ARE YOU FIRED UP?
Владо Трифонов
Открих този материал! След дълго ровене и защото много държах да го открия. Казва се „ПРЕЗИДЕНТЪТ, КОГОТО ИСКАМ” и е писан преди Барак Обама да стане президент на САЩ, а нашият все още се казваше Георги Първанов.
Защо държа да го публикувам отново? Защото в него се намира основното, което трябва да се знае за президентстването като професия, морал, лична харизма и поведение. И което ние, за разлика от американците, все забравяме или не смеем да поискаме от нашите кандидати – словохотливи лицемери, които сами не вярват на лъжите си. Или по-лошо: дотам са им повярвали, че са ги превърнали в единствената реалност на своето съществуване.
Барак Обама е преизбран за президент на страната си, нашият бракониер Първанов предаде ключовете от държавата на щатния комсомолец Плевнелиев, а ние продължаваме да се изнасяме зад граница, в дирене на „американската мечта”. Защо?
Пускам текста без съкращения, тъй като всичко в него важи и днес. Повече дори. Поуките и страховете – също.
ПРЕЗИДЕНТЪТ, КОГОТО ИСКАМ
Тъй се случи, че нещата, за които ще разкажа, прочетох и видях в един и същи ден. Контрастът между тях бе толкова голям, символиката им – така красноречива, че не устоях на изкушението за коментар.
Барак Обама – кандидат за президент на САЩ и Георги Първанов – настоящ президент на България. Единият в Мичъл, Южна Дакота, на среща с избиратели. Другият в София, Западна България, на среща с Валерия Велева.
Ето какво каза Обама на своите избиратели: „Всеки ден ми се напомня, дали от събитията, дали от съпругата, че не съм безгрешна личност. Няма да съм безгрешен и като президент. Но мога да ви обещая, че ще бъда честен с вас относно предизвикателствата, с които нацията ни се среща лице в лице. И което е най-важното: ще работя здравата, за да направя живота ви по-добър. Нуждая се обаче от вашето участие. Ние всички се нуждаем един от друг, за да осъществим промените в тази страна”.
Ето какво каза Първанов в интервю на Велева: „Дали съм демократ или не, знаят и медиите, и обществото, защото целият ми политически път през последните 17-18 г. е като на длан. Това е времето, в което БСП се промени радикално. В ИБ на БСП по мое време бяха застъпени всички идейни движения, опоненти и фрак¬ции на партията”.
Два свята, две култури, два манталитета, две представи за отговорността, два морала, два начина на изразяване, които обясняват достатъчно добре защо Америка е такава, каквато е, и България е такава, каквато е. Защо млади българи се изнесоха и продължават да се изнасят към САЩ, а оттам за насам желаещи няма? Защо „американската мечта” продължава да привлича младото и средното ни поколение, а „Българският Великден” тъй и не дойде?
Когато чета във форумите за Обама се чувствам добре и се радвам на човешкото племе:
– Харесвам този мъж и наистина се надявам да бъде вашият нов президент, заради един по-добър свят.
– Аз съм от Сингапур и също вярвам, че този мъж е искрен в желанието си да промени Америка. Бъдете сигурни, че изходът от тези избори ще има огромно значение за останалия свят.
– Човекът е истински; той говори истината и живее по начина, по който говори.
– Заседна ми буца в гърлото слушайки тази реч. Аз съм канадец и ако щете вярвайте, но вашите избори за президент имат голямо отражение върху личния ми живот. Аз наистина вярвам, че Барак Обама ще успее.
– Моля се Обама да бъде избран и да остане жив. Страхувам се да не му се случи същото като на Кенеди, затова нека държим очите си отворени.
Когато чета във форумите за Първанов, се чувствам зле – заради обидата и отчаянието на хората:
– Първанов като президент трябва да е образец на достоинство и честност! Но той е доносник и агент на ДС и КГБ. Това Европа и света го знаят и затова го презират!
– Първанов е покровител на мутри и мафиоти. Под неговото президенство убийци и крадци вилнеят безнаказано!
– Той е част от антибългарската клика, наричана още “политическа класа”.
– Какво работи Първанов? Каква е ползата от институцията му в този й вид? По кои болезнени проблеми в обществото е имал ясна позиция? Не съм чул да каже дума, че втори мандат е президент на най-бедната и изостанала страна, и не му ли е поне малко неудобно от това?
Хората имат основание да харесват Барак Обама. Той е личност, която си знае цената, без да я натрапва. Видът му е открит, маниерите му са естествени. Не ходи на лов. Осанката му съдържа благородство и решителност, а в държанието му няма и помен от високомерие. Син е на черен мъж от Кения и бяла жена от Канзас, и се гордее с тях.
Хората имат основание да не харесват Георги Първанов. Оставям настрана как изглежда и дали стреля по животни; нека погледнем отново интервюто. „Работата си като президент няма да ко¬ментирам”, категоричен е българският президент и журналистката от „Труд” се съгласява.
