ДО ВИЕНА

Отдавна имах желание и търсех удобно време да посетя Виена, столицата на Австрия, но все отлагах, все се намираха пречки и не можех да сбъдна мечтата си. Е, най-после, обстоятелствата ми помогнаха и без отлагане организирахме и посетихме този прекрасен град.

Говоря в множествено число, защото туристките бяхме три. Заедно със снаха ми Диана, майка й Донка и аз на 25 май рано сутринта от летището в Букурещ полетяхме за Виена. И в Русе, и в Букурещ валеше дъжд. Тревожехме се, че ако и във Виена е така дъждовно, екскурзията ни няма да е много приятна. За наша приятна изненада, като кацнахме, ни посрещна топъл слънчев ден. Не само при посрещането, а през четирите дни на престоя ни се радвахме на прекрасно време. Като потеглихме обратно Виена ни изпрати от летището с дъжд. Беше като по поръчка.  Това се казва късмет!
Преди да започна разказа си за нашата екскурзия ще разкажа малко за Австрия и нейната столица Виена.

 
Република Австрия е разположена в Централна Европа. Към началото на 2011 година населението на страната надхвърля 8,4 милиона. Площта на страната е 83,872 квадратни километра. (За България – съответно 7,364 млн. и 111,994 кв. клм. за същото време)
Като държава Република Австрия има интересна история: По време на Римската империя територията на Австрия влиза в състава й. През 788 г. Карл Велики завладява земите на сегашната държава. През 16 и 17 век войските на Османската империя достигат до Виена. По време на управлението на австрийската династия Хабсбург Австрия се превръща във водеща европейска сила – Австрийска империя, която през 1867 става дуалистична Австро-Унгарска монархия. Краят на Първата световна война през 1918 г. слага край на Австро-Унгария – разпада се на няколко независими държави. През 1938 г. Австрия е присъединена към Германия и остава в нея до края на Втората световна война през 1945 г. През 1955 г. Австрия е обявена за независима федерална република.
Икономически страната е сред най-добре развитите в света – брутният вътрешен продукт на глава от населението е $43,723 млрд. (2010). (За България – 13,5млрд. за 2010 г.) Страната поддържа висок жизнен стандарт.

Виена е най-големият град в Австрия и населението му надхвърля 1,7 милиона. Той е известен като туристически, има създаден ред за удобно обслужване на туристите. Известен е още като световна музикална столица.

За Австрия и Виена може много да се разказва, но ще се огранича на видяното по време на кратката ни екскурзия. Кацнахме със самолета от Букурещ на 25 май. Още с излизането от аерогарата видяхме, че автобусът, който ни беше необходим е на паркинга и с него отидохме до Westbanhof (Западната гара). Непосредствено до гарата беше хотелът ни, за който имахме вече направена резервация. Стана ни много приятно, когато видяхме един нов, не много голям, съвременен пететажен хотел – “Motel One”. Тъй като беше рано сутринта, а можехме да получим стаите си по-късно, си оставихме багажа в отреденото за това помещение и се запътихме нетърпеливи да опознаваме Виена.

Първото, което направихме бе да се снабдим с билети за транспорт. Това се оказа добре предвидено за нуждите на туристите:  С един билет, закупен от автомат, човек може да използва всички видове градски транспорт в продължение на 1, 2 или 3 дни. Въоръжени с билети се запътихме към станцията на метрото, намираща се близо до хотела ни. Предварително се бяхме запознали с картата на града и си бяхме определили да отидем до спирката при Виенската опера.

Там ни посрещнаха любезни и настойчиви млади хора с предложения за разглеждане забележителностите на Виена с открити автобуси, на които можеш да се качваш и слизаш, където пожелаеш по 3 маршрута: RING (пръстен), DONAU (Дунав), и SCHONBRUNN (Шьонбрун – летният дворец на австрийските императори). С билет за трите обзорни екскурзии се качихме на автобуса за пръстена. На всяка седалка има монтирано аудио устройство, чрез което, на избрания език, може да се слуша разказа на екскурзовод за забележителностите, край които преминаваме.

Гледахме, слушахме, дивихме се и слязохме на площад „Stefansplatz” (Стефанплац). Той се намира в центъра на града и е място, което всички туристи не пропускат да посетят. Площадът беше пълен с хора, трудно се разминавахме и около нас се чуваше говор на различни езици, ехтеше музика на виенски композитори. Имаше и павильончета за закуски, сладолед и сувенири.

