Човек, вестник и монитор

Позиция на българските печатни и електронни издания в САЩ

„България 21 век”  и  „Старт Чикаго”

пред Петата световна среща на българските медии,

София, Бургас и Варна, 17 – 21 май, 2009

На 7 май, 2009 година, сенаторът Джон Кери, опонент на Джордж Буш на президентските избори през 2004 година, обяви, че : „Печатните медии в САЩ и по света са вече една умираща информационна разновидност за човечеството”.

За губещите вестници в състезанието им с телевизията и Интернет се пише и говори отдавна. Но Кери каза тези неща не като някаква мисъл и съждение попаднали кой знае как в неговата глава, а в резултат на целенасочено изследване на Сенатската комисия по комуникациите, чиито председател е самият той.

И заключенията му  водят до не само морални минуси от недоверието към печатната преса, което се засвидетелствува още веднъж от най-високо място. Това беше съвсем конкретна и тъжна присъда. На следващия ден прессекретарят на Белия дом Робърт Гибс обяви, че федералните бюджетни фондове, които изляха стотици милиарди от федералния бюджет за кризисно спасяване на финансови институции и промишлени гиганти като „Крайслер” и „Дженерал Моторс”, няма да отделят и един пробит долар за живота на масово банкрутиращите вестници и списания.

„Като средство за пренасяне на информация мастилото и хартията са вече остарели  – каза още Джон Кери на заседанието на Сената по перспективите на полиграфичната промишленост. – Замени ги силата, високата ефективност и технологичното съвършенство на Интернет”.

Разбира се той не премълча и минусите на електронните издания. На първо място съмнението, че електронните издания ще могат да поддържат високите професионални стандарти на съществуващата при печатните издания журналистика.

И за българските чикагски вестници 2009-та година е коренно различна от 2006-та, когато бяхме домакини на Втората световна среща на българските медии. По онова време пресата на Българското Чикаго бе нещо като „ абсолютен емигрантски хит на сезона”. Днес споделяме тревогите и съдбата на могъщите ни американски събратя.

Преди 4 – 5 години по страниците на „България 21 век” и „Старт Чикаго” имахме рекламите на 24  агенции за недвижими имоти и финансови институции, осигуряващи кредити. Днес от тях ни останаха двамина рекламодатели и единият от тях балансира като по въже над Ниагара. И още нещо, създаващо анемична рекламна картина. При българските диаспори няма партии и управленчески институции, които да се интересуват от своя предизборен рейтинг, няма и такъв бизнес, който на всяка цена да да търси по-приемлив свой имидж. Освен това българските фирми в САЩ са все още малки и слаби. Финансовата криза сега и все по-осезаемата липса на работа, се отразяват още по-сериозно върху тях.

И ако американаските печатни издания могат по някакви си чудни начини да се свиват, да банкрутират дори и пак да се появяват под слънцето, нашите граници между живот и гибел са толкова близки една до друга, че преминаването им е направо на една ръка разстояние. 

Даже „Нюзуик” сега е по-тънко издание, тиражът му не е 2 милиона и 600 хиляди, а някъде между 500 и 900 хиляди. Най-големият вестник на Сан Франциско, който е на 144 години, направи за 2008 г. 50 милиона загуби, но още се държи. Двата прочути филаделфийски вестника с 390 милиона дългове са в банкрут, но не искат да спират. „Ужасните условия на кризата са тежък удар върху нашия бизнес и сме принудени да предприемем крайни мерки” – каза стопанинът на „Дейли Мейл” и съкрати 400 свои сътрудници. В британския гигант Би Би Си, където неотдавна  изобличиха есемес-еуфорията, фалшифицирането на резултати от всякакви телефонни гласувания, избори на най-добрите песни или всевъзможни „мис”,  подготвят уволнението на 2 800 сътрудници,  преместването на офиси от Лондон в селските местности на Северозападна Англия за по-евтино, а ръководството се отказа от всякакви премии.

Руският милиардер Лебедев купи за 1 долар британския „Ивнинг Стандарт” и на 11 май т.г. отпечати и раздаде безплатно 325 000 екземпляра като стъпка в нова ценова стратегия, което означава подарък от 650 000 фунта за читателите. 137 годишният вестник „Бостън Глоуб”, който посрещна 2009 г. с дългове от милиард и сто милиона  долара, извърши драстични съкращения на журналисти и помощен персонал, намали възнагражденията, започна системно да изпраща в принудителни и неплатени отпуски своите служители, а с всичко това се съгласиха и работници и профсъюзи, защото просто няма друг избор.

„Лос Анджелис Таймс” и „Чикаго Трибюн” обявиха в името на икономиите оригинално обединение на своите кореспондентски бюра в чужбина. Тяхната сборна външна редакция поема обслужването и на други вестници. Антикризисният мениджмънт на „Крисчън Сайънс Монитор” и „Сиатъл Пост” накрая промени изцяло облика на двете печатни издания – те преминаха напълно на онлайн версия!

Такава е картинката при нашите мастити колеги. А какво можем да направим ние, българските етнически вестници в САЩ? Ние нямаме кого да съкращаваме освен самите себе си и нямаме като „Чикаго трибюн”  бейзболния клуб-гигант за продаване „Chicago Cubs”… Освен това за българските ни корени обединението е по-непознато явление, отколкото разделянето, та и това не става. 

Така се стигна до онлайн версията на „България 21 век”, а „Старт Чикаго” остана в досегашната вестникарска суматоха – една битка с променлив успех срещу острозъбата финанасова криза.

Въпреки нашата неопитност при електронните издания стремежът ни е да използуваме преимуществата на Интернет в съвременната информация. Електронното издание „България 21 век”, на което вече може да попаднете и да го харесате или не, групира дейността ни в три основни направления. 

