Зов за помощ

Уважаеми, Редактори, Сънародници!
Писмото, което Ви моля да прочетете е пропито с много болка, но и с твърдата вяра в доброто и човечността. Пиша ви с надеждата, че в този материален свят на интереси и борба за живот, все още може да се намери някой с добро сърце и малко човещина останала в него.  Пиша ви, защото съм отчаяна от многократните опити  и апели за помощ към хора, организации и държавни институции, повечето от които само ме питат дали става въпрос за пари и дори не искат да ме изслушат. Не мога да ги виня , всеки си има проблеми и не желае да се натоварва с проблемите на една незряща жена на средна възраст и все пак аз не губя надежда и се надявам, че някой ще ми подаде ръка когато съм сама, изоставена от хората и в нужда, както и аз съм го правила за много хора, докато съм била здрава.

Казвам се Галина Дичева от град Добрич, на 48 години. Бях медицински работник – акушерка в МБАЛ-Добрич.  На 31-годишна възраст претърпях автомобилна катастрофа с тежка черепно-мозъчна травма. Бях транспортирана в София в Александровска болница, където след 6-часова операция животът ми бе спасен, но се събудих в пълна тъмнина. Тогава осъзнах, че съм ослепяла напълно и се почувствах като малките безпомощни новородени, които само ден преди това държах в ръцете си, работейки като акушерка. Исках да стана и да тръгна, всичко да продължи както е било досега, но това беше невъзможно. Когато след силния шок разумът отново надделя,  осъзнах, че животът продължава и трябва да се боря. Трябваше да съм силна заради 10-годишния си син, който ме чакаше да се върна и да го стопля с майчината си прегръдка. През всичките тези 17 години в тъмнина  често си спомнях думите  на Островски: „Умей да живееш и тогава, когато животът стане непоносим! Направи го полезен.”. Полагах усилия да съм полезна, грижех се за детето си,   изнасях беседите в НПО „Хобис”,пишех стиховете носещи послание  за доброта.
Обиколила съм много болници в България, но моята диагноза „Атрофия на зрителен нерв” за българските офталмолози е нелечима.

2009 година чух за световно известния професор Ернст Мулдашев, успях да се свържа с клиниката и на 4 септември бях поканена за операция в Башкирия – град Уфа. Чудото, което се случи когато отворих очите след операцията е неописуемо. Аз за първи път видях, че навън е по-светло, че лампата свети и различих персонала, като движещи се черни сенки покрай мен. След разговора с професор Мулдашев разбрах, че около 30% от зрението ми ще възстановени, но за това трябва да се направят още от 1 до 3 операции.  За съжаление пътуването, престоят и операцията в Башкирия изчерпаха абсолютно всички средства които имах, въпреки че всичките ми роднини и приятели ми помогнаха с повече от колкото са възможностите им, сумата за втората операция е все още непосилна за мен и близките ми. Затова сега отправям този зов към всеки който има добро сърце и желание да помогне на една отчаяна от живота и безразличието на хората жена в изключително затруднено положение. Отправям този зов за помощ, защото вярвям и се надявам с цялото си сърце, че всеки заслужава втори шанс.

Сумата която трябва да набавя спешно, за да отида на втора операцията е 3 500 евро. Много апели за помощ се отправят за децата на България. Знам, че те са нашето бъдеще, но моят син също израстна и живее с болката в сърцето си и вярата, че един ден ще му кажа: „Виждам те сине”. Искрено вярвам, че Вие ще почувствате моята майчина и човешка болка. Не губя надежда, че добрите хора съществуват и благодарение на това ще успея да си набавя необходимата сума и да замина веднага за Башкирия.

Моля Ви, помогнете ми каквато възможност имате!
Чакам Вашия отговор! Моят e-mail адрес: galinadichiva64@abv.bg
Телефонът ми за връзка – 0988875976  Можете да ми звъннете по всяко време, ако искате да ми помогнете или да се уверите за достоверността на гореописаното.

Банковата ми сметка в Първа инвестиционна банка:
BGN BG 94 FINV9150 1000250115
EUR BG 68 FINV9150 1003636174
USD BG 47 FINV9150 1003636164
BIC code FINVBGSF
GALINA DIMITROVA DICHEVA
 
Приемете моя сърдечен поздрав от България и молбата ми написаното по долу от мен да стане достояние на вашите читатели и мои сънародници.
 
Понякога ме виждате сред вас
и безразлично отминавайки си казвате:
„Незряща е, какво ли може тя да ми даде?”
Повярвайте и моето сърце туптящо е,
но защо слепецът само може да го разбере?
 
Ще кажете: „Добре, но тя не вижда,
за какво ни е нужна сега?”
Повярвайте във мен
за да пораснат прекършените ми крила!
Не убивайте моята голяма мечта!
 
Не отминавайте! Протегнете ми ръка!
Стиснете здраво във дланта
моите идеи, разум, доброта
и ще почувствате
как силно бие
сърцето Ви в гръдта
и как потапяйки се в моята болка
събужда се във Вас човечноста!
 
Не отминавайте, протегнете ми ръка!
 
Г. Дичева

 
За достоверност за горепосоченото изпращам необходимите документи, в които фигурирам като Генчева, защото по това време мъжът ми все още не ме бе изоставил.

http://www.bulgaria21.net/chicago/images/2012/galina-doc.jpg