Честит празник на Българските Народни будители!
Думите на министър Стоян Омарчевски по повод обявяване празника за общонационален са актуални и днес : „… първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот… Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“
Valentin Dangov
През 1601 г. в италианския град Пезаро излиза историческа книга с удивителното заглавие „Царството на славяните”. Дотогава такова понятие не съществува. Няма и подобно царство на картата. Автор на изданието, което разбужда духовете преди 400 години, е Мавро Орбини, определящ сам себе си като „абат от млетската конгрегация на бенедиктинците”. Заради труда му неговите съвременници го наричат далматинския Тукидит. Предполага се, че е роден в семейството на дребен търговец, преселил се от Котор в Дубровник. Раждането му се отнася към периода 1563 г. – 1565 г., което означава, че Орбини е бил само на 40 години, когато подготвя и отпечатва „Царството на славяните”.
През 1722 г. книгата е преведена на руски език и отпечатана в Петербург с благословията на император Петър Велики. Тя бързо бива отнесена на Балканите, където руският й превод я прави достъпна за многочислената вече славянска интелигенция. Комплектувана е в библиотеката на архиепископията в Сремски Карловци (тогавашна Австрия). Там през 1761 г. я прочита първият национален български историк – йеромонах Паисий Хилендарски. В усилието си да напише българска история той е събирал исторически сведения от достъпните му гръцки и руски книги, от архивите и преписките по книги в манастири и църкви. Но данните му са фрагментарни и му липсва общата картина, за да попълни своите автентични бележки. Руското издание му дава всичко това. В малкото дни, определени му от манастирската управа за пребиваване в Сремски Карловци, той си преписва българския раздел и когато се завръща в Атон, още на следващата година – 1762, завършва книгата си „История славянобългарска” – манифест на модерно национално осъзнаване.”
Tex US
