Представяме М Димит (Автор)

Творческа биография

Магдалена Димитрова (псевдоним М. Димит) е от град Гоце Делчев, България. Емигрира в Канада със семейството си през 2007 година. Пише още от ученическите си години – в началото поезия и кратка проза, а впоследствие също новели и романи.

Произведенията й са огледало на философския й поглед към живота. Вдъхновена е от обикновените предмети и ежедневните преживявания, превръщайки ги в творби с дълбок, често многослоен смисъл. Тя е вечен оптимист и искрено вярва в доброто у хората. Нейните произведения карат читателя да се замисли за смисъла на живота и цената на щастието. Умело жонглира с тъжните нотки и жизнерадостния смях.

Има редица публикации и награди. Най-голямата награда за нея е признанието на читателите. Част от приходите си заделя за благотворителност. Обича да се занимава и с фотография, градинарство и рисуване. Живее в град Мисисага със семейството си.

ЗА ПОРЪЧКИ:
• mdimitpublishing@gmail.com
• mdimitbg.com

Ето кратка информация за две книги. Те са налични за купуване от mdimitbg.com, в печатен или електронен формат.

АЛИС
Невинност и порок. Умело преплитане на доброта и престъпление, разиграващи се на фона на разбулването на ужасна тайна. Ще успее ли Алис да си възвърне вярата в мъжете и в щастливото бъдеще?

СЪДБА, НАРЕЧЕНА КОВИД
Да водиш война с невидим враг. Пандемията Ковид-19 променя живота на хората по цялото земно кълбо. Много читатели ще почувстват съдбите на героите в тази докосваща сърцето история. Драматични обрати – младата, енергична Мелани се превръща в инвалид. Ще срещне ли любовта и щастието след сблъсъка й с предателство, смърт и депресия?

Други две книги ще излязат скоро от печат :

ПО-ДОБРИЯТ БЛИЗНАК
История за повратите на съдбата. За грозна тайна, ревностно пазена десетилетия, разкрита неочаквано. Ще успее ли да внесе светъл лъч в живота на хората, пряко засегнати от нея?

САМО МИНАВАМ ПРЕЗ ЖИВОТА ТИ
Поезия. Размисли за душата, живота, взаимоотношенията…

 

 Произведенията, които са приложени тук, не са публикувани. Авторът запазва всички права върху тях.

---

Стихотворения

Есен

Дърветата тихо, бавно жълтеят,
обгърнали себе си в златна тъга.
Звездите на склона жално бледнеят,
помахали нежно на нова дъга.

И все по-рядко се птицата чува,
загърбила вече дома си мечтан.
Отлита ли? Така ми се струва.
Понесла се вече към новия блян.

А Слънцето своя диск претърколи,
небето припряно му пътя строи.
Вятърът палаво в листи шумоли,
а само дървото на място стои!

 

Дует

Тъгата ми почука на вратата
във днешния намусен ден.
Отместих палав кичур от косата,
не искам да й бъда в плен.

Сърцето ми разбито скрито стене,
а вятърът фучи навън.
Приканва ме настойчиво и мене
да хукна подир него вън.

Не искам повече аз да ви слушам!
Не искам с вас лъжлив дует!
В душата моя тихо ще се сгуша
за да напиша нов куплет!

---

 

Миниатюра

Раздвоена

Нещата са относителни.
Въпрос на поглед.
Или на гледна точка.
На харесване.
На предпочитания.

