Синдром

 Всички лица и събития, описани в този разказ, са плод на авторовото въображение и нямат нищо общо с реалността. Всяка прилика с действителни хора, имена и действия е напълно случайна.

– И тоя път не съм забременяла ! – каза Ваня и сякаш пусна водата на тоалетната . Само, че аз я слушах по телефона в колата и не виждах какво прави. – Моя знаеш ли какво ми вика ?
– Какво ? – реших да отбележа някакво участие е в монолога .
– Че ако съм била забременяла можело да родя детето със синдром на Даун
– Айде бе ? Това какво е ?
– Когато жената е над 40 вероятността е по-голяма. Ама то него кой ли го слуша, аз само веднъж да забременея – продължи да каканиже, докато се облича Ваня.
– Ти за работа ли се приготвяш ?
– Да ……………………..
С нея заедно чистехме самолетите на летището. Тогава рокендрола беше млад, а да си емигрант не беше занаят. Бъдещето бе ясно и розово и макар парите да не растяха по дърветата всички се надявахме, че можем да хванем някоя по едра банкнота от житейската лотария. Трябваше да сме упорити и да научим английския . А Ваня бе . Записа в местното даскало , черти пъти в седмица и допълнителни някакви класове вземаше. След летището я взеха на офисите. Също нощно време и чистене й бе работа, ама по-лека и с по-добри осигуровки. Купи си кола за да ходи на училище. И така вечер на работа през деня на даскало, около две години. После сякаш се по-умори и като всяка българка реши, че може да използва брачното легло за по-бързо предвижване по трънливия път на живота.
– Ама ти тоя къде го свали ? – реших да я поразведря и запалих поредната цигара.
– Има в Даундаун едни барове …….
– Къде са бе ? Дай и аз да отида, пък мога и аз да намажа нещо ? Вземи ме с тебе !
– Ние там ходим с една приятелка . Две хиляди съм изтеглила от кредитната за дрехи само, но интересни мъже има там . Без малко да забия един адвокат, ама приятелят му го измъкна.
– Е как стана де, разказвай ! – Тя вече се бе качила в ситиея и връзката не бе добра.
– Ами как просто е, стоиш си на бара, поръчала си си едно питие и те сами идват…………
– Разправяй де !
– Ами седна при мене, пита ме какво работя, аз му казах, че съм чистачка, за да си плащам сметките, а той бил адвокат и тогава дойде приятелят му и го отмъкна. Да те питам нещо ?
– Питай !
– На моя в последно време взе да му става много рядка спермата, защо ? Да не би нещо да се е развалила и заради това да не мога да забременея ? Пък всеки ден по три пъти ме чука !
– Браво ! Мисля че всичко е наред ……………. – се опитах да и обясня релацията между честотата на половите актове и вискозитета на мъжката семенна течност .
– А може да не мога да забременея защото тая неговата, всеки ден ме дразни. Всеки ден ми пуска есемеси.
– Коя неговата, дъщеря му ли ? – не бях в час .
– Не бе жена му !
– Не знаех, че е женен!
– Ама ще се развежда, тя е по-стара от него . Знаеш ли колко е нахална ! Пише ми, че е имал подобни връзки и преди, но пак се е връщал при нея !
– Защо се занимаваш с такива ? – реших да я почна. – Виж само колко свестни българчета има тука, хубави заплати вземат, по няколко камиона карат, къщи имат ?
– Аз с българи съм била , зная ги какви са, ако исках българин щях да съм в България. Вече стигнах в тунела и сега ще се изгубим . Чао.

Наистина се изгубихме. Буквално. Звънях й няколко пъти, но тя не вдигаше. От нейни приятелки чух, че американеца я оставил и се върнал при жена си . Бизнесът бил общ, а тя собственичката на компанията. За Ваня останал старият му телевизор и подарената й екскурзия до България . Бебе не могла да си открадне, дори и със синдром на Даун.

Авакум ЗАХОФ