НОЩТА НА АВГУСТ

Нощта на август вече отминава.
А няма август скоро да се върне.
Дочувам вятъра. А той, преди да съмне,
ще ме застигне в есента кафява.

А ти ще отпътуваш, ще заминеш
и с мен през тези нощи ще останат
една звезда, наляво от Балкана,
едно небе, червено като глина.

И ще ме гложди мисълта, спасена
сред многото заблуди и измами,
че август бе единствен дом за двама
бездомници… Сред цялата вселена.

Дано да разбереш, че аз не мога
да не дочакам есенната шума.
Балканът слуша всяка моя дума.
Звездата гледа земния ми огън.

А покрай мен закръгленото зърно,
обистрено от слънцето, узрява…
И нощите на август отминават.
А няма август скоро да се върне.

Автор: Андрей Андреев