В тази есенна утрин, настройвайки се за започващия работен ден, съзерцавам динамиката на пейзажа от прозореца на офиса ми. Динамика, защото се редят сезон след сезон, всеки облечен в своята си неповторимост. И едно дърво. Клоните му са на въздишка разстояние от прозореца ми на 4тия етаж. Да протегна ръка и ще го погаля по рошавата грива, която в този ден рязко оплешивява от напористия вятър. Колебая се – дали да се радвам или да му съчувствам в тъгата. Радостно ми е, че ми е по-просторно без трепкащите му листа. Погледът ми свободно се рее над разстлания парк зад дървото. Но и тъгувам с него, че губи колоритната си прическа, че не може да литне на юг като птичка, а ще потраква с голи клони в зимния мраз. Усещам, че започвам и да се самосъжалявам, че цяла зима няма да ми трепка съчувствено с листенца в такт с настроенията ми. Даже се засрамих. Дори не знам какъв вид дърво е, а имам чувството, че сме приятели от векове.

И улисана в емоциите си, не забелязвам как последното листенце ми помаха за сбогом…

---

 

Разказ

Обратната страна на монетата

Мери се събуди, още преди будилникът да я стресне, както обикновено. Имаше чувството, че някой със свредел дълбае мозъка й. Беше зъб. Точно днес ли, когато имаха събрание с главните шефове и тя се надяваше да я предложат за повишение, което означаваше и по-висока заплата?!

Надигна се бавно от леглото, защото имаше чувството, че вместо глава, на раменете си има голям камък. Затътри се към банята с полуотворени очи и в коридора се спъна в обувка. Наведе се, за да я отмести настрана и свределите в главата й задълбаха още по-дълбоко! През нощта котката не само, че си беше играла с новите й луксозни обувки, които смяташе да обуе на презентацията, но и беше пикала в тях. На Мери още повече й причерня пред очите! В това време Мисти – котката, се отърка в краката й, с което я подсещаше, че е време за закуска. Но вместо храна, котарака получи ритник от стопанката си. Измяучи жално и разпери лапички на всички страни, с което се надяваше на меко приземяване, при което одраска крака на Мери.

След снощната буря нямаше Интернет. Мери позвъни на Интернет доставчика. От офиса й се извиниха и казаха, че правят каквото могат. Тя им се развика и заплаши, че ще се прехвърли към друга компания. Никой не иска да загуби клиент, дори и капризен. Затова спешно изпратиха техник към дома й.

Техникът беше нервен, защото лично мениджърът му нареди да се заеме със случая. Човекът си имаше семейни проблеми и това му дойде малко в повече. Карайки, дори не видя откъде изскочи колата срещу него, дори не успя да натисне спирачките! Чак в болницата разбра, че е навлязъл в насрещното движение и се е бутнал в кола, управлявана от известен футболист. Той пътувал към летището, за да замине за участие на полуфиналите, които сега ще пропусне, заради неочакваната травма от катастрофата. А този инцидент провали и плановете на техника! Той имал среща вечерта с приятелката си, с която преди това били скарани и смятал да й предложи брак, защото не искал да я изгуби. Тя се обидила, че не е дошъл, мислела, че й е вързал тенекия, след като дори не се обадил. А техникът нямало как да се обади, защото спешно бил вкаран в операционната! Не загубил живота си, но загубил приятелката си.

Но да се върнем към Мери. Тя изпи само един плодов сок, защото не можеше да дъвче. Наложи си студен компрес на бузата. След няколко минути болката едва-едва утихна. Но Мери така или иначе беше решила да отиде на работа, а не да използва последния платен болничен ден, който имаше. Облече сивия си костюм, среса се и облече старите си обувки, защото новите миришеха на котешка пикня. Наметна си шлифера и в движение го оправяше, докато затваряше входната врата.

Но в този момент си прищипа пръста и нокътя й се счупи. Мери изруга на глас и на мига забеляза, че на няколко метра от нея е съседът от горния етаж, когото тя харесваше. Той й обърна гръб и закрачи бързо. Тя отново изруга, този път наум.

Изведнъж се сети, че е забравила папката с документи на бюрото си. Втурна се обратно във фоайето на блока и бясно занатиска бутона на асансьора. Но асансьорът се бавеше. Мери затича по стълбите нагоре и на завоя се бутна в кака Дона, която носеше 2 торби със стъклени буркани към контейнера за рециклиране. Изпусна ги и те се изпочупиха. Мери измърмори, че бърза, а кака Дона се наведе да събира стъклата, при което се поряза, тъй като недовиждаше.

