ЩЕ ТИ РАЗКАЖА ПРИКАЗКА – конкурс за деца от 9 до 12 години
Над 800 приказки участваха тази година в Националния конкурс за детска авторска приказка, организиран от Дирекция “Култура” на Столична община. Творбите на младите автори бяха оценявани от жури в състав: Георги Константинов, Станислав Георгиев, Петя Йотова и Нели Горанова. На 16.02.2016 г. излезнаха резултати с наградените творби. Първа награда на Ивайло Милев от Пловдив за приказката „Люблавер”, втора награда на Красимир Каргов от Пещеря за приказката „Приятна пропаст”, трета награда на Яна Рафаилова от гр. София за приказката „История с пантофи”; спициално отличие получават Петра Петрова от гр. Търговище и Рая, Стефанова от Видин, Данаил Александров от гр. Русе, Елица Лилова от гр. Плевен, Елена Теодошева от гр. Димитровград, Мартин Зулета от гр. София, Рая Георгиева от гр. Търговище.
Литературен кръжец „СЛЪНЧЕВО ЗАЙЧЕ” с ръководител писателят Людмил Попов публикува приказката, спечелила първата награда.
ЛЮБЛАВЕР
/приказка/
Имало някъде далече и някога отдавна едно бездомно куче. Веднъж както се разхождало, така че да забрави за глада си, една добра баба му подала парче хляб. То го изяло веднага с охота и тръгнало след нея с надежда да получи още малко. Тя не го отблъснала и така стигнали до дома на бабата, където кучето влязло и останало в нейния двор. Тя се грижела добре за него – направила му от един голям сандък колиба, послала я с няколко стари картона и едно старо одеало и го хранела редовно с каквото се намери в къщата. Кучето ù се отблагодарявало като пазело много старателно двора и къщата да не влезе никой лош човек и да направи някоя беля. Така те живяли известно време докато един ден бабата се разболяла и вече била решила, че е дошло времето да умре.
На благодарното и верно животно му станало много мъчно от това и се чудило какво да прави. За щастие то си спомнило, че дядо му, едно голямо и умно куче, му бил казал, че в една голяма планина, много нависоко растяло едно растение на име Бял снежец. Това цвете имало чудодейни качества да лекува тежко болни и дори да спасява от явна смърт.
И така нашият приятел решил на всяка цена да намери и донесе за бабата чудното растение. Той се промъкнал първо в един вагон на товарен влак и пропътувал повече от растоянието до планината. След влака той стигнал до едно село, като се возел скрит в сеното на една каруца, а като стигнал в селото, вече съвсем близо до голямата планина, попитал там едно селско куче как да стигне до върха, където расте цветето. Кучето за щастие било добро и умно и го насочило да тръгне след един керван, който щяла да посети един мъдър стар учител на име Сенсей. Така кучето, между другото нахранено от кашата на селското куче, тръгнало след кервана и стигнало след два дни и две нощи до пещерата на Сенсея. Същият бил добър и умен човек и като разбрал, че хората искат да вземат от цветето, за да лекуват и други болни хора, като го размножат в подходящи условия или да получат лекарствената настойка по химичен път, решил да им покаже къде е цветето. Съпроводени от двама монаси на Сенсея, скоро хората стигнали близо до находището. Но изведнъж се стъмнило – паднал черен облак над слънцето. От облака се спуснали десет нинджи – стражни и лоши костенурки въоръжени с мечове и ги нападнали. За щастие монасите били много добре подготвени с бойното изкуство кунг фу и с помощта на хората от експедицията успели да прогонят жестоките нинджи. Дори кучето се включило в схватката като захапало по крака и после по ръката с меча най-силния нинджа, така че го изключило от боя.
След победата, над поляната покрита със сняг, блеснало бялото сияние на цветята Бял снежец. То осветило планината и кучето възхитено се приближило до една китка и се приготвило да откъсне със зъбите си няколко стъбла с цветето. В този миг от върха се спуснала черна вещица, грозна като смъртта и се нахвърлила върху кучето и хората. Това била самата смърт и тя не искала да позволи на хората да се сдобият с цветето, което спасявало хора и животни от умиране. Хората вече били изчезнали от поляната, уплашени от смъртта, но кучето останало. Смъртта връхлетяла застрашително върху него и вече го хванала с костеливите си пръсти. Изведнъж в сърцето на кучето блеснала силна светлина и придошла голяма сила в челюстите и лапите му. Тази сила била неговата голяма любов, благодарност и верност към покровителката и приятелката му – добрата баба. Силата така се и нарекла ЛЮБЛАВЕР и му казала: „Скочи върху смъртта, хвани я с лапите си и я разкъсай със зъбите си! Не се бой, ти си по-силен от нея!” Кучето вече усетило голяма смелост и сила в себе си и решително и стръвно се хвърлило върху смъртта, блъснало я с лапите, така че тя паднала на земята, после я захапало здраво и счупило костите на ръцете ù. Смъртта била смъртно уплашена от страшното куче и бързо се скрила в един облак и изчезнала. Светлината от поляната се сляла със светлината от ЛЮБЛАВЕР и бързо на шията на кучето се появил венец от белия снежец. Великата сила на ЛЮБЛАВЕР му помогнала скоро да прелети – тя му дала крила – до селото където живяла бабата и то пристигнало точно когато сянката на смърття се била надвесила над нея. Щом Смъртта видяла кучето, което било с венеца от Бял снежец, пресен и ухаен, бързо изчезнала през комина, а кучето откъснало със зъби и дало в устата на бабата един цвят от равнеца, а с друг цвят я погалило по челото, трети положило върху гърдите ù, където вече спирало доброто сърце на старицата. И-и… станало чудото – бабата се повдигнала и се видяло, че това вече не е баба, а една силна млада жена – красива и светеща от радост! Хората, които вече подготвяли последните ù дрехи за погребение, се смаяли и изумени отстъпили до стените на стаята. Жената притиснала любимото си куче в обятията си. Любовта, благодарността и верността заедно с Бял снежец, донесен със силата им, тази сила наречена ЛЮБЛАВЕР, свършили великото дело – дали живота и направили от бабата млада жена. Така заживели отново заедно жената и кучето – в любов и верност, дълги години в старата селска къща в село Незнаякоее, в страната Незнамкъдеси, във времената Миналииотминали.
Ивайло Иванов Милев
