За Климент от Кина Бъговска
Честит да бъде този ден, в който ти си се родил!
Годината е 2001, някъде към пролетта, пътуваме с теб към Уилинг, по Милуоки, да точно с „Ван Гог – Бог на чигагските пътища”, (Български щрихи от Американски пейзаж) към съдбоносната среща с бъдещия издател на първия имигрантски вестник от новата българска демокрация – вестник „България”. Никой още не знаеше, че ти ще бъдеш и първия редактор в антураж от дизайнер, художник и издателски екип. И така след няколко срещи, дискусии, риск, много ентусиазъм и много работа се отприщи един невероятен потенциал за българите в Чикаго- печатното слово. Едва ли някой си е давал сметка, че от тези двуцветни двадесет и четири страници на „България” по- късно ще се родят „България 21 век”,” Старт”, „България Сега”.
Да, ти написа и редактира и едно от трите издания на „Чикаго-българския град”. Има и една книга, която спокойно може да послужи за пътеводител по история на новата българска имиграция – „Български щрихи в Американски пейзаж”.
Само защото ти си се родил.
И сега от екипа на Чикаго-Бул на вестник „Старт”( Български щрихи в Американски пейзаж) изпращам тези няколко „щрихи”, към портрета ти, вече „нарисуван” от твоето перо, Климент Величков!
Колко малък отрязък от време – 80 години (тук не го чети), ти не обичаш статистиката-значи поне 24 870 дни, в които си писал, а има още толкова ненаписани неща.
Климент, не се отказвай, пиши! Нали това е твоя живот, твоя свят – написаното слово!
Ние твоите приятели сме до теб и те подкрепяме и винаги ще казваме: Давай Климент!
Можеш още, ти си Олимпиец! Честит Рожден ден, Климент!
Кина Бъговска, Боянка Иванова, Иван Тодоров, Д-р Севделин Панев, Диана Цанков, Иринка Гочева, Еленка Табакова, Добри Карабонев.
Климент Величков
Климент Величков – един от най-известните ни спортни журналисти, премества се да живее в Чикаго с настъпването на новото хилядолетие. Главен и първия редактор на вестник „България” през 2001 г., от 2002-а той оглавява седмичника „България 21 век” , както и спортното издание „Старт БГ”, които има около 300 издадени броя, а в момента е редактор на „България Сега”. И макар, че дните му се измерват единствено с времето „преди отпечатването на броевете и след него”, успява да подпомага и издания на колеги, какъвто е случаят с основания във град Финикс, Аризона, „Български Хоризонт”.
Ами къде ли не е бил, спокойно може световен пътеводител да издаде.
Бил е на 7 олимпиади като официален представител на българската преса, 7,8 пъти отразявал турнири в Уимбълдън, множество световни първенства по вдигане тежести, волейбол, гимнастика, гребане и др. Но това, с което особено се гордее е участието му на две световни първенства за журналисти по тенис, нищо, че се е състезавал по хвърляне на копие за юноши. За малко да забравя, че даже е почетен гражданин на Обърн, близо до Сиатъл. Лично кметът му го връчва като представител за България в Игрите на добра воля през 1990г. Кога е успял и да напише над 500 журналистически материали, книги и сценарии на спортна тематика като непрекъснато е пътувал? По негов сценарий има и документални филми.
Започнал с полиграфическата кариера от техникума, остава завинаги верен на печатарското мастило, независимо, че учи във Спортната Академия, завършва българска филология и тръгва по пътя на журналистиката.
Верен на близначеската си природа се е пробвал и в актьорска кариера, но трябвало да кара трактор и се отказал, поне да беше самолет.
Като първи зам. Главен редактор на Старт в България и по късно на Спорт, продължава традицията на вестника и в Чикаго. Винаги с носталгия си спомня за многотиражника Старт, с 600 хиляди почитатели и огромен редакционен екип, затова тук със замах управлява вестника сякаш зад гърба си има президентски щаб.
Търсят го по всяко време по телефона, за съвет, да се оплачат или да питат защо го няма вестника, тук за него работното време е 24 часа , но гласът му винаги е бодър сякаш току що се е събудил след 12 часов сън, закусил с френски кроасан и кафе с мляко и не му остава друго, освен да се поразходи с яхтата си, а всъщност за сън почти не е останало време докато пресъздава поредните подвизи на някой успял българин, доближил се до американската мечта, закуската ще спести, обяда и вечерята ще подари на враговете си, нека те да дебелеят, само с кафето е неотстъпчив, не си го дава.
(със съкращение от списание ЕК, 2008 г. К.Б.)
