади, бедни и лишени от перспектива млади хора са двигателят на протестите през последната седмица. Без тяхната енергия протестите нямаше да придобият този размах и интензивност. Още по-страшно е обаче друго, което наричат “работеща бедност”. С този термин се обозначава невъзможността човек да посреща елементарните си разходи, дори ако работи. А в България броят на такива “работещи бедни” надвишава един милион. Ако добавим и възрастните хора, които получават пенсии по-малки от сметките за електричество и отопление, картината наистина става ужасна. От гледна точка на народа, това тази картина може да се изрази с три думи: глад, студ и безнадеждност.
А как изглежда тази картина от гледна точка на управляващите? Финансовият министър Симеон Дянков с гордост съобщи, че България е сред трите финансово най-стабилни страни в Европейския съюз. Финансова стабилност, постигната чрез ограбване на обикновените хора, които са имали нещастието да се родят в България, да продължават да живеят тук и Симеон Дянков да им е финансов министър. Но нека на всички да е ясно, че Симеон Дянков има право да се гордее с постиженията си. Той е само стриктен изпълнител на програмата, с която ГЕРБ взе властта. Програма, чиято цел е богатите да стават още по-богати, а бедните – още по-бедни. На основата на тази програма правителството на ГЕРБ управлява страната вече четири години. Правителството има интерес монополите да поддържат високи цени, за да пълни хазната и да строи магистрали и спортни зали. Правителството има интерес заплатите и пенсиите да са най-ниски у нас, за да пълни джобовете на олигарсите, които пълнят след това партийните каси.
Това е истинската причина протестът да шества вече цяла седмица по улиците на големите градове в България. Всичко започна с януарските сметки за ток, които за много хора се оказаха непосилни и хората възстанаха срещу монополите в енергетиката. Постепенно недоволството се насочи към правителството, което защитава интересите на тези монополи. Сега хората протестират срещу цялата политическа система, която доведе страната до тази икономическа, социална и демографска катастрофа и обрича на мизерия все още останалите в пределите на страната българи.
Ситуацията се развива толкова бързо, че е трудно да се направят прогнози какво ще се случи дори утре. Едва ли обаче протестите ще стихнат. Може би в неделя, 24 февруари 2013 г., ще станем свидетели на най-големите протести след грандиозните митинги в началото на демокрацията. Очаква се на улиците в големи и малки градове в страната да излязат един милион души. Може би няма да бъдат толкова много. Но колкото и да бъдат, това са хора, които искат три прости неща: работа, хляб, сигурност. И искат политиците, избрани от тях да управляват страната, да осигурят това на своя народ, нищо повече.
Коя е политическата партия, която може да поеме отговорността това да се случи и наистина да го направи? Много от коментаторите са на мнение, че ГЕРБ няма време и сили, за да се оправи след този политически нокдаун. Не подценявайте Борисов обаче. Оставката може да е само добре режисирано шоу, за да се тества политическата температура. Не случайно само часове след обявяването й пред парламента бе организиран митинг в подкрепа на Бойко Борисов, а Цветанов, Дянков и други министри моментално се появиха в поредица от телевизионни предавания, за да обяснят колко добро е управлението на ГЕРБ. Възможно е оставката да е опит за противопоставяне на едни групи протестиращи срещу други, за да възникнат сблъсъци, които да станат повод за нова кървава намеса на полиция и жандармерия. Оставката може да се окаже и тактически ход, който да осигури време на ГЕРБ за прегрупиране на силите и нова атака на властта на следващите избори. Известно е, че нито една от съществуващите партии не разполага с кадрови, финансови и информационни ресурси с каквито разполага ГЕРБ. През последните четири години ГЕРБ изгради организационни и силови структури, които могат да се включат в рамките на какъвто и да е избирателен закон, както и да действат извън неговите рамки. Така че не отписвайте предварително ГЕРБ, ако правите прогнози за резултатите от следващите избори.
Всъщност тази политическа партия, която поеме отговорността за следващото правителство, ще бъде изправена пред непосилни задачи. През следващите десет години България ще е с примка на шията. И въжето на тази примка е изплетено от безконтролното господство на монополите, унищожения малък и среден бизнес, високите цени на ток, вода и хранителни продукти, убийствено ниските доходи от заплати и пенсии и огромната безработица. Така че ако живеете в чужбина и имате близки в България, не ги забравяйте. Ако в Съединените щати и Европа има шнсове за излизане от кризата, в България истинската криза започва именно сега. През следващите години стотици хиляди хора ще напуснат страната по икономически причини, а много от тези, които поради напредналата си възраст не могат да я напуснат, ще се преселят скоропостижно и завинаги в един по-добър свят.
И все пак, добрата новина е, че България се събуди. Високите сметки за тока изиграха ролята на електрически шок, който разтърси народа и той се надигна. И оставката на правителството няма да успее да го приспи отново. Протестите продължават, което е сигурен знак, че народът осъзна силата си. Но дали политиците разбраха какво точно се случи на 19 февруари – деня, в който се поклонихме пред светлата памет на Апостола, завещал ни мечтата си за чиста и свята република?
Иван Сотиров
в. “България Сега”, Чикаго