Най-после Мери се метна в колата си и потегли с мръсна газ. На кръстовището не даде предимство на велосипедист, засече го и момчето падна, при което си изкълчи глезена.

Вече закъсняваща, Мери пристигна, но паркингът беше пълен. Тя кръстоса напред и назад и намери място чак в най-отдалечения ъгъл. Естествено, събранието вече беше започнало. Тя се промъкна на мястото си.

Заради зъбобола не се представи добре на презентацията. Не я предложиха за повишение, както се надяваше. Толкова беше ядосана на всичко и на всички, че само пара не й излизаше от главата!

Колежката й Ана, чието бюро беше до нейното, се опита да я успокои. Каза й, че е трябвало да отложи презентацията и да си вземе болничен ден. Но Мери й се сопна, че това не е нейна работа. Ана се натъжи, защото не за първи път колежката й се държеше грубо. Реши повече да не я кани да ходят заедно на кафе.

Мери се обади в зъболекарския кабинет. Успя да си запише час за вечерта, при което обиди рецепционистката, че е некадърна да разбере, че се касае за спешен случай. А момичето беше ново и току-що беше приключило лечението си за депресия. Това отношение към нея отново я потопи в океана от тежки мисли.

Зъболекарят сложи на Мери два пъти упойка. Реално нямаше нужда от втората, но човекът не знаеше, че пациентката му крещи не от болка, а защото иска да е център на внимание.

Мери нямаше търпение да се прибере след процедурата. Но колата й не запали. Раздразни се, че я беше домързяло да я закара на годишен технически преглед и заблъска яростно по кормилото. Излезе навън, за да си събере мислите и ритна предното колело, но си натърти палеца на крака. Напсува късмета си. Обади се в сервиза да дойдат да й вземат колата. Закани се на момчето, че ако не я върнат измита, въпреки че са й казали, че не предлагат тази услуга безплатно, то тя ще им напише лошо ревю в сайта и няма да им е повече клиент. Служителят на сервиза обеща, че ще направят всичко възможно колата да е готова до края на другия ден. Реши да остане след работното си време, за да я измие, за да не помисли мениджърът му, че клиентката не е доволна от него. Надяваше се сестра му да не се разсърди, че ще закъснее за вечерята по случай юбилея й.

На път за автобусната спирка, докато си мърмореше под носа, Мери не видя локвата в полумрака и стъпи в нея. Не си направи труда да изчисти в тревата калта, полепнала по обувките й, и я разнесе по пода на автобуса. Една жена се подхлъзна и за малко не падна. Мери седна на място за инвалиди, въпреки че имаше друго свободно място. Един пътник я помоли да се премести, а тя му каза да си гледа работата. Той се натъжи, защото преди две години си бил счупил крака и му се случвало да не му отстъпват място да седне.

Тъкмо се прибра в апартамента си, когато майка й се обади да я чуе как е.

– Как искаш да съм? – отговори й с въпрос Мери. – Като си ме родила без късмет и на всичкото отгоре с лоши гени! Ето, днес имам страшен зъбобол, счупих си нокътя…

– Успокой се, миличка! Всичко ще се оправи – опита се да я успокои майка й.

– Не ми философствай! Изобщо да не ме беше раждала в тоя скапан свят!

Майка й не издържа поредните нападки и получи хипертонична криза. Баща й извика Бърза помощ. Много се разтревожи и се зарече вече да игнорират неблагодарната си дъщеря.