На този площад се намира католическата катедрала „Stefansdom” („Свети Стефан”), която е един от символите на Виена и е сред най-големите забележителности на австрийската столица. Огледахме я от всички страни. Виждахме тъмна, почти черна много интересна и красива сграда. Казаха ни, че преди е била бяла, но с времето е почерняла и бяха започнали да я почистват (имаше скелета и заюитни пана от едната страна).
Влязохме вътре. Посрещнаха ни високите готически сводове, извисили се да достигнат, колкото е възможно по-близо до Бог. Около нас във всички страни сияеше разноцветна светлина. Цветните витражи на прозорците пропускаха, пречупваха, отразяваха светлината и превръщаха храма в място за среща с лъчите на Слънцето, разложени във всичките им нюанси. Гледката е  божествена, омайваща, омагьосваща! Извършваше се подготовка за служба. Разгледахме с възхищение храма и с нежелание го напуснахме.

В автобуса получихме информация и научихме, че катедралата се издига върху останките на две църкви, съществували през 12 век. Сегашния си вид придобива към 1511 г. През 1945 година след пожар катедралата е пострадала сериозно. Възстановена е през 1952 година. Сградата е в романски и готически стил, има две кули. Височината на южната (строена между 1368 и 1433 г.) е повече от 136 м., а на северната – повече от 68 м. Дължината на събора е 198,20 м., а ширината 62 м. Покривът е дълъг 111 м. и е богато украсен с 230 хиляди цветни керемиди, а на северната му страна са изобразени гербовете на Виена и на Австрия.
Като излязохме се добрахме се до павильонче, от което се разнасяше аромат на запечени на скара виенски наденички. Не можахме да устоим на съблазънта и си направихме приятна закуска.

Отново се качихме на обиколния автобус и се върнахме пред Виенската опера. Разглеждахме сградата от всички страни. Възхищавахме се, дивихме се, искахме нищо интересно да не пропуснем. Разбрахме, че е невъзможно да попаднем на оперен спектакъл, но, че можем да влезем и да разгледаме сградата вътре. Избрахме си часове, през които има информация и на руски език. Диана прекрасно говори на английски, но двете възрастни дами знаехме само руски. Докато обикаляхме, към нас дойдоха млади момиче и момче, облечени в овехтели дрехи на оперни персонажи и настойчиво започнаха да ни агитират да си купим билети за спектакъл на „Сватбата на Фигаро” от Моцарт. Той щял да бъде в друга интересна сграда, тъй като сезонът бил приключил и оперни певци изнасяли спектакли в други подходящи за това сгради. Билетите бяха скъпи, но младежите, които печелеха, по всяка вероятност, според продадените билети, като разбраха, че проявяваме голям интерес към оперната музика и особено на Моцарт, не ни оставиха на мира. Започна една търговия. Предложиха ни два по-евтини билета за пенсионери, а след това решиха да бъдат три на цената на два. След толкова настойчива агитация и отстъпки не издържахме и младежите веднага ни снабдиха с три билета за опера, както разбрахме след толкова агитация.

Голяма беше изненадата ни, когато вечерта, като намерихме сградата, указана ни предварително и видяхме програмата се оказа концерт на „Royal orkester”  с музика от Моцарт и Щраус. Ядосахме се много. Такава подвеждаща информация не бяхме готови да приемем в Австрия и Виена…!
В залата, млади момичета и момчета посрещаха гостите и индивидуално и любезно ги настаняваха на местата им. Когато концертът започна ядът и разочарованието ни изчезнаха, защото изпълнителите и музиката бяха много добри. Слушахме увертюрата от „Сватбата на Фигаро”, „Малка нощна музика” от Моцарт, солови изпълнения и дуети от добри певци, балет от двама изпълнители и още доста кратки пиеси от Волфганг Амадеус Моцарт, от Йохан Щраус и „романс за цигулка във фа мажор” от Людовик ван Бетовен. Аплодисментите в края на концерта бяха продължителни. Публиката, а и ние, останахме много доволни и позабравихме за подвеждането и яда си преди концерта. Искам да споделя, че звученето в залата беше много добро – оказа се, че тя притежава изключителна акустика.
Опитах се да намеря някаква информация за сградата на площад „Бетовен” 1, в която беше концерта, защото научихме, че тя е архитектурен паметник. Намерих само, че е проектирана от арх. Фридрих Шмид – известен архитект и автор и на сградите на Виенското кметство и на Академическата гимназия.

