70-годишният юбилей на НСА – празник и за Българското Чикаго

Вратата се отвори, в блестящата с новата си модна линия зала на Българския Православен Храм в Чикаго – “Света София” влезе…,  може би “се втурна” по-точно,  но не е съвсем подходящо за Божи служител, главата на църквата  – отец Груьо Попцонков и рече с мощни си глас:
– Съобщиха:  Футболният отбор на училище “Света София” печели  първото място във футболния турнир в Палатайн!

Първите, които вече се посъбирахме за спортния бал и среща на възпитаниците на Националната Спортна Академия “Васил Левски”, организирани в Чикаго , се втурнахме да го поздравяваме!
Не е шега работа! В Чикаго има 9 български училища и конкуренцията си я бива!  
А с турнира децата решиха, и показаха,  на “учените спортисти”, че и те знаят от коя страна се рита топката!
След малко започват да прииждат от спортните терени и самите участници в специалния спортен празник – част от програмата на Българската общност в Чикаго – домакин на специалния задграничен 70-годишен Юбилей  на НСА.

Америка знае и разчита на НСА “Васил Левски” и нейните възпитаници

Националната спортна академия на България е университет с изключително име и уважение в страната и по света. Тук бяха създадени учители, които направиха грамотни  в областта на физическото възпитание милиони български деца. Дори селските ни училища имаха педагози, които  бяха на световно ниво по своите познания в спорта. Те откриваха спортни таланти и ги предаваха в ръцете на още по-големи специалисти.  Иван Абаджиев при вдигането на тежести и Райко Петров при борбата  създадоха фундаментални теории и практики, които за броени години  като че издигнаха тези спортове за век напред. Българските треньори по волейбол, възпитаници на НСА, поставиха на крака италианския, кубинския, испанския, френския, и целия Балкански волейбол! Нешка Робева е епоха в художествената гимнастика…

“НСА създаде треньори, на които разчита цял свят”

Генералният консул на България в Чикаго Симеон Стоилов, един спортен човек с много сили и подготовка за  маратонска  обществена и държавническа  дейност,  подчерта в своето приветствие връзката между швейцарските учители, донесли в България  своя професионален опит и таланта на техните ученици. – Те  надскочиха  учителите си, създали над 300 треньори, от които пък сега се учи цял свят. НСА е била винаги не само храм на чистата педагогика и наука, а нещо повече. Защото спортът – това  е начин на живот. Забележително е, и това, че  всички ние се гордеем с успехите  на българския спорт – каза нашият генералният консул  в Чикаго.

Случи се нещо специално!

Никога Чикаго не беше срещало така усмихнато толкова “спортна пролет”, както сега, в броени часове пред май 2012-та годна!  Откакто  гигантското  езеро Мичиган е усетило първите български стъпки по брега си, не се е събирал толкова  жизнерадостен спортен народ  край него и под сянката на тукашните авторитетни небостъргачи!
Случи се нещо специално, което трудно се разгадава от къде е тръгнало и къде ще стигне…

И при Папата в Чикаго  беше пълно с народ, като на площада пред Ватикана

Сред  адската суматоха на хора от 157 етноси, националности, племена или родове, ако щете, с което сме по-интересни и разнообразни от цяла империя даже,  зазвънтя и стоманения трясък на щангите, с които винаги е навсякъде Папата на световните щанги Иван Абаджиев! Той е, който  повдигна с още една висота физическите възможности на човека! Да направиш 70 олимпийски и световни шампиони, да имаш състезатели, които само под твое  ръководство  да надминат 450 световни рекорда? Ето такъв гигант срещна Българското  Чикаго пред Първи май в най-трудовия град на Америка – Чикаго! Всички искахме да се видим с него и да го чуем. Малцина от нас са чакали в САЩ  така дълго и така чинно, както  за трите  минути с тринайсет думи от Иван Абаджиев.

Имената им се помнят. И делата.

В Чикаго дойдоха едни от най-видните хора  на  националната спортна академия “Васил Левски” в София, като  проф д-р Лъчезар Димитров, ректор на Академията  от 2003 до 2012, а сега вече и почетен ректор, като проф. д-р Лозан Митев, ръководител на катедрата “История на физическата култура и спорта, дойдоха и хора работещи или работили в научни спортни сектори, като Лъчезар Барзев – ръководител на научна лаборатория в спорта и пр.