„Българите по света” –  на първо място в Чикаго и САЩ, е най-познатата ни и най-обширна информационна територия. Следва „България” – и то не само какво става в родината, но и „поглед отвън” – как и като каква се представя страната и народът ни по света. В третия раздел – „Планета” господствуват традиционните полезни, безполезни и вредни рубрики, без които Интернет съсем не може. От световния обзор на събитията, „Здраве”, „Култура” „Спорт”, „Световна библиотека” и пр., та до „Реклами”, „Хороскопи” и дори „Форум”, въпреки пороят от злоба и ругателства, които заливат това замърсено по много сайтове място. Без пандемиите „запознанства”, „електронни игри”, „хазарт” и пр.

Още в първите дни, още с появата на недовършения ни електронен вариант, който наследи съществуващия по-простичък, но много обичан от нас сайт „България 21 век” в Интернет-мрежата, получихме окуражаващи сигнали. Пуснахме думи и картинки само часове след събития, за каквито по-рано пишехме в печатното издание брадати и захаросани старини. Обадиха ни се познати и непознати сънародници от Европа и Австралия – сега екипът ни не е само нареден по осовата линия на „Лорънс” от Шилер парк до езерото Мичиган, а е буквално навсякъде и то винаги в едно и също време за всички.

Осем години досега в Чикаго ние бяхме „малкият вестник” по броя на страниците – за разлика от другите, които са с повече страници. Сега това „ужасно бяло петно” – да нямаме нито в редакцията, нито зад нея, финанасист, строителна или транспортна компания, работилница или закусвалня дори, изчезна! Можем да информираме сънародниците ни обстойно, без да се притесняваме от липсата на място, показвайки им достатъчно различни гледни точки. Можем да създадем, и започнахме дори, своеобразен, постоянен творчески Интернет-фестивал – мемоари, стихове и новели, романи, картини и фотоси – „направено” от българите, които живеят в чужбина.

При тези „смразяващи литературата” тиражи на българоезичните издания –  отпечатване на дадена книга в 500 или 1000 бройки, нашата „Интернет библиотека”, за която се надяваме да даде живот на духовните прозрения и преживяното от нашите сънародници – емигранти по света, е много добра възможност, едно истинско избавление!

Пред нас стои задачата да осъществим необходимата творческа интеграция с други електронни издания. Съвесем ясно е, че тази ангажираща крачка, която правим е трудна и отговорна – да превърнем един регионален вестник в достъпно за България и българите по цял свят издание. Имаме много добри примери в тази насока – като голямото и добре познато електронно издание „Иде ли”. Ще ни е интересно да узнаем и докъде е стигнала идеята за създаване на общ електронен вестник, в която участвуваха, ако сме научили точно,  „Нов живот” – Кърджали, „Борба” – Велико Търново, „Народно дело” – Варна, „Бургас днес и утре”, „Конкурент” – Враца, „Посоки” – Плевен,  „Знаме” – Пазарджик.

Благодарни сме на БТА и за всяка една от тези пет световни срещи на българските медии, които ни дават стимул, срещат ни с колеги и по време на тях научаваме много. 

Стана вече дума, че не познаваме добре спецификата на Интернет-изданията. Това ни кара да бъдем предпазливи в съдържанието, което се готвим да предоставяме на нашите читатели. Когато правим вестник – ние знаем, че той ще бъде избран от определени хора и ще влезе в определен дом – там, където ни предпочитат.

Телевизията и Интернет, обаче,  разградиха домовете ни за всякаква информация и приумици. Те превзеха почти всяка къща и всяко семейство. Нашият дом не е вече нашата крепост. Децата ни разговарят с нас и ни слушат по-малко и по-невнимателно отколкото „звездите” на монитора и екрана. И тези „звезди” обикновено не се грижат за възпитаниета на децата ни и за бъдещето на нашето семейство. Най-често тяхната единствена цел е да продават. Пряко или косвено. Продават бельо и козметика, продават коли и скъпи костюми, продават и съблазните да спечелиш много пари на хазарт, по престъпен начин, да бъдеш алчен и живееш аморално.

Плодовете, които берем от тази житейска истерика стават все по-горчиви и дори катастрофални.

Какъв трябва да бъде Интернет след като мало и голямо прекарва часове пред монитора? Ако мнозина вече зачеркват близки хора и събеседници, а денонощно „чатят”  със също като тях програмирани консуматори? Безотговорните, комерсиализирани сайтове в мрежата са вечи милиони. Много повече от такива, където ще срещнеш Иисус, Шекспир или Леонардо. Въпросът днес е много неудобен. Има достатъчно  умни хора по света, но не те седят на командните пунктове за „развитие” на обществото.

Накрая и ние оседлахме Интернет. Едно място, където предстоят много добри и лоши срещи с феномените на живота. Така е в днешния свят. Не слагаме кръст, обаче, и на добрите стари печатни издания. В Чикаго сега има много българки и българи, които не биха могли изведнъж да сменят релсите и да седнат в по-модерния влак. Мнозина от тях не знаят добре английски език. Нямат и времето и възможността да преминат на електронна информация – живеят и работят по чужди къщи, постоянно пътуват…  Или в края на краищата харесват великото преживяване да седнеш на спокойствие и внимателно, спокойно, да прочетеш всичко, което те интересува и да разгледаш снимките. Затова, както може да се каже, макар и в неравна битка, ще се сражаваме до последното възможно вестникарско копие, ухаещо на печатарско мастило, положено върху добрата стара хартия…

„България 21 век”

 „Старт Чикаго”