Честване Деня на България в ЧИКАГО
ПРОГРАМА за провеждане на Деня на България
ПРОГРАМА за провеждане на Деня на България10 септември 2017 г. от 10:00 до 13:00 ч.
Ботаническа градина на Чикаго, павилион МакГинли
1000 Lake Cook Rd, Glencoe, IL 60022
Денят на България се организира съвместно от Генералното консулство на Република България в Чикаго и Ново българско училище в Нейпървил, с финансовата подкрепа на Центъра за източноевропейски изследвания при Чикагския университет.
10:00 – Откриване на тържеството
Водещ: Галина Петрова
10:00 – Химни на Република България и Съединените американски щати Изпълнява: Хор на Малко българско училище. След изпълнението на двата химна хорът остава на място (не напуска сцената)
10:05 – Приветствие от генералния консул на България в Чикаго Иван Анчев
10:10 – Приветствие от г-жа Мария Лабова – Бъргграф, директор на Ново Българско училище в Нейпървил;
10:15 – Приветствие от Естер Питърс, ръководител на Центъра за източноевропейски изследвания при Чикагския университет
10:20 – Изпълнения на детския хор при Малко българско училище:
- „Детство мое”
- „Петруно пиле шарено”
(след края на последното изпълнение, хорът слиза от сцената);
10:30 – училище „Слънчогледи”
- „Мила моя мамо” – китара, Иван Хараланов мл.;
- „Копаница” – ксилофон, Милчо Хараланов;
- „Хей ръчички” (на англ. език) – Иван, Милчо и Петя Хараланови;
- Импровизация на тъпан – Георги, Боян и Георги мл. Танчеви;
- Букет от българска народна музика – Георги, Боян и Георги Танчеви;
- Ръченица – Георги, Боян и Георги мл. Танчеви;
- Ивайловско хоро – Георги, Боян и Георги мл. Танчеви;
10:45 – Училище „Нов живот”
- „Лудо младо” – народна песен, изпълнява Емили Анджелу;
10:50 – Ново българско училище в Нейпървил
- Народни песни, изпълнени от Цвети и Искра Петкови
11:00 – БУЦ „Знание”
- „Една българска роза” – изпълнява Анна Виктория Лонгсдон
- „Стани, стани Тодоре” – изпълняват Самуил и Анна Лонгсдон
- „Чуй ме, Дилмано” – изпълняват Самуил и Анна Лонгсдон
11:10 – Малко българско училище / Малка детска академия
- „Хубава си моя горо” – солист Кристофър Арагон;
- „Пусто лудо и младо” – народен танц
11:15 – Детски ансамбъл за народни танци „Малката Верея”
- Северняшки танц
11:20 – Детски ансамбъл за народни танци „Хорце” при училище „Джон Атанасов”
- Народен танц
11:25 – Танцов ансамбъл „Приятели на българския танц” (Детройт, Мичиган) с худ. ръководител Николай Алишев
- „Празник в Розовата градина” – танцов спектакъл;
11:40 – Танцов ансамбъл „Верея” (Чикаго, Илинойс) с худ. ръководител Константин Маринов – Коцето
11:55 – Танцов ансамбъл „Хоро” (Чикаго, Илинойс) с худ. ръководител Ирина Гочева;
12:00 – БУЦ „Знание”
- „Облаче ле, бяло” – изпълнение Момчил Анг. Жеков в съпровод на саксофон от Живко Анг. Жеков;
12:05 дует „Минкови
- „За теб, Българийо!”
- „Нашата мила страна” („Пътнико свиден”)
Около 12:30 – 12:40 ч. официалната музикална програма на Деня на България завършва с песента „Моя страна, моя България”, изпълнена от дует „Минкови”.
Съпътстващи събития и дейности:
11:00 – 11:30 ч. Българско кулинарно представяне (Fruit and Vegetable Island Amphitheater)
- Българска баница (Даниела Вълканова);
- Българско кисело мляко „Тримона” (Ат. Вълев);
- Български традиционни продукти – магазини „Сердика” (възможности за дегустация);
10:00 – 13:00 ч. – Детски игри на поляната пред McGinley Pavilion (в случай, че метеорологичното време позволява). Организирани от център „Магура”;
10:00 – 13:00 – Фото-изложба на Ирина Дойчева „Красотите на България” – McGinley Pavilion
10:00 – 13:00 – Представяне на българската общност (маси, разположени в McGinley Pavilion) – по азбучен ред:
БГ Войс (BG Voice) – представяне на мобилно приложение за iOS и Android BG LINKED
Магазини „Сердика” (само представяне на брошури и мостри на продукти – без право за дегустация на хранителни продукти!);
Магура – Център за колективни и индивидуални изяви;
Малко българско училище (workshop за писане на имена на български език/кирилица);
Салон за българска култура и духовност;
Съюз на българските писатели в САЩ и по света;
Туристическа агенция “Marchela Travel”;
Туристическа агенция “Payless BG”;
Фондация „Занаяти от тракийските земи”;
6 септември – ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия
6 септември – ден, символ на национално единство.
