Българското училище към нашата Православна Църква “Света София”, Чикаго
Няма нищо случайно в това, че днес в Чикаго има 12 български училища. Няма нищо случайно и в това, че първи, които събраха под крилото си българските деца, бяха училищата към българските православни храмове „Света София” и „Свети Иван Рилски – Чудотворец”.
По време на състоялата се на 10 юли т.г., бих я нарекъл – историческа среща, между Негово Светейшество Български патриарх Неофит и представители на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), основателят и директор на училище „Джон Атанасов” член на УС на АБУЧ, Боянка Иванова представи и дари на Българската Патриаршия Първата част от тритомника „Чикаго, Българският град”. В него се събира и запазва за поколенията, може би, първата история на българска диаспора. Поставя се началото на една нова хронология – тази на съвременната, вече реална Втора България – България в близките и далечни краища по света.
В няколко коли на това луксозно голямоформатно издание, отпечатано през септември, 2014-та година на български и на английски, са представени паралелните истории на църкви и училища, съвместните, рамо до рамо усилия и достижения на духовност и просвета на българите в Чикаго.
Неоценими са конкретните примери в общото свято дело „за укрепване на вярата и патриотизма на нашите сънародници, живеещи зад пределите на страната ни”, което и именно беше благословено от Българския патриарх на срещата в неговия Патриаршески дом. Повествованието на Жана Картелян – автор на статията „Неделното училище към Българската Православна Църква Свети Иван Рилски – Чудотворец в Чикаго” и преподавател в самото училище, и статията, посветена на създаването и духовната мисия на самия Храм са в изключителен синхрон.
„Едно от първите неща, които създават емигрантите по света, са църквите – пише Жана Картелян в статията си за енциклопедичния многотомник „Чикаго – Българският град”. – А пък в църквите, съвсем логично, намират място и училищата. Те стават благодатната нива, чийто плод е съхраненият роден език и култура. Уникалността на едно такова благословено сътрудничество между Църквата и Училището се състои и в това, че то е едно живо копие на отколешното развитие на българската душевност. Така отваря врати и училището към „Свети Иван Рилски – Чудотворец” в Чикаго – още с откриването на храма в ранната пролет на 1999 година”.
В края на статията Картелян казва: „Само заедно – Църквата като духовен, а Училището като културно-просветен център, могат да постигнат най-високата цел – възраждането на България! И то навсякъде по света, където има българи! Защото, както гласи девизът на нашето училище: „Не е добрият българин, онзи комуто родителите са българи, българин е този, комуто и децата са българи и знаят езика на своите майки и бащи, на своята Прародина”.
Свой предтеча в Чикаго има и основателният, и малко позакъснял, зов за откриване пътя на Вероучението към душите и сърцата на децата и младежта. Атакувано безразсъдно и вече твърде опасно с последствията си за бъдещето от търговците на пороци и необуздани развлечения, на оръжие и насилие, на разлагаща обществото „неокултура”, новото младо поколение ще намери единствено в духовното си възраждане спасителния път за бъдещето. Това Бъдеще, което е Тяхната Мисия! И само духовното възраждане на обществото може да спаси човечеството.
„Повече обучение по Религия за учителите в българските училища в чужбина; свещенослужителите на БПЦ зад граница да бъдат още по-активни в организирането на курсове по Вероучение за деца и възрастни…” – това пожелаха педагозите и представителите на Асоциацията на българските училища в чужбина” на срещата си с Негово Светейшество Българския патриарх Неофит.
Точно, близко, съвременно, дори и малко като предтеча на този зов, е вече стореното и изучавано Вероучение в Българското училище към „Света София” – построеният през 2002 година – изцяло и изключително само с личната любов и преданост, труд и дарения от сърце, Български Православен Храм в мегаполиса Чикаго…
В раздела на Том Първи от енциклопедичния труд „Чикаго – Българският град” пресъздаващ основаването и развитието на „Неофициалната столица на Задгранична България” – от времето на Алеко Константинов до наши дни, за Българското училище към „Света София” четем:
„Училището е познато с това, че е сред малкото, където българските деца учат Вероучение. При избирателната програма с особен интерес се ползват часовете по тази дисциплина. Заниманията се водят от самия отец Попцонков, още и от гостуващи лектори, като проф. Антов от Духовната Академия в София. Те със сигурност може да послужат като модел и утвърждение на една тенденция, по която се говори в последно време – възприемане на Вероучението като учебен предмет в Основното училище”.
Ето че през лятото на 2015-та година в София се случи… да го наречем „едно свидно Рождество”, едно ново начало, на стремежа към Духовно възраждане. Безмилостно необходимо, съдбовно Възраждане. В Чикаго посрещаме с голяма вяра и надежда тези важни стъпки, които бяха направени в София при срещата на Българското Училище с Българската Патриаршия. И ние сме удовлетворени и горди, като стара, добра, могъща и с бъдеще Българска общност, че участваме достойно, че сме дали, и ще даваме, нашия принос в това свещено дело!
Климент Величков
„България Сега”, Чикаго