Като си лягаше, Мери със задоволство си помисли, че утре е събота и ще спи до обяд. Но не можа да се излежава, а пак се събуди рано. Имаше главоболие, тресеше я. Помисли си, че е от зъба, явно зъболекарят не си беше свършил работата добре. Закани се да се разправя с него по-късно и реши да си вземе хладен душ, за да облекчи болките. Изправи се, но не можа да пристъпи и едва не падна. Кракът, който й беше одраскала котката, беше зачервен и подут. Направи промивка с кислородна вода, но до обяд се влоши. Звънна в Спешно отделение за консултация, защото беше събота и личният й лекар не беше наличен. По телефона я посъветваха да дойде на преглед, защото звучи сериозно.

– Те ще ми казват, че било сериозно! Само една драскотина! – помисли си тя.

Мери пи обезболяващо. Намери някакъв стар мехлем в шкафчето и с него намаза крака си. Вечерта вдигна много висока температура, виеше й се свят и беше толкова отпаднала, че я унесе в сън.

След като в понеделник не се яви на работа, мениджърът попита колежката й Ана защо Мери отсъства. Известно му беше, че са много близки и всяка събота ходят заедно на кафе. Ана не знаеше. Тя не ходеше вече с Мери на кафе.

Свързаха се с родителите й. Те се обадиха от болницата, където майка й се възстановяваше от пристъпа, който получи, след като Мери й се развика, а баща й стоеше при нея да й дава кураж.

Намериха Мери. Заспала вечен сън, причинен от смъртоносна бактерия, проникнала в раната й. Лицето й имаше намръщена физиономия. Дори напускайки „тоя скапан свят“, както тя го наричаше, пак не беше доволна!

#

А в петък, в една паралелна вселена, Мери се събуди още преди будилникът да извести началото на новия ден. Имаше чувството, че кълвачът, който зърна вчера в парка, си дълбае дупка в главата й. Беше зъб. Точно днес ли, когато имаха събрание с главните шефове и тя се надяваше да я предложат за повишение, което ще й даде повече възможности да организира нови благотворителни събития?

Изправи се бавно и се усмихна на слънчевия лъч, който се прокрадваше през завесите. Дръпна ги и се запъти към банята.

– Ах ти, немирнице! – подвикна на Мисти – котката й, която се отъркваше в краката й в очакване на закуска.

– Почакай малко, да оправя бъркотията, която си направила през нощта.

Котката си беше играла с обувките й, даже се беше изпикала в тях. Добре, че Мери знаеше каква пакостница е, та беше сложила новите си луксозни обувки в кутия на най-горния рафт. Беше си ги купила специално за презентацията. Мери напълни паничката на котката с любимата й храна и отиде в банята. След това включи компютъра и установи, че няма Интернет. „ Нищо чудно – помисли си тя – след снощната буря. Сигурно скоро ще го оправят!“

Не можеше да изпрати e-mail на мениджъра, за да обясни, че се налага да отиде на зъболекар. Реши да помоли да ползва последния си платен болничен ден, затова му изпрати SMS с извинение, че няма Интернет. Също така помоли да отложат днешната й презентация за другата седмица, когато е удобно за всички. Накрая му пожела приятен ден.

След това се обади на колежката си, която й беше добра приятелка. Ана се разтревожи за нея, знаеше колко е неприятно да имаш зъбобол, но Мери я увери, че ще потърси веднага свободен зъболекар. Каза, че сама си е виновна, тъй като не е искала да пропусне благотворителния базар миналата седмица, затова е отложила часа си при зъболекаря. А ето, сега й се налага да го посети по спешност. Мери обеща да й се обади веднага след това. Ана й каза, че се надява да се оправи бързо и дано да успеят да отидат утре на кафе, както всяка събота.

Мери се обади на личния си зъболекар и се извини, че го безпокои, но решила за всеки случай да провери дали няма свободен час, въпреки че знае, че е много зает. Той й каза, че за съжаление няма свободен час днес, но помоли рецепционистката да провери при негови колеги и че той я изпраща. Мери беше много благодарна и на зъболекаря, и на рецепционистката за вниманието. Беше много благодарна и на зъболекаря, при който я изпратиха, той я спаси от болката.