На връщане към 23 часа имахме възможност да се насладим на гледката на нощна Виена.
Първият ден от нашата екскурзия премина наситен с много информация и всякакви емоции. Ако не беше подвеждащата информация щяхме да си останем с мнението, че само у нас се случват подобни неща, но видяхме, че навсякъде има различни хора и не бива да се принизяваме и да мислим, че в развитите страни всичко е само добро.
Изморени, одухотворени се прибрахме в хотела си. С отварянето на вратата с магнитната карта и включването на осветлението, пак с нея, на екрана на телевизора се появява картина на океанско дъно – с корали, различни риби и звучене на приятна, успокояваща музика, наподобяваща шума на океан с периодичен плясък на вълни. Приятно, успокояващо, приспиващо! Спах непробудно в меките, идеално бели чаршафи и комфортно легло.

Голямо удобство беше, че хотелът ни се намираше до гара, пред която е изграден мол -търговски комплекс от различни магазини за сувенири, дрехи, храна, както и обособени площи за хранене с 5-6 павильона за закуски и напитки. Работи до късно, без почивен ден, което (както разбрахме) е голямо удобство за хората в квартала, защото другите магазини затварят рано и почиват събота и неделя. В ниско оградени места с маси и столове, на втория етаж, може да се седне и да се похапне. Има и безплатен Интернет, от който се възползвахме многократно. Тук всеки ден си избирахме различни и според желанието ни закуски и напитки. Така опитахме разнообразни виенски вкуснотии.

За начало на втория ни ден се бяхме договорили да излезем в 9 часа. Събудих се рано и не ме свърташе в стаята. Излязох да опозная близките улички и забележителности. Обиколих, не открих нещо интересно, освен магазини и гарата. Направи ми впечатление, че по улиците още от сутринта, имаше много велосипедисти. На много места, при разглеждането на града, видяхме паркирани велосипеди, които се дават под наем. Има и много велоалеи.
Влязох в мола и, нали сутрините ми у дома  започват с кафе, си поръчах кафе и тук.  Услади ми се. Изпих го и през цялото време наблюдавах хората наоколо. Повечето бяха млади, имаше и такива, които използваха удобствата на мрежата и с лаптопите си се свързваха със света или си вършеха работата.

Планът ни за втория ден включваше другите две панорамни обиколки, за да използваме двудневните си билети. Така и направихме. Първо се качихме на автобуса с надпис SCHONBRUNN (Шьонбрун) и, заслушани в записа на аудио екскурзовода и тихата виенска музика, стигнахме до двореца със същото наименование, където слязохме и се отправихме да го разгледаме.
Още с влизането през богато орнаментирана порта ни впечатлиха красотата и мащабите, както на сградите, така и на градините. От разказа в автобуса научихме, че Дворецът Шьонбрун е една от най-големите атракции на Австрия и една от главните туристически забележителности на Виена. ЮНЕСКО го включва заедно с градините в списъка на световното културно наследство като забележителен бароков ансамбъл. Иска ми се да опиша по-подробно видяното, но се оказа трудно. Толкова много красота, лукс, изисканост е трудно да се предадат с думи. Гледката е завладяваща, омайваща!

Започвам с малко история: През 1569 г. императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II купува мястото, където сега се намира паркът на Шьонбрун. Построява зоопарк и постановява не само начина на отглеждане на диви животни, но и на редки и екзотични растения.
Основите на замъка са положени през 1696 година, а целият комплекс е завършен през 1713 година. Прекрасният дворец е изграден по нареждане на император Леополд I на мястото на предишна ловна хижа. Дворецът и градините отразяват вкуса и интересите на Хабсбургите, властвали цели 640 години и е служел за тяхна лятна резиденция. Членовете на австрийската императорска фамилия прекарвали летните си ваканции и лов в Шьонбрун.
Името на замъка Шьонбрун се превежда като прекрасен кладенец. То идва от воден кладенец, който се е използвал от императорския двор.
По време на турската обсада той сериозно пострадал. Бил е толкова разрушен, че е изглеждало невъзможно да бъде поправена конструкцията му. Въпреки това е възстановен и обновен.
През следващия век всеки император добавял или променял по нещо от двореца и парка. По нареждане на Мария Тереза той е префасониран в стил рококо и е истински център на империята и императорската фамилия. (Малко отклонение – беше ни съобщена любопитна информация, че Мария Тереза е имала 16 деца.)
В Шьонбрун е роден и починал Франц Йосиф I (1830-1916) – император на Австрия и крал на Унгария. По време на неговото властване Австрийската империя е преобразувана в Австро-Унгарска.   
По време на окупацията на Наполеон в Шьонбрун се е намирал щабът на императора.

