Съвременната “демокрация”

1. В съвременната “демокрация” оцеляването не е задължително и гарантирано. След като има достатъчно от всичко и за всички, не е нормално да допускаме хората да гладуват, страдат и умират.

2. Нашата цивилизация е в това плачевно състояние по простата причина, че личния и общия интерес са в конфликт, а то е следствие от мита, че оцеляват “най-приспособимите” и мита за “първородното зло”. Всичката тази простотия е отричане от Любовта и Бог. Нима без Любов може да се живее?

3. Истинската Любов няма изисквания и претенции. Точно това я прави Любов, а ако Любовта ни към друг човек или към света е свързана с изисквания, то това не е Любов, а имитация, фалшификат.

4. Живеем в свят, в който за духовността и Любовта се заплаща ДДС, а за хазарта не. Ако това не е луд и болен свят здраве му кажи.

5. Само когато властта на Любовта замени Любовта към властта, човек ще има едно ново име Бог и ще си създадем Рая. Впрочем той ни го е дал, а ние ще го възродим.

6. Всеки ден имаме да научим само едно, Закона на Любовта, т.е. закона на Мъдростта, ако искаме да сме истински щастливи.

7. В днешно време брака се е превърнал в договор и изисква изпълнението на условия, претенции и обещания, а щом го правим, не познаваме Любовта.

8. Каквото е добро за другите, е добро и за мен, а каквото е зло за другите е зло и за мен. Тъй, че каквото правиш на другите го правиш и на себе си, а каквото не си успял, не си успял да направиш и за себе си. Всички сме едно цяло и всичко, което правим го правим и на себе си, а това е вселенски закон, който най-често пренебрегваме и нарушаваме.

9. Нашите взаимоотношение, нашата комуникация с другите е средството да решиш и заявиш, да изразиш и сътвориш, да преживееш и осъществиш най-висшата си представа за своята истинска Божествена същност.

10. Ако в твоята Божествена същност ти се проявяваш като същество, което е Любящо, милостиво, състрадателно, грижовно, добро, внимателно, то ти позволяваш на твоето Божествено Аз да преживее Любовта.

11. В сферата на Абсолюта, в отвъдното, ние преживяваме една реалност, а в сферата на относителността, тук на земята, преживяваме Любовта, а когато преживеем и Единството, разбираме, че ние не вършим нищо заради някой друг, а заради самите себе си, защото всички сме Едно.

12. Живота е цирк, театър, а ние всички сме актьори, а когато си добър актьор и не изневеряваш на Любовта разбираш, че когато изглежда че даваш, в действителност получаваш, защото ние всички сме Едно и просто други няма. В това е магията на живота, магията на Любовта.

13. Бог е винаги с нас, до нас и в сърцата ни. Ние сме Бог и Той е Ние и никога не можем да се разделим, защото е невъзможно, а когато започнем да виждаме със сърцата си го съзнаваме.

14. След като знаем, че душата е вечна и може да живее без тялото, ще излезе, че не тялото е дом на душата, а душата е обгърнала с Любов тялото и му дава живот и дом.

15. Всеки човек инстиктивно и интуитивно съзнава, че Бог е на негова страна, защото нашата воля е и Негова воля. Бог никога не наказва нашата свободна воля, желания и вяра. Бог е винаги на наша страна при всеки избор и при всяко наше решение.

16. Бог ни е дал исконното право на свободна воля и избор, а каква би била свободната ни воля, ако тя се наказваше? Това щеше да бъде пародия на несвободна воля.

17. Точно свободата на волята и вярата в това ни дава и свободата на самоопределяне. С всяко наше действие определяме кои сме. Всичко, което мислим, говорим и вършим заявява “Това съм Аз”.

18. Докато ние хората от нашата пета арийска раса, не се издигнем на нивото на своите най-възвишени идеи и мислите ни не са изпълнени с Любов, ще си стоим в блатото на най-нисшето съзнание на високо организираното и високо развито черво.

19. Човек е това, което си мисли. Каквото си мислим, това и създаваме, каквото създаваме, в това се превръщаме, това и преживяваме, а каквото преживяваме, това и сме. Точно затова и трябва да се научим да мислим с Любов за всичко и всички.

20. За голяма част от хората, само когато собствения личен интерес го изисква, признават и виждат, че живеят в болен и луд свят.

21. Висшите технологии, с които разполага в момента човечеството, трябва да се използват мъдро, защото вместо те да са продукт на обществото, то се превръща в продукт на технологиите, а това ще ни унищожи. Справедливостта не е в последствие на деянието, а посредством самото деяние. Справедливостта е постъпка, а не наказание за дадено деяние. Когато едно общество се превръща в продукт на висшите си технологии, то се самоунищожава.

Светлозар Захариев