ОРЪЖИЕ
Преди години, когато идвах по Америка за разни състезания, попаднах и в Остин, където моят приятел Ангел беше спец по физическа подготовка на университетските отбори в една огромна зала, натъпкана с гладиатори и сауни. Една вечер ме заведе в също така огромна дискотека. В Остин всичко е най-голямо, а Белият дом на губернатора е специално построен с два аршина по-високо от този във Вашингтон…
На вратата един Крали Марко и един Шварценегер ме спряха и се поинтересуваха дали имам оръжие. Енергично отрекох такова нещо. Тогава Шварценегерът отиде някъде и след миг се върна с един кобур с револвер и го препаса през кръста ми. „Да сте с еднакви шансове – ако стане някоя патаклама вътре” – обясни човекът.
– Къде ме водиш!!! – викнах ужасен на Ангел, който заедно с всички, без мене, се смееше като побъркан. Разбрах, че си правят голям майтап и малко по малко се свестих.
На другия ден в залата за физическа подготовка дойде и губернаторът на Тексас. Наричаше се Джордж Буш – Младши. Същият, да… Знаете го. Ангел му разказа снощната случка и аз изтърпях още триста грама смях.
Буш каза, че с мене наистина е било майтап, но в Тексас това е истина. Там оръжие се пада всекиму, за да са всички с еднакви шансове… И още – „Ако му вземеш оръжието на тексасеца – все едно, че си го съблякъл гол” – каза Буш, и в тези негови думи нямаше никаква шега.
Както не е никаква шега и това, че днес в Тексас има 3 800 магазина, където се продават единствено и само оръжия и патрони.
Ние, като емигранти от Европа, не можем да проумеем защо американците не разбират нашето мислене: че колкото повече пушки и пистолети се съберат на едно място – толкова повече там ще се стрелят. И едва ли може да се надяваме в близките десетилетия да се разоръжи тази Америка, където живеят и такива обезоръжени нови американци като нас. Затова – да свикваме и да имаме винаги едно на ум, че човекът срещу нас може да има преимущество…
10-годишният Джоузеф осъдил на смърт баща си и го застрелял
През май 2011 година 10-годишният Джоузеф Хол застрелва своя 32-годишен баща Джефри Хол. Тези дни Калифорнийски съд призна вината му в предумишлено убийство и постанови момчето да бъде въдворено в изправителен лагер за малолетни, където ще прекара 11 години.
Според защитата на малолетния убиец Джоузеф е „раздал правосъдие” над родния си баща, защото той бил човек с изключително лош и войнствен характер. Бил е ръководител на местна неонацистка организация и проповядвал расистки възгледи. Момчето израсло под неговото непоносимо подтисничество и жестокости и било отвратено от издевателствата, които баща му вършел с околните. Постепенно то дошло, според защитата му, до прозрението, че „… убийството на човек, който представлява заплаха, е допустимо”. Издал веднъж смъртната присъда малкият съдия решил още и да я изпълни веднага. В случая разполагал с цял арсенал пистолети и винтовки, които Джефри държал винаги в пълна бойна готовност.
Случаят като че е още едно доказателство – колкото повече оръжие има по къщите на хората – толкова по-лесно те могат да бъдат гръмнати с него…
Нова електронна игра – обучение по стрелба с пистолети, карабини и Калашников…
Опасна оръжейна психоза се развива в американските училища. Някъде провеждат курсове по стрелба и се канят да въоръжават учителите. Другаде се дебатира във всяко училище да се назначат въоръжени гардове, които да контролират… може би учителите с пистолетите… Сега научавеме от The Next Web, че Националната стрелкова асоциация в САЩ (National Rifle Association, NRA) е отпечатала и пуснала в масов тираж инструкция по обучение в стрелба. Приложена е и специална електронна 3D-игра, в която на младите стрелци се предлага да потренират точността си по неподвижни и движещи се цели, стреляйки с пистолети “Берета”, “Браунинг” и “Колт”, винтовки M16, AR-15, MK11 и автомат Калашников. Това приложение е получило рейтинг „Плюс 4”, което означавало, че в разпространяваната безплатно програма няма „съмнително съдържание” и тя може да се ползва от „деца над 4-годишна възраст”.
От тук нататък коментарите са ваши…
Гражданското оръжие в Америка
Вместо да анатемосат гърмящата смърт, която пазят под възглавниците си или до тялото си, американците се уплашиха, че може, все пак, да се постави някакъв, макар и минимален, контрол при закупуването на пушки и пистолети след масовото убийство в училището „Сенди Хук” в Кънектикът и за два дни изпразниха оръжейните магазини!
В магазина на 100 метра от класните стаи със разстреляните 7-8 годишни деца първо изчезнали полуавтоматичните винтовки AR-15. С това оръжие Адам Ленза уби 20 ученика и 6 възрастни, а преди няколко месеца Джеймс Холмс уби в кинотеатър 12 и рани 60 човека. Босът на оръжеен склад в Северна Каролина се похвали, че пред магазина му се е извила дълга опашка от клиенти… След стрелбата във Финикс и раняването на Габриела Гифордс, търсенето на пистолети в Аризона нараства с 60 процента.
Днес американците са най-тежко въоръжената нация в света. Населението на 50-те щата е около 315 милиона души, които притежават 270 милиона „цеви” – „гражданско оръжие”. Процентно на всеки 100 човека 90 са въоръжени. Излиза, че револверите и карабините са популярни повече от автомобилите.
Продажбата на оръжие се регулира от някои правила, много различни в различните щати, но на практика всеки пълнолетен американец може да си купи любимото оръжие, ако е без психическо заболяване, съдимост или без склонност към насилие. За автоматично оръжие е необходим лиценз /200 долара/ от „Комисията по алкохол, цигари и огнестрелно оръжие”.
Какво оръжие се предпочита в САЩ
Американското издание How Stuff Works обнародва данни от Правното министерство на САЩ какво оръжие, именно, е предпочитано от американците, осигуряващи своята лична защита. Според данните предпочитани са пистолетите Ruger LCP, Glock 19, 23, 26 и 27, както и различни версии от армейските пистолети Colt M1911A1 и револверите Smith & Wesson. Сред дългоцевните оръжия предпочитана е пушката-помпа Remington Model 870 и „Thompson/Center Arms Encore 209x.50 Magnum”. Безспорни лидери при полуавтоматичните оръжия е винтовката AR15 и различни полуавтоматични версии на руския Калашников.
Климент Величков,
Вестник „България Сега”, Чикаго