Само че аз не се съгласявам. Не, г-н Президент, ще коментирате. Тъкмо защото сте президент.
Ще коментирате колко пъти застанахте открито срещу шефовете на мутрите, които до един са от вашата партия или по някакъв начин са свързани с нея? Колко пъти заехте категорична позиция срещу уличените в престъпни действия министри?
Колко пъти упрекнахте българската преса, че обслужва интересите на определена партийна клика? Колко пъти предизвикахте разследване за произхода на средствата, с които министри и политици разполагат? Колко пъти дадохте личен пример за скромност и морал, ограничавайки нуждите си до тези на един нормален човек?
Ще коментирате защо досега не направихте публично признание, че мафията в България е дълбоко вкоренена в политическата власт и президентската институция не прави изключение.
Ще коментирате защо в България комунизмът спокойно си краде, маскиран като капитализъм.
Наистина, за колко важни неща биха могли да си поговорят един български журналист и един български президент!
Има един красив момент в интервюто.
Велева: 150 знакови убий¬ства не са разкрити, а бра¬тята Галеви и десетки босо¬ве като тях се разхождат тежко във всеки наш град.
Първанов: Не само Галеви, всички босове се движат по-тежко и по-добре охранява¬ни, отколкото който и да е държавник. Това обезверява хората от МВР в ефектив¬ността на системата.
Велева: Как може да им се про¬тивостои? И защо никой не го прави?
Първанов: Най-малкото трябва да им се проверят лицензите, за¬щото около тези босове има въоръжени части колкото за половин армия.
Ама работа! Как така тези босове имат малки армии около себе си? Кои точно са тези босове? Собствениците на ТИМ ли са това? Старият-нов СИК? Старият-нов ВИС? Галеви? Маджови? Кой трябва да им проверява лицензите? Защо досега не са им ги проверили? Наистина ли смята Първанов, че една проверка на лицензи ще реши проблема с престъпността в България? И накрая: не е ли дошло време срещу армиите на престъпниците да излезе армията на държавата?
Не отговаря президентът на тези въпроси, защото журналистката от „Труд” не му ги задава. Но споделя: „Ако босовете на престъпността не бъдат натикани в ъгъла; ако не разберат, че не могат да бъдат над държавността, министър Миков мо¬же да направи най-добрите закони, но няма да убеди хо¬рата, че е направил реформа. Казал съм му това”.
Бил му казал! Дали му е казал също, че тези босове имат тесни партийни връзки и за да бъдат натикани в ъгъла, определени партии също трябва да бъдат натикани там?
Според българската Конституция президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на страната. Той е такъв и в мирно, и във военно време. Той може да обявява обща или частична мобилизация, както и положение на война. Той назначава началника на Генералния щаб на Българската армия, Главния секретар и директорите на националните служби на МВР. С други думи Георги Първанов има правомощия и възможности да обяви война на организираната престъпност в България, мобилизирайки целият ресурс на нацията. И да не остави никакъв шанс за мафиотите. Стига да поиска.
Знам кои са истинските бандити в тази държава и ще направя всичко възможно да идат там, където им е мястото. До един. Дори ако трябва да пожертвам себе си.
Ето това биха били думи на един истински президент на Република България! Това са думите, които искам да чуя аз и всички онези, с които си пиша; с които се срещам и разговарям. Това са думите, които искат да чуят българите, на които куфарите им стоят до вратата.
Накрая една американска история. Пътувал Барак Обама из пущинаците на Южна Каролина, където бил поканен на посещение. След като сменил няколко превозни средства и вече си мислел, че никога няма да намери града, накрая все пак пристигнал – капнал от умора. Посрещнали го 20-а души, толкова били жителите тук. Потънал в прах и мърсотия Обама тръгнал да се здрависва с всеки. Внезапно чул зад гърба си силен крясък: Fired up! Стреснал се Барак, обърнал се и видял насреща си около 50-годишна дребна женица – гледала го в очите и се усмихвала. Ready to go! – креснала отново жената и пък му се усмихнала. Съвсем се втрещил Обама, не знаел как да реагира. А тя повтаряла: Fired up! Ready to go! – докато най-накрая и той не взел да повтаря след нея.
Разказва Барак Обама тази случка пред събралото се множество в Мичъл, хората го слушат внимателно, забавно им е, ръкопляскат и също се усмихват. „ Осъзнах – продължава разказа си Обама – че тази жена ме постави на място, мен, кандидатът за президент на Съединените Американски Щати. Изведнъж почувствах, че наистина се взимам в ръце и съм готов да вървя напред. Оттогава винаги като се погледна, си казвам: Are you fired up? Аre you ready to go?”
Първият мандат на Обама (защото не се съмнявам, че той ще е новият президент на САЩ) ще започне през януари 2009. Вторият мандат на Първанов изтича на 22 януари 2012 г. Нищо чудно един ден двамата да се срещнат. Are you fired up, Георги?
В.Т.
