Вече са известни победителите в първия у нас фотоконкурс „Благотворителността през обектива”
Победител в категорията „Моят герой” с фотографията „Библейска”
Владо Трифонов – “Библейска”
Описание на снимката: Едни го наричат светец, други – луд. Едни му се присмиват, други му се възхищават. За трети е прекалено наивен за века, в който живее. Мисля си, обаче, че той не ги чува. Има си вярата и я следва упорито: приема от хората милостиня, която дарява на църквата.
Снимката е направена пътьом, без предварителна нагласа и време за прецизна настройка. Всичко стана за миг: момченцето пусна парите в касичката на дядо Добри от село Байлово и тъкмо да тръгне, той хвана ръката му и я целуна. Детето удивено се обърна да потърси майка си…
Защо решихте да участвате, с какво ви спечели идеята?
Реших да участвам, защото намирам снимката „Библейска” за необикновена, въздействаща, морална и естетична, а какво друго е благотворителността в своята чиста форма, ако не проява на морал и естетика.
Как избрахте хората и сюжетите, които заснехте?
Случайно бях там, когато „сюжетът” на снимката се случи – за мен оставаше да го забележа и да реагирам навреме. (Но пък от друга страна нали на този свят нищо не е случайно).
Открихте ли за себе си някакъв различен аспект на благотворителността, или възможности за промяна на света около нас през тази призма?
В пазарно общество като нашето, където отношенията са преимуществено търговски, интересът е този, който определя действията на хората. Благотворителността не прави изключение. Не се наемам тук да разсъждавам дали това е хубаво или лошо. Във всеки случай е факт, с който човек се съобразява – всеки по своему. Героят на моята снимка го прави така: получава дарение (да не се бърка с просия!) от хората, след което го дарява на църквата и тя, ако е църква като църква, може да извърши с него сума ти богоугодни дела.
И още: благотворителността не е кампания, а състояние на душата. Или го имаш, или го нямаш. И изобщо не мислиш дали променяш света около себе си.