От Аризона дойде Искра Велинова , една от повелителките на най-бързите световни и олимпийски лодки на България, сторили безпрецедентен фурор в двора на този академичен спорт. От Калифорния пристигна железният мъж Александър Крайчев, от Орегон гимнастикът Любомир Иванов… Видяхме се с легендарните световни шампиони по фехтовка от близкото минало Христо и Васил Етрополски, с маестрото на ските Митко Хаджиев.  Чикаго се изпълни с  възпитаници на НСА или добре познати клубни и  национални състезатели в различни спортове, като  футболистите Цветан Йончев, Димитър Попов, Александър Марков, Олег Вачев, Красимир Иванов, Ангел Бекяров, здравите момчета от борбата, бокса и другите мъжки спортове- Никола Илиев, Стоян Иванов, Кирил Сираков, Стилиян Георгиев, Светлозар Радев, Пепи Емилов, Стоил Стоилов, Иван Йочколовски, Красимир Русев, с  Цанко Хантов  – медалист от световни първенства по модерен петобой, с великолепните треньорки по художествена гимнастика – сега в САЩ  –  Ангелина Йовчева и  Йорданка Такова…

Защо Чикаго?

Защо Чикаго? И защо през цял океан далече от НСА става този празник? Защото само Чикаго може да си го позволи в един и същи ден и в една и съща вечер да има много прояви на българската диаспора едновременно.  Като една малка олимпиада  по спортните терени, спортен бал на друго място, съвсем различен концерт с гостуващ изпълнител на трето,  да са отворени петнадесетина клуба и български заведения, да си върви на четвърто и пето програмата на Шестнайсетите по ред Български дни в Чикаго, и да има накрая поне още 100 – 130 хиляди българи, които на другия ден да не закъснеят за  работа, за училище, да не си развалят  разходката, пазаруването, фитнеса, в никакъв случай да не пропуснат мача или да прекопаят градината  под балкона на чикагската си къща…

Аз съм!

… Времето минава неусетно. Часовете отлитат, страх ни е, че ще пропуснем някой познат, не ще може да си кажем всичко…  Седя  на една маса с  правнука на Жак Парадел – Васил-Жак. Знатният му прадядо  е един от швейцарските  учители, които  “внасят безмитно” най доброто /преди повече от сто години/ училищно телесно възпитание – направо  от сърцето на Европа в току що стъпила на краката си свободна България. До Васил е жена му, Пепа Василева, световна шампионка по парашутизъм  от “Оклахома72”, с 3 200 парашутни скока, и най-младият  Жак /мисля, че Пети?/, Ваня Влашка, възпитаничка на ВИФ, баскетболистка и топ-журналистка от в. “Труд”, скитосвала много по разни световни първенства и олимпиади, нашият приятел от Западния бряг, гимнастик и треньор на националните ни гимнастици преди време Любо Имавов, президентът на БАА Динко Динев и д-р Виолета Симов – Динев,  и сме се захласнали от разни случки, които си разправяме. По едно време д-р Симов, позната като крайно фин и възпитан човек, започна да се заглежда почти директно  в Любо. Настъпих я веднаж-дваж по обувката, а тя ме пита без всякакъв свян – “кой е този твой приятел?”. “А, – гледам да намаля до предел обаянието на гимнастика, – едно треньорче по гимнастика… живее някъде из Портланд”… А тя като му се усмихва едно така широко-широко, а и той като я зяпва някак дълбоко, изследователски, и като виква “Абе, Виле, ти ли си?!” На което тя си признава изцяло “Аз съм!”

Е, Любо ѝ е бил треньор  в най-първите си години в тая професия – още като стажант водел младия и невръстен отбор на  школата по гимнастика при “Локомотив” – София, където  сегашната наша чикагска докторка се разхождала по греда, премятала се из прътите на смесената успоредка и прескачала кроткия гимнастически кон. А сегашния портлански Любо, тогавашен локомотивец, я инструктирал.
На такива срещи и щастливи случки се нагледахме и насладихме поне по няколко пъти през тази вечер на спортните срещи между рицарите и принцесите на Национална Спортна  Академия помежду им или с техните приятели от приключението, наречено “Живот”.
Само това да беше – пак си заслужаваше да стане!  

След като Николай Василев, възпитаник на НСА и човекът- комбайн,  извърши докрай своя малък подвиг при организаторския маратон на събитието, подкрепен разбира се здраво от ръководството и колегите си от целия екип на вестник “България”, последва едно часово раздаване на призове и награди!

Първи  български “Мастерс” в Чикаго

После си разменихме по стотина телефонни номера и жестоки закани, че каквото и да стане – вече ще си звъним, ще си приказваме, ще си пишем и даже някой ден ще  изпием нещо заедно!
А най-накрая  неколцина бабаити се събрахме и решихме да подновим идеята един ден да направим в Чикаго и Първи Ветерански Игри на Българите по света!  Както се правят вече много такива игри по нашата планета,  с по пет или тридесет и пет спорта, като една голяма “Макабиада”, която събира евреите от цял свят, да го наречем условно  – Първи Български “Мастерс” в Чикаго.

Климент  ВЕЛИЧКОВ
Чикаго