Български ученици от Чикаго пишат до президента на България
Четете писма, които деца в българското училище “Джон Атанасов” – Чикаго, решиха да напишат и предадат на президента на България. Той ще бъде в Чикаго на Работната сесия на НАТО /20 – 21 май 2012 г./ и непосредствено след нея ще има среща с българската диаспора.
Няма съмнение, че политическите и икономически въпроси, с които България се сблъсква и които се коментират постоянно и в средата на българската чикагска общност, достигат до слуха и съзнанието и на най-младите. Но основните впечатления за своята или на бащите и майките им родина, децата придобиват по време на летните си ваканции, когато прекарват в прекрасните един-два летни месеца в красивата земя на дядо и баба и на българските си приятелчета.
Естествено е кардинални проблеми, като например, “България с атомна и или без атомна електростанция?”, работни места, пенсии и заплати и пр. да не стоят пред децата. За тях житейските проблеми се очертават най-вече, когато попадат в емоционалната клопка на улицата и квартала. И там, именно, в съвременните владения на “бездомните кучета” и на някои от изпадналите в най-голяма беда бездомни хора, децата виждат кривиците на българската действителност. Там е и ориенталската атмосфера с постоянното присъствие на мърсотия и боклука. Затова и няма изненада, че някои деца са убедени как нищо не трябва да се пипа и поправя, всичко е прекрасно, само кучетата би трябвало да се заведат в скоро време на ветеринар. Милостивото отношение към животни и природа, влиянието на американската среда, тук е особено ярко. Само в едно писмо, мисля, се споменаваше, че все пак трябва да се сменят и някои от политиците…
Ще бъде страшно интересно, ако сега в едно софийско или дупнишко училище децата също напишат писма до президента. Дали няма да се проектират и много други и различни виждания и искания към държавния глава?
Крайното впечатление от прочетените писма за нас, възрастните, може да бъде доста различно при различните хора. След прочитането им аз съм обзет от повече оптимизъм, отколкото недоверие. Тези пишещи млади мои сънародници като че имат у себе си и морал и възпитание, и позитивен светоглед и хуманизъм, за да поправят посоката, по която днес се движат много сектори от цивилизацията на нашето време. Това е една от главните роли на българското училище по света, подчертана на Форума на българските училища в САЩ миналата година -„ да дава гражданско възпитание, да изгражда гражданска позиция у подрастващите ни млади сънародници по света”, така че мисълта за България и готовността за действия в полза роду да е основна черта в личностното израстване на бъдещото ни родно поколение, където и да е то. Така ще сме сигурни, че България ще я има, че България няма да изчезне, а ще процъфтява и с тяхна помощ.
Мисля че това, което е направено и го коментираме сега, трябва по-често да се употребява. Да, става дума за необходимостта да се допитваме по-често по дискретен начин до нашите деца, до бъдещето на планетата, което сега седи на ученическите скамейки в “Джон Атанасов” и на още стотици хиляди други училища по света.
Беше ми много интересно и приятно при четенето на писмата. Благодаря Александра, Изабела, Лили, Мирела, Памела, Ралица и на тебе, стари приятелю Вико! Благодаря “Джон Атанасов”!
Климент ВЕЛИЧКОВ
В.”България СЕГА”
