ТЕРВЕЛ ПУЛЕВ с бронзов медал по бокс на Лондонските олимпийски игри
На Олимпийските игри в Лондон Тервел Пулев победи в първите си два мача – срещу китайския боксьор Ван Сюан и аржентинеца Хара и загуби на полуфинала от украинеца Олександър Усик, който стана и олимпийски шампион в категорията до 91 кг. Според правилата в бокса победените полуфиналисти не играят помежду си за 3 – 4 място и Пулев, заедно с Теймур Мамадев от Азербайджан получиха бронзовите медали.
Бронзовият медал, който спечели Пулев издигна дълбото падналата в олимпийските класации България и спомогна страната да се нареди на 63 – 68 място, вместо на 69 – 74, на което се класират страните спечелили само по един сребърен медал.
Роден е Тервел в София през 1983 г. в семейството на боксьора Венко Пулев. Негов брат е Кубрат Пулев – европейски шампион от Ливърпул 2009 г., а сега и професионален боксьор с европейска шампионска титла. Тервел е многократен шампион на България, като в периода 2004 – 2009 година няма загуба в страната. На европейските първенства през 2010 и 2011 в Москва и Анкара печели сребърни медали. Носител е на купата „Странджата”. Завършил е Националната спортна академия със специалности треньор и учител.
– Да знаете, че един ден ще станете големи шампиони. Ако работите упорито – няма да има кой да ви се опре – ще пребивате всички – ги учи баща им в първите боксови години, когато им е треньор.
Старшият брат Кубрат, две години по-голям, разказва че като деца постоянно се биели на улицата, но такива били времената – всички се биели. Тренирали в мазето на блока, в който живеели. Баща им купил боксов чувал, ръкавици и каски.
Детските години на братята съвпадат с най-бурния мутренски период в България. Лъскавите коли, разюздания начин на живот с лесно изкарваните престъпни пари препарирали лесно мозъците на тинейджърите от улицата. За това време старшият Кубрат казва:
– За да ни предпази от тия работи, баща ни ни записа в спортното училище. Тренирахме по два пъти на ден, отделно часовете и така нямахме много време. Но истината е, че и ние сме се изкушавали.
Виждали сме познати, които за половин година си купуваха скъпи коли, пръскаха пари наляво надясно. А ние се блъскаме в залата и накрая отиваме на състезание и ни ощетяват съдиите. Изкушавали сме се, но избрахме трудния път, защото беше по-важно да вземем по един тенекиен медал, не бързите пари.
Когато му идва времето старият боксьор завежда синовете си в ЦСКА при треньорите Михаил Таков и Борислав Бояджиев, които ги тренират и до сега.
Тервел има време да помисли след бронзовия си олимпийски медал накъде да тръгне в бъдеща. Има вече предварителен професионален договор с Международната федерация за аматьори, който му гарантира определен брой платени мачове. Но не е ли време вече и той да се качи на професионалния ринг? Докато се състезаваше в Лондон нещо като негов говорител отново беше брат му Кубрат:
– Всеки един човек си има свой път в живота. Никой не трябва да прави нещо, за да бъде като друг. Затова и брат ми ще си реши сам накъде да тръгне. Но има три фактора, които го задържат в България – семейството, образованието и работата като полицай. Най-важното е всеки да прави това, което му носи удоволствие.
Когато се върна в България самиат Тервел каза:
– Медал от подобен форум е едно голямо постижение, тъй като участват най-силните спортисти във всеки спорт. Такъв медал се печели с много години труд, усилия и лишения, тъй като конкуренцията е голяма и жестока.
По темата за бедна България, която не може да прави голям спорт той каза:
– Самочувствието и финансите имат пряка зависимост за успехите. Както е в различните сфери, така и в спорта парите движат нещата. Няма как това да бъде изолирано. Колкото повече пари, толкова повече развитие. Но боксьорите нямахме оплаквания от пари. Всеки си знае, това са различни спортове и аз не мога да коментирам. Ние обаче имахме много лагери, проведохме силна подготовка и няма от какво да се оплача.
По плановете си за бъдещето беше загадъчен.
– Дългосрочни планове не правя. Сега предстои почивка… Но да ви кажа честно, от аматьорския бокс няма кой знае каква печалба. Трудно е да издържаш семейство само с това. Но когато вземеш медал, нещата се променят, става различно заради премиите и държавата, иначе е трудно… Ще помислим за професионалния бокс. В момента съм състезател на боксов клуб „Левски”, както и на Българската федерация по бокс и това е ситуацията в момента.. Не мисля толкова напред, сега искам да си почина…
Истината е, че след разпадането на Съветския съюз и появата на Украйна и новите азиятски и кавказски републики, боксовите първенства се препълниха с яки мъже, които са готови на действително голям бой за победата. Така че Тервел си е прав – в днешно време боксовият ринг е особено рисковано и неуютно място!
Климент ВЕЛИЧКОВ
