ПРЕДЗАЛЕЗНО
Крило на гарван е нощта,
къде подслон да диря
за слънчевата си душа –
предзалезно ефирна?
Без жал – непримирима – тя
сърцето ми разпъва
на кръст от болна самота
в нощта безмълвна…
Но вместо миг на смъртен удар –
предзалезно пулсира то.
И слънчевата ми душа до лудост
живее свойто тържество.
Автор: ПЕТЪР АНДАСАРОВ