Великолепният парк на двореца е направен по френски образец: с подрязани дървета, митологични скулптури, лабиринт и забележителния фонтан на Нептун.
Паркът, заедно с двореца представляват една архитектурна цялост.
Разглеждахме от стълбите и терасата на двореца голямата цветна леха пред него. Възхищавахме се на симетричната й форма, аранжираните сложни мотиви, напомнящи фолклорни шевици, на паметника в далечината. От двете страни величествено се простираха дървета, подрязани в правилни форми, оформящи алеи. После седнахме на една пейка. Прохладата на сенките ни предразположи да се замислим, да се пренесем, в някаква степен, във времето, когато тук е кипял друг живот, а не наплив от разноезични  туристи. Спомнихме си, че тук шестгодишният Моцарт е свирил на краля и двора.
Разгледахме Паметника на Нептун. Той изобразява богът на моретата и океаните с тризъбец в ръце. До него е скулптурата на богинята Тетида, коленичила моли за безопасното пътуване на сина си Ахил до Троя. Обиколихме го от всички страни и си направихме снимки.  

В парка има и Лабиринт. Не успяхме да го разгледаме. Времето! Времето, което никога не стига за всички приятни и интересни неща в живота, не ни стигна и сега.
Дълго разглеждахме парка, възхищавахме се на красотата му.  Искахме да запазим за дълго впечатлението и спомена за този невероятен паметник на въображението и волята на хората, които са го сътворили.   

Вътрешността на двореца не можахме да разгледаме, за което съжаляваме, но надали с едно посещение на Виена е възможно да се видят всичките й забележителности. Дано успея поне още един път да я посетя.

Пълни с впечатления напуснахме двореца и се качихме на автобуса.
Предстоеше да се разгледа известният дворец Белведере. Не слязохме, а се върнахме пред Операта и проучихме възможността как можем да дойдем с трамвай на другия ден и тогава да го видим.

Качихме се на автобуса с наименование DONAU. Тази обиколка обещаваше да ни покаже Дунава и новия център на Виена.
Още със започването на обиколката аудио екскурзоводът ни разказа за Виена, за нейното развитие и разширение, за архитекта Ото Вагнер, допринесъл най-много за сегашното състояние на градоустройството му. Изискването е било Виена да заприлича на Париж.
Ото Вагнер е известен австрийски архитект, професор по архитектура в Академията за изящно изкуства във Виена Заедно с други архитекти и художници създават групата „ Виенски сецесион”. Интересува се от градоустройство и през 1890 година проектира нов градоустройствен план на Виена. Създава се възможност за съществено разширение на града. По време на обиколката ни показаха интересни сгради и други забележителности. Минахме покрай паметника на Съветската армия и големия фонтан пред него. Видяхме сградата на Урания – австрийската обсерватория, минахме край много сгради, имената и предназначението на които не бих могла да изредя, но ме впечатлиха с това, че макар и стари, всички са в добро състояние. Никъде по фасадите нямаше климатици, а за драсканици със спреьове и дума не може да става. Показаха ни квартала на социалните домове, на посолствата. Минахме край голяма катедрала в готически стил, името на която не запомних, но запомних, че събирала май-много богомолци. Направих й снимка и ще потърся повече информация.
В ляво на пътуването ни се виеше река Виена.
Беше ми интересен разказа за река Дунав при Виена. Ще се опитам кратко да го преразкажа:
Някога градът често е бивал заливан от Дунава и това е било изключително бедствие. За борба с наводненията е изграден т. н. Дунавски канал, който започва там където реката влиза в града. Част от водата минава по него и при излизане от града се влива в основното течение. На левия бряг течението също е променено и се е получил един ръкав, който се нарича Стария Дунав. Образувал се е остров. На територията между Стария и „нормалния” Дунав се намира Сити-то и кула „Дунав” – градската ТВ кула. С помощта на тези канали течението е усмирено и градът вече не е застрашен от наводнения.

Интересна ми беше гледката на Дунава. Реката ми се видя доста по-тясна от тази, която виждам почти всекидневно при Русе.
В тази част са разположени новите квартали и Виенският международен център. Виена е седалище на Организацията на Обединените нации за индустриално развитие (ЮНИДО) и сградата й се намира в този район. Показаха ни и Австрийското Дунавски параходство.

