ПРЕДСТОИ НИ ЦЯЛОСТНО ЛЕЧЕНИЕ…

Преди години учените разчетоха   мъдрите  древни скрипти с основите на тибетската медицина. Фантастична медицина! В тях човешката анатомия и болестите са описани оригинално, дори романтично. Човешкият мозък се представя като Дворецът  и царственият  управник, от разума и умението на когото зависи просперитета на тялото-държава. Сърцето е седалището на енергичните първенци на нацията в познанието, духовното израстване, майсторлъка, които формират енергията, дават тласъка за просперитета на всички части на тялото. В черният дроб и стомаха е „министерството” /в съвременен превод/  на енергетиката, където се дестилира горивото и се разпраща по цялото тяло за да поддържа жизнените функции, и т.н.  

Древният автор заключава, че когато страда един орган в тялото – това се отразява на цялото тяло. Затова лечението винаги е комплексно. Така и болният български спорт не може да се лекува много успешно отделно от целия държавен организъм.

Може ли да искаме от краката да надбягват краката на по-здрави държави, ако черният дроб страда? Ако главата се занимава само със себе си, а сърцето смуче и държи в джоба си кръвта, която е за цялото тяло?

Така че големи и малки у нас трябва да се погрижат еднакво за цялостното здраве.

А специално в спорта – не всичко е изгубено от онова, което беше постигнато. Българските треньори и спортни специалисти създадоха своя ера в няколко спорта и в общата концепция на спортната подготовка. Райко Петров, Филип Кривиралчев, Иван Абаджиев, Нешка Робева,  една плеада волйболни треньори,  стотиците възпитаници на Националната ни спортна академия…  техният труд и знания са живи!  И днес в България се създават изключителни спортни кадри, състезатели и педегози, и там, където има, или където ще им се създаде възможност – пак ще издигнат българския спорт.

Да се огледаме край нас, в Америка.  Само в САЩ  са няколко стотин. И това, че са дошли и работят в друга държава от една страна  е спорно, но от друга – перспективно и за България! Както волейбола, който „изнесохме” по света, и в Италия особено, но в Лондон този спорт ни се издължи.  Високото спортно майсторство, което играчите ни бяха постигнали  в клубни отбори  от световна класа, те употребиха  в българския национален отбор за отличното преднставяне на Олимпийските игри… Тук, в Америка,  са наши гимнастици като Райчо Христов с отлична във всяко отношение школа по гимнастика в Рино, братята Етрополски, Анелия Раленкова, Ангел Спасов, спец по физическа подготовка, който подготвяше  играчите по американски футбол на Остин и при когото идваше да се съветва за своята физическа подготовка  Джордж Буш, когато беше губернатор на Тексас…

Българските  волейболисти изиграха изключително атрактивни и силни срещи, който представиха в добра светлина страната ни по време на Олимпийските игри в Лондон, и се наредиха на четвърто място сред елита в тази популярна игра.

Вижте бъдещето на българския спорт: то съществува, то идва!
Георгина от Варна – шампионката по плувен и атлетически многобой на ученически състезания в морската ни столица!

Нека в България поразпитат волейболната федерация как  изградиха тази успешна политика с волейболното ни богатство?  Българските състезатели да играят по три, четири,  пет и повече години в италианските и руски клубни отбори,  сред най-добрите в света, където да се подготвят в световен мащаб, като в същото време си останаха  български национоли, представили така добре, макар и доста самотно, българския олимпийски спорт в Лондон?

Не би ли могло, примерно, в бъдеще да дойдат най-добрите български  гимнастици да тренират спокойно и в перфектна среда  при Стоян  Делче в неговата  американска школа в Рино? И да играят на големи първенства и олимпиади от името на България? Знаете, че в Америка, Австралия и дори в Азия има стотици български треньори, с които сега може да се работи и на които може да се разчита.  

Едно такова развитие на нещата  засяга и друг  важен въпрос – взаимоотношенията на българските  общности в чужбина с България… По което  се правят три закона, и е вече време да се свърши за три лева работа.

Климент ВЕЛИЧКОВ, Чикаго
В.  „България Сега”