Николай Василев се срещна с българи в училище “Джон Атанасов” в Чикаго
Има много хора от малката България, които живеем под чужди звезди. Не за всички, но не и за малцина – колкото и да се лъжем сами, че небето, по което са окачени тези звезди, е вече “глобално”, хамлетовският въпрос си е винаги с нас: връщаме ли се под нашите, или си оставаме тук? Тръгваме ли си догодина? To be, or not to be?
Преди няколко дни един човек дойде в Чикаго, и като го познавахме, макар и бегло, решихме да го чуем какво той мисли по този въпрос. Макар че в крайна сметка, всеки трябваше да го реши сам за себе си…
Нашият неочакван гост в стохилядното българско градче в Америка е живял, учил и работил дълги години далеч от родните земи.
Беше завършил “Икономика” в Будапеща. Бе взел бакалавърска степен по “Финанси и икономика” в Ню Йорк. Специализирал “Данъчна политика и финанси” в университета Кейо – Токио. Имаше магистърска степен по “Международна икономика и финанси” в Брендайс университет – Масачузетс. Говори и ползва английски, немски, френски, руски, унгарски и японски. Той ли няма да знае кое е по-доброто – за какво ни е тая чужда земя, не е ло по-добре да си идем на нашата?
През 1996 г. той стартира трудовата си биография като сътрудник по “Стратегия на японските финансови пазари” в отдел “Анализи” на “SBC Warburg”- Токио. През 1997 г. е анализатор в “Развиващи се европейски капиталови пазари” на “SBC Warburg Dillon Read” – Ню Йорк. През 2000-та година, става старши вицепрезидент, директор “Проучвания на Централна и Източна Европа” на “Lazard Capital Markets”- Лондон. Казват, че там годишната му заплата е била 500 000 паунда.
Като финансов експерт има степен Chartered Financial Analyst (CFA), сертифициран финансов анализатор. Това е международен професионален сертификат, издаван от световния CFA Institute, който утвърждава високата компетентност и квалификация във финансовата сфера на притежателя му.
На 24 юли 2001 година става най-младия в историята на България заместник министър-председател и министър на икономиката в правителството на премиера Симеон Сакскобургготски.
И сега е време да го назовем по име. Става дума за Николай Василев, който вече “излезе” от политиката и е съсредоточил своите възможности и интереси към специалността си – финансовата сфера. В днешно време той е един от основните акционери и ръководители на фонда “Експат капитал” А. Д. и беше дошъл в Чикаго на една от международните срещи, които се организират от CFA Institute.
С усета, характерен за деловите хора, Николай Василев посвети много от своето време след сесиите на CFA на българската диаспора, на учениците и училището “Джон Атанасов”. Запозна се с конкретни училищни въпроси и основни проблеми, които стоят пред младото поколение български деца и техните родители, свързани с бъдещето.
В Америка или България? Как знанията и опита, събран в най-динамично развиващата се икономика в света, може да помогне за професионалната реализация на завърнали се в България специалисти? Какъв ще бъде и ефектът за просперитета на България от това?
– Мога ли да си позволя да не дойда в българското училище, или да не се срещна с нашите студенти и специализанти, с хората, които вече работят в американската икономика – казал той на Боянка Иванова – основател и директор на училище “Джон Атанасов”.
В Чикаго, благодарение на изключително динамичния, отскоро в града ни, генерален консул на България, Симеон Стоилов, беше осъществена ефективна среща с български студенти, с млади специалисти в чикагски научни институти, лаборатории и предприятия. И навсякъде въпросът беше: ще бъдем ли в бъдеще все по-близко едни до други българите – в границите на България и извън границите на страната? Или все повече ще се отдалечаваме – едни от други и от корените си?
– Дълбоко съм впечатлена – казва Боянка Иванова, – от срещите и въпросите, които обсъждахме. Николай Василев е видял и знае много. Учил е в 4 страни, работил е в Япония, Англия и САЩ, познава детайлно плюсовете и минусите на днешна България… И когато той говори, че и ние имаме нужда от България и България има нужда от своите диаспори в чужбина – вижда и какви точно ще бъдат детайлите на сътрудничеството. Когато се събрахме в петък смятахме, че след час, час и половина, ще изчерпим темите. Продължихме повече от три часа. Сигурна съм, че и нашите двадесетина млади български финансисти, които са учили тук и работят вече в американски фирми и учреждения, се заинтересуваха от възможностите за отлична професионална реализация в България. Г-н Василев ни донесе в училището географски карти и портрети на големите и славни българи от нашата история, присъства на открития урок “Аз обичам България” изнесен от нашата педагожка г-жа Петрова, слуша стиховете на Смирненски и Вазов. После продължихме с още една тричасова среща – вече с родителите на нашите ученици…
Оказа се, че нашият гост е отлично запознат с проблемите на българската емиграция, бил е сред активните членове на лондонския Сити-клуб на българите, който прави много за интегрирането на нашата общност в британското общество. Снежина Мечева, основател и директор на лондонското българско училище и говорител на АБУЧ, коментира просто и ясно качествата на този наш сънародник, неговия стремеж да опознае добро и лошо на живота в чужбина и да бъде в помощ винаги, когато е възможно Разбрахме, че е бил винаги такъв – в Лондон го помнят с това!
Радослав Ставрев е един от най-познатите млади български специалисти в Чикаго и с много добър авторитет в американската компания, където работи. Той охарактеризира срещата на младия български финансов елит в Чикаго с Николай Василев като градеж на мостове и пътища, по които трябва да се движим по-често и по ефективно…
Да, светът е вече друг и въпросът “да бъде или да не бъде”, да се връщаме или да не се връщаме, би трябвало да изчезне в близките години. Не трябва да бъде болезнен и шокиращ, както не е подобният – дали ще живееш и работиш в Пловдив или в Бургас…
Подобно възприятие за срещата и коментарите има и Нено Ненов, който намира, че между младата българска сила в икономиката трябва да се поддържат точна такива близки, практични, леко осъществими и ефективни контакти. Този модел на леко, интелигентно и в същото време творческо и ефективно общение и контакти ще разтовари от недоверие и страх завръщането на младите специалисти от чужбина в родината. Там за тях ще има поле за развитие. А за българската икономика ще дойде с тях и свежият полъх на просперитета…
Генералният консул на Република България в Чикаго г-н Симеон Стоилов каза:
– Тази среща е добър повод да се вгледаме в реалността на идеята младите български специалисти, които са учили и работили в чужбина, набрали са вече опит и познания в световната икономика, да се завърнат в България.
Какви са техните нужди и цели, как да се приобщят към България – това е, което ни предстои да проучим и направим. Бяха прагматични срещи, без политика и необмислени обещания. Очертаха се перспективи и възможности. Възпитаниците на американските университети, които не са малко, ще могат да доразвият своите знания и умения на мениджъри в страната ни. В някои случаи България е по-добро място от други страни за ефективни достижения от различни стопански активности. От дискусиите стана ясно, че добрите специалисти имат реални шансове за развитие в страната ни. Самият Николай Василев е пример – мислил е, че няма да се върне и работи в България.. А става точно обратното. У нас има и и законови положения, които стимулират инвестиции и активна корпоративна дейност – ниският 10-процентов данък, липсата на данъци върху лихвата и ценните книжа…
Хубаво е когато човек има работа с експерти, когато в управлението на институции или процеси се включват експерти. Хубави са и такива непланувани, неподготвени, а спонтанни срещи. Понякога истински добрите резултати се зараждат и създават по този начин.
Климент ВЕЛИЧКОВ, Чикаго