Минахме покрай Пратера. Не спряхме, не слязохме, гледахме го от автобуса Виждаха се доста неща, но „Виенското колело” доминираше. Слушахме разказа на екскурзовода, че Пратерът е една от най-известните забележителности на Виена. Разположен е в красив парк, който има история още от 12 век. Името на парка е свързано с фамилията на император Фридрих Първи де Прадо. Някога това място е било императорска земя за лов, достъпна само за аристокрацията, а по-късно е дарена на виенчани за построяването на публично-увеселителен център. Пратерът е най-старият увеселителен парк в Европа. Наричат го „Венеция на Виена”. Той е място, съчетало виенски дух, традиция и виенски стил.

През 1873 г. в Пратера се е състояло първото и единствено Световно изложение във Виена.
Разглеждането на Пратера остана като желание за следваща екскурзия.      

След почти едночасова обиколка се завърнахме пред Операта и решихме за обед да опитаме виенските наденички. Останахме доволни. Искахме да разгледаме Виенската опера вътре. Проверихме кога има екскурзовод на руски език. Избрахме си от 15 часа.  
За да влезем чакахме на дълга опашка. С голямо желание и интерес влязохме в сградата на Операта. На спектакъл не попаднахме, но бяхме доволни, че поне ще  видим как изглежда. Имаше много народ. Рускоговорящите бяха най-много. Ние се присъединихме към тях. Нямахме късмет с екскурзовода. Беше жена, която говореше тихо, бързо и неясно. Многолюдието също пречеше да чуем това, което разказваше. Гледахме, правихме снимки и в бързо темпо все пак видяхме нещо. През време на екскурзията се подготвяше сцената за вечерния спектакъл. Шумът беше невероятен – чукаха, тракаха, викаха. Въпреки неблагоприятните условия гледахме с интерес. За да мога да чуя разказа през цялото време подтичвах и се стараех да съм близо до екскурзоводката. Успях да чуя доста и ще споделя това, което запомних:
Виенската Държавна опера води началото си от 1857 година, когато император Франц Йосиф I възлага построяването на обществени сгради. Международният конкурс за операта е спечелен от архитектите Едуард ван дер Нюл и Аугуст Сикард фон Сикардсбург. Строежът е започнал през 1861 г. и е завършен през 1869 г. Открита е с постановка на операта „Дон Жуан” от Моцарт. Нито един от двамата автори не доживява да види резултата от труда си. Сложили са край на живота си, защото  виенчани не са харесали нейния нео-ренесансовия стил. През 1945 година сградата е почти разрушена от бомбардировка. Била е възстановена в същия си вид и отваря врати на 5 ноември 1955 г. с операта „Фиделио” от Бетовен.

Днес Виенската опера е една от най-продуктивните в света: всяка година тук се поставят 50-60 опери и се изнасят около 200 представления, всяка седмица има различни постановки, в някои дни има по два спектакъла, една опера не се повтаря две последователни вечери. Знаменити музиканти, работили тук, са Густав Малер, Рихард Щраус, Херберт фон Караян и други.
Във Виенската държавна опера всяка година се провежда известният  Оперен бал.

Въпреки интересния разказ по-интересно ми беше да гледам, защото гледката беше прекрасна. Освен актовата зала разгледахме и много други помещения с различно предназначение, които по нищо не отстъпват на красотата и разкоша на основната зала. Опитвам се с думи да кажа това, което видях, но се затруднявам. Ще покажа снимки. Дано те дадат, макар и малка, представа за красотата и очарованието на този шедьовър.

Прибрахме се в хотела за кратка почивка, защото имахме покана за вечеря от приятеля ми Николай, който живее във Виена. Познавам го от дете. С неговите прародители и родители се знаем от десетилетия. Той ме е канил няколко пъти да му гостувам, но все не успявах. Този път той беше радостен да ни бъде домакин, макар и за малко. Николай ни взе от хотела и с метрото отидохме до Стефанплац, показа ни сградата на Кметството и други забележителности и ни препоръча да посетим и бившия императорски дворец Хофбург.
Отидохме до заведение, в което правели най-вкусния виенски шницел, но нямахме щастието да попаднем в него, защото беше пълно с клиенти. Николай ни заведе в друго малко ресторантче с маси вътре и вън, разположено на площад с правилна правоъгълна форма. В средата на площада имаше паметник и докато чакахме да ни подготвят маса го разгледахме. Оказа се на Йоханес Гутенберг. Сетих се, че това е основоположникът на съвременното книгопечатане. Направихме си снимки и седнахме да се запознаем с още една забележителност на Виена – виенският шницел. Беше току що направен, с гарнитура от картофи с някакъв вкусен сос и, разбира се, поляхме виенския шницел с австрийска бира. Останахме много доволни и признахме, че шницелът си заслужава славата.