Мери си подсвиркваше, когато пресичаше големия паркинг, за да стигне до колата си. Но не влезе в нея, а отвори багажника и взе една кесия със семена, каквито винаги носеше със себе си. Отправи се към парка зад паркинга. Стигна до езерце, в което плуваха патици и гъски. Наоколо нямаше много хора, защото беше средата на работния ден. Зададоха се майка и двете й деца, които плачеха и я дърпаха за ръцете. Оказа се, че плачат, защото трябва да се прибират, тъй като е време за обяд, но те искат цял ден да играят на катерушките.

Явно майката се затрудняваше да се справи с тях. Мери се приближи, извини се за безпокойството и каза, че й трябва помощ да нахрани патиците и гъските в езерото. Много ще се зарадва, ако децата й помогнат, след което всички ще се приберат за обяд. Децата закрещяха радостно, а майката я погледна благодарно с уморените си очи. След като беше погълнато и последното семенце, те се запътиха към домовете си.

Радостна, че се прибира вкъщи при любимата си котка, Мери се качи в колата си. Но тя не запали. Не знаеше какво не е наред. Скоро беше минала годишния технически преглед. Обади се в сервиза с извинението, че ги безпокои, но има нужда от помощ. Обещаха скоро да изпратят някой техник. Тя каза да не бързат, но ще вземе автобуса, защото трябва да нахрани котката, а ключът от колата ще остави на рецепцията на зъболекаря. Да не се притесняват, да й се обадят, когато колата е готова, няма проблем да се придвижва и с обществения транспорт.

В автобуса имаше няколко ученика и един възрастен господин, който изглеждаше много тъжен. Мери извади нещо от чантата си, подаде му го и му пожела приятен ден. Беше стикер на Смайли – усмихнатото личице. Редовно ги купуваше и обичаше да ги раздава на хората и да вижда как се усмихват. Господинът й благодари й каза, че се връща от погребение на приятел. Но сега се почувствал малко по-добре. На следващата спирка слезе и й помаха за довиждане.

Тъкмо да влезе във входа на блока, Мери забеляза от паркинга да идва съседът от горния етаж, когото тя харесваше. Беше натоварен с торби и пакети и тя го изчака, за да му отвори вратата. Той се засмя и каза, че са си разменили ролите – мъжът трябва да кавалерства, и че се радва най-после да се запознаят. Казваше се Кевин и я попита ще има ли против да я покани да излязат, ще му бъде приятно. И че се радва, че е получил шанса Мери да помогне и на него, когато е отрупан с покупки, а не само на останалите в блока, при което и двамата се разсмяха. Размениха си телефоните и се уговориха да се чуят.

Мисти я посрещна с радостно мяукане. Мери се изми, погали я по пухкавата козина и й напълни паничките. Преди да се преоблече и да хапне, въпреки че беше прегладняла, се обади на Ана да й каже, че се чувства добре и че уговорката за утре остава. След това се обади на майка си, както всяка вечер, за да се увери, че са добре с баща й. Не й каза за премеждието със зъба, за да не ги тревожи излишно. Каза, че ще дойде в неделя да ги види. Поговориха си още малко и чак тогава Мери седна да вечеря.

Тъкмо приключваше, когато телефонът й иззвъня. Беше непознат номер, но тя винаги отговаряше, за да каже на отсрещната страна, че са сгрешили номера. Но й се стори, че гласът й е познат. Беше Кевин. Пак й благодари за проявената любезност от нея и каза, че искал да я чуе. Попита я дали е свободна в събота вечерта, за да излязат. Свободна е, защото с Ана се виждат по обяд.

После Мери погледа телевизия, а Мисти мъркаше доволна в скута й.

Като се сгуши в мекото си легло, Мери с усмивка си помисли, че животът е прекрасен.