На 6 септември 1885 г. българският народ извършва едно от най-забележителните дела в своята нова история – Съединението на Северна и Южна България. Предисторията на това събитие започва от 1878 г., когато Берлинският договор разпокъсва българските земи и създава препятствия пред тяхното икономическо и политическо развитие. Затова борбата за тяхното пълно национално освобождение и обединение започва скоро след освободителната за България Руско-турска война. Особено болезнено българското общество изживява изкуственото създаване на автономна област Източна Румелия в земите на днешна Южна България. В началото на 1884 г. въпросът за съединението с Княжеството е вече в центъра на предизборната борба между двете южнобългарски партии – Народната и Либералната. Но след назначаването на Гаврил Кръстевич за главен управител на Източна Румелия, Народната партия, станала управляваща, се отказва от борбата за съединение, като се позовава на неблагоприятното международно положение. Тогава с каузата се заемат по-радикално настроени личности. По инициатива на ветерана от осводителните борби Захари Стоянов през февруари 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет (БТРЦК). На 25 юли 1885 г. е свикано негово заседание, на което е взето решение да се започне борба за “съединението на Южна със Северна България под скиптъра на княз Александър”. Комитетът установява връзки с представители на румелийските либерали и командирите на въоръжените сили в Източна Румелия – майор Райчо Николов и майор Данаил Николаев. Решено е акцията да започне към средата на септември. През втората половина на август в много селища започват вълнения и демонстрации; най-масови са в село Голямо Конаре /днес град Съединение/.
Сигналът за въстанието е даден на 2 септември 1885 г. в столицата на Априлското въстание Панагюрище. Две хиляди души излизат по улиците на бунтовния град, гърмят пушки, бият църковните камбани, възторжените възгласи “Долу Източна Румелия” и “Да живее Съединението” ехтят във въздуха.
Примерът на панагюрци е последван от бунта на Чардафон Велики (Продан Тишков) в Голямо Конаре. Революционната вълна постепенно залива цяла Източна Румелия.
През нощта на 6 септември войсковите дружини, предвождани от майорите Данаил Николаев, Димитър Филипов и Сава Муткуров, напредват към източнорумелийската столица Пловдив, като по свря път се присъединяват към въстаналия народ. Пред конака, където е сградата на правителството, майор Данаил Николаев строява своята дружина, развява опълченското знаме от Шипка и се обръща към войниците: “Ето вече 5-6 години сме на служба на изкуствено създадената Източна Румелия, която е пряко подвластна на 500-годишния тиранин – султана. Тази нощна мен се падна честта да би поведа против турското правителство.” Захари Стоянов и Иван Андонов влизат в конака и заявяват на, последния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, че е свален и Съединението е извършено, на което той отговаря: “И аз съм българин. Не мога да не чувствам известно удовлетворение в тази минута.”
На 8 септември Александър Батенберг издава манифест към българския народ. В него князът съобщава за провъзгласеното Съединение и за решението си да го приеме като общонародно дело. На другия ден той е посрещнат тържествено в Пловдив, откъдето изпраща телеграма до правителствата на европейските Велики сили: “Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме провъзгласи за свой княз.”
След Съединението България изпада в трудно международно положение. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница. Под предлог, че се нарушава равновесието на Балканите, на 2 ноември 1885 г. сръбският крал Милан, подкрепян от Австро-Унгария, заповядва на армията си да нападне България. В защита на Съединението се разгаря масово патриотично народно движение. Победата на България в тази война прави невъзможно възстановяването на статуквото. След дълги и сложни дипломатически маневри Съединението получава международно признание с подписването на българо-турската спогодба през 1886 г.
Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. България се превръща в сериозен фактор на Балканите. Благодарение на самоотвержената и героична борба на българския народ е премахната една от най-тежките неправди на Берлинския конгрес и се разчиства пътят за независимото държавно съществуване на страната.
Valentin Dangov