Получихме покана от Николай и съпругата му Деси следващата вечер да им гостуваме. Бяхме поласкани.
Прибрахме се късно – доволни, пълни с впечатления, сити стомаси и с план за следващия ден.

Белведере беше първият обект от плана ни. С метро отидохме до Операта и от там с трамвай “D” стигнахме до целта си.
 
Дворецът се намира зад паметника на Съветската армия. През богато орнаментирана врата влязохме в парка на двореца Белведере (термин от италиански език и на български означава „хубава гледка”). Посрещна ни една великолепна градина с изкуствено езеро.
Още при обиколката с автобуса научихме, че това е бароков дворцов комплекс, построен през 1721-1722 години по поръчка на принц Евгений (Eugene) Савойски – прославен австрийски благородник и генерал, участвал активно в Австро-турската война – 1667-1700, Войната за Испанското наследство – 1701-1714 и в Австро-турската война – 1716-1718.

 

Дворецът се състои от две сгради. По-малката се нарича „Долно Белведере”, а по-голямата „Горно Белведере”. Между тях са паркът и градините.

Прекрасният парк и градините на Белведере са дело на Доминик Жирар, който се обучавал в градините на Версай. Изградени са в типичния за онова време стил, с пътеки постлани със ситни камъчета, огромен воден басейн в горната част, стълби от двете страни и каскади в средата с фигури на нимфи и богини. Каскадите и стълбите свързват долната и горната части. Това е една изумителна и незабравима гледка!

Сега в дворците се помещават картинни галерии. За съжаление не можахме да влезем вътре, защото вече бяхме финансово затруднени. Затова дълго и подробно разглеждахме парка и се възхищавахме на красотата му и на разнообразните скулптури, фонтани, езера, дървета и цветя. Всичко е изключително чисто и добре поддържано, водата във фонтаните е кристално чиста, а каменните скулптури са като нови – бели и запазени от векове.

Обходихме градините, разгледахме дворците от всички страни, седнахме на една пейка и, с пълни с възторг и възхита души, си починахме. Напуснахме Белведере доволни и със желание за следващо посещение.
 
Върнахме се с трамвая пред операта, и се насочихме да разгледаме Хофбург.
Хофбург е бивш императорски дворец, използван за зимна резиденция на императорското семейство. Днес е официална резиденция на австрийския президент. Състои се от много сгради в различни архитектурни стилове – от готически до барок.
Дворецът се използва като резиденция на Хабсбургите от 1279 г. В продължение на няколко века – от 13 до началото на 20-ти в. претърпява множество реконструкции и разширения. В сегашния си вид съществува от 1913 г. Животът на важни исторически личности е протекъл тук: император Франц Йосиф I и императрица Елизабет (известна с името Сиси), Мария Тереза. Тук се е родила Мария Антоанета, станала френска кралица и придобила печалната слава като изрекла фразата „Като няма хляб – яжте пасти”.
В комплекса се помещава Националната библиотека, Имперската съкровищница, етнографски музей, колекция оръжия и музикални инструменти.
Към комплекса Хофбург се отнася площадът на героите Хелденплац – един от австрийските символи за национална идентичност. Там се издигат паметниците на ерцхерцог Карл – победил Наполеон в битката при Аспер (1809 г.) и на принц Евгений Савойски – разгромил турските войски през 18 век.

В близост могат да се видят Музеите близнаци, които са прекрасни архитектурни творби, проектирани от един и същи архитект. Разположени са един срещу друг. Единият е Музей  на историята на изкуствата с най-богата колекция на скулптура и живопис в Европа, а другият е Природонаучния музей, в който се съхраняват над 20 млн. експоната.

Като разгледахме комплекса отвън и се насладихме на уюта на градините, си купихме сандвичи от близкия павильон, седнахме на една пейка в парка и, докато ги ядяхме, наблюдавахме посетителите. Видяхме група жени, по всяка вероятност възрастни туркини, дошли на гости на млади момичета, които се стараеха да им напратят много снимки. За целта влизаха в затревените площи и даже газеха цветята, въпреки табелата непосредствено до тях, че това е забранено. Гледахме ги и се възмущавахме на невъзпитанието им, на неуважението на порядките. В този момент  мисълта, че в западните страни се отнасят зле към хората „от Ориента” ми се видя правилна. Как ще ни уважават, когато ние не зачитаме техния ред, когато сами себе си не уважаваме?!
 
Можахме да влезем и да разгледаме двореца вътре. При влизането ни дадоха по едно аудио устройство – екскурзовод с превод на желан език. Въоръжени с него се отправихме из залите, следвайки указателните стрелки.
По разкошната императорска стълба се качихме в официалните и лични покои на император Франц Йосиф и императрица Елизабет. Те са реставрирани и оформени в оригиналния си вид и дават представа за частния живот на всеизвестната двойка. Императорските покои показват не само блясъка, сред който са живели, но дават представа за личния живот и преживяванията на монарсите. Видяхме стаята за аудиенции на императора, неговия работен кабинет, спалнята му и редица други помещения. Стаите на императрицата – дневната, спалнята, тоалетната, стаята за спортни упражнения (императрицата е тренирала всеки ден), стаята с вана. Те  се отличават с разкош и изисканост. Даже каляската и вагонът, с които често е пътувала наподобяват лукса в двореца.

 

Когато разглеждахме залата, в която е разположена голяма маса за хранене, дълга 30 метра, останах със затаен дъх. Толкова много злато, сребро, най-фин порцелан, събрани на едно място, дават нагледна представа за дворцовите церемонии, културата на хранене, декорацията на масата. Те впечатляват и хора с голямо въображение. Само салфетките на императора, сгънати в причудливи форми, ясно говорят за изисканост, достигаща до абсурд.

Не се наемам с моя кратък разказ да дам представа за видяното. То е толкова много,  толкова богато, изискано и изумително, то трябва да се види.
В двореца се помещава и музеят, посветен на императрица Елизабет, или както са я наричали Сиси. Изумителната  красота на 16 годишната девойка привлякла Франц Йосиф. Той я харесал веднага като я видял и се оженил за нея, вместо за сестра й, която била определена за негова съпруга. Експозицията дава представа за личния живот на императрицата. Тя не е била добре приета от майката на Франц Йосиф София, която се  стремяла да контролира снаха си, изисквала е строго спазване на дворцовия церемониал, който е регламентирал живота в двореца и е лишавал Сиси от всякаква свобода и личен живот. Младата императрица не е получила подкрепа от съпруга си поради голямата му заетост и привързаност към майка си. Това е затруднило живота й. Намирала е утеха в спорта и честите пътувания. Вътрешният мир на императрицата се разкрива много добре в стиховете й. Нейната възторжено-меланхолична поезия показва стремежа й да избяга от себе си. Това я преследва до края на живота й, който завършва с убийство, по грешка, в Женева през 1898 г. при едно от многобройните й пътешествия.
Показани са лични вещи на Сиси. Внимание заслужава сватбената й рокля, въпреки, че не по-малко хубави са и другите. Красотата й, умението да се облича разкошно и красиво впечатляват. Впечатляват и скъпоценностите, които е използвала. Видяхме и смъртната й маска.

След дългото обхождане на многото зали, емоционалното възприемане на толкова много разкош и информация, изморени, напуснахме двореца.
Прибрахме се за кратка почивка в хотела, защото ни предстоеше гостуване у семейството на Николай и Деси.
След 17 часа Николай ни взе от хотела и отидохме пеша до жилището им, което се оказа наблизо. Посрещнаха ни усмихнатата му съпруга Десислава и малкото им синче Симеон, или Мони, както ни го представиха. Посрещането беше сърдечно и приятно. Показаха ни жилището си и, с чаша шампанско в ръка, се отправихме към столовата, където ни сервираха вкусна вечеря и бяло вино. Интересни бяха разговорите ни, но най-интересен ни беше малкият Мони. Дете на година и половина си служи с iPad като голям. Записани са му приказки и песнички и той с лекота ги намира, с внимание  слуша и гледа. Изпълни точно поръчките ни за желана музика и приказка. С концентрирано внимание повече от половин час ни демонстрира умения, присъщи за значително по-голяма възраст. Когато стана време за сън на малкия умник той ни напусна. Дълго разговаряхме. Деси и Николай разказаха за живота си във Виена. Направиха ми впечатление големите предимства, които се предоставят на децата и майките: дълга е отпуската по майчинство, работното място на майката се запазва, тя не може да бъде съкращавана или длъжността й да бъде закривана; ако организацията или фирмата престане да съществува, държавата поема издръжката и устройването й.

Животът в Австрия е много скъп за нас българите, но при значително по-високите доходи на австрийците, за тях е добър. Имат спокойно и уредено ежедневие. По улиците не видяхме просяци, за клошари не може да се говори. Чистотата, доверието на хората към държавата и на държавата и нейните институции към гражданите е голямо. Установените правила се спазват. Има контрол и към нарушителите се прилагат големи санкции. При многократните ни пътувания с градския транспорт не ни проверяваха билетите, не видяхме разправии, неуважително отношение, блъскане, пререждане. Надали с кратко посещение, като нашето, трябва да се правят големи изводи, но първите впечатленията дават някаква представа за общото състояние на нещата и живота. В правотата ми ме убеждава и класацията на Виена два пъти на първо място като най-добър град за живеене – според консултантската компания „Мерсер”, която я определя така: Виена притежава силна икономика, култура и политическа устойчивост.

Още един ден, наситен с впечатления остана зад нас. Изпратени от Николай, бавно се прибрахме в хотела. По препоръка на Деси, решихме на другия ден да разгледаме градината с розите.

Предстоеше ни последната вечер от гостуването в хотела и трябваше сутринта да си съберем багажа и да го оставим на склад.
След кратка закуска в мола на гарата, с метрото се отправихме към градината с розите. Слязохме до Операта и минахме през градинката до много красива църква. Както разбрахме тя се казва „Свети Крал”. И преди бяхме минавали от тук и бяхме проявили интерес към красотата й. Оказа се, че е една от емблемите на Виена с бароковата си архитектура. Идеята за построяването й е на кайзер Карл VI след поредната епидемия от чума и е посветена на Карл Боромеус, считан за патрон и лечител на кайзера. 

Докато обикаляхме и разглеждахме църквата, видяхме продавач на малки акварели с пейзажи от Виена. Проявихме интерес и настойчиво бяхме проагитирани да купим. Диана си хареса една картина. Като стана дума за цената се разви интересен разговор: Когато трябваше да определим на какъв език ще се разберем и споменахме и руския, младият подавач ни назова висока цена, защото руснаците имали много пари, но когато се изясни, че сме българки, младежът се вдъхнови и каза, че е учил в България и цената спадна почти на половина от първоначалната. Диана си купи харесаната картина и се отправихме към розовата градина.

Не беше далече. Още като я наближихме усетихме аромата на розите. Влязохме и бяхме възхитени от омаята, която се разкри пред нас. Голяма площ, засадена с разнообразни по вид, цвят, аромат и аранжировка рози. Вдигнатите и оформени като дървета рози, обикалят цялата площ. Вътрешността е предоставена на розови храсти с различни цветове и големина на цвета. Алеите и пейките по тях дават възможност на посетителите да поседнат, да си починат и да продължат да съзерцават творението на природата и хората.
Красота и аромат е много трудно да се опишат. Те се възприемат с рецепторите на човека и разумът му им отстъпва. Дълго разглеждахме градината. Поседяхме на една пейка, наслаждавайки се на уханието и красотата й. Не ни се напускаше.
 
Беше дошъл краят на посещението ни във Виена. Разглеждахме я, възхищавахме й се. Скептиците ще ме упрекнат за оптимизма ми, но аз казвам това, което видях и почувствах. Беше малко, но беше прекрасно! Виена е една вълшебна и музикална приказка! Във Виена има история, култура, разнообразна и красива архитектура, дворци, църкви, паметници, музеи, галерии, музика, прекрасни градини, ред, забавления, нощен живот. Всичко! Всичко, което привлича човека, стига той да има очи и усет за красивото.

Разбира се, не може без пари или кредитна карта в джоба.

Като се върнах в Русе, който познавам добре от много години, още веднъж се зарадвах на красотата и приликата на центъра му с Виена. Е, поне малко, но все пак има прилика. Нали след Освобождението от турско, в началото на 20 век, в най-големия тогава град на младата, макар и стара, държава са построени доста къщи и обществени сгради по виенски образец.

Здравка Цанкова

22 юни 2012