ПЕРЛАТА НА КАРПАТИТЕ

„Перлата на Карпатите”. Така наричат Синая. Да живееш в Русе и да не „прескочиш” да  видиш, този планински град и курорт в Румъния не бива, а същото се отнася и за Карпатите – приказна планина, която се  е излегнала на територията на 6 държави – Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Украйна и Сърбия. Тя е дълга 1500 километра и образува изпъкнала дъга на североизток и остър завой на югоизток. Карпатите са част от Алпидите*.

Карта на Румъния и Карпатите

Карпатите

Групата ни „Червена роза” се отправи да опознае румънската част на планината. Тръгнахме сутринта на 25 октомври. Времето за пътуване определихме отдавна – когато още беше топло и сухо и разчитахме на задържалото се „циганско лято”.  Оказа се, че точно преди заминаване  страната ни беше връхлетяна от силен ураган с голяма скорост, валежи и застудяване. Не се подвоумихме и потеглихме – нали сме „опитни и смели” в екскурзиите.  До Букурещ времето беше също като при нас. С придвижването ни все по на север стана сухо, имаше вятър, но не беше силен, а студът – поносим.

Екскурзоводка и преводачка беше госпожа Лили Ганчева – дама с големи познания на езика и на Румъния и забележителностите й. През цялото време на пътешествието тя ни обсипа с толкова много информация, че не бих могла да предам чутото. А и не е нужно, защото в такъв случай пътеписът не би бил мой, а неин.

Гюргево преминахме бързо. Не ни впечатли, защото почти всички сме го посещавали многократно и ни е като квартал на Русе. До Букурещ стигнахме за по-малко от час. Разгледахме центъра му от автобуса, тъй като по програма бе включена само „обзорна разходка”, а музея на селото щяхме да разгледаме при завръщането си. Направиха ми впечатление новите, а също и санираните сгради,  изглеждащи като обновени. Градът ми се видя чист и приветлив. Улиците и тротоарите са без разкъртвания и дупки; трева и цветя освежават и красят; пред жилищните блокове са сложени беседки и пейки – личи ръката на добрия стопанин.

При кръстовището на околовръстния път видяхме табела за Плоещ. По повод на нея екскурзоводката ни каза няколко думи за него: че има около 350 х. жители и че е определен като най-добър град за живеене: богат, с нефтена индустрия, университет, музей на часовника и др.

След като румънската столица остана след нас поехме по двулентов за всяка посока път, асфалтът му – добър, маркировката – навсякъде свежа. Не забелязах кога панорамата се измени и равнината започна да отстъпва на планината. Минахме край Къмпина, където е втората по големина рафинерия на страната.

След около двучасово пътуване стигнахме Синая – високопланински ски курорт в окръг Прахова, област Влахия, на 10 км южно от историко-географската област Трансилвания и на 120 км северно от Букурещ. Разположен е в котловината на река Прахова, на надморска височина от 760 до 870 метра, в Карпатите. Получил е името си от манастира „Синая”, около който е възникнал.

Синая не е голям по население. Жителите му наброяват 14 636 (2014). Градът впечатлява с интересната си алпийска архитектура. Хубави къщи са извисили заострените си покриви, окичени с нацъфтели мушката и други цветя. Улиците му са стръмни, но с добра каменна настилка. Градът създава впечатление, че действително е като перла, вградена в пазвите на Карпатите и сияеща с красотата на алпийските си къщи и кристалния си планински въздух. Съжалявам, че не можахме достатъчно да го разгледаме, защото ни предстоеше да обърнем по-голямо внимание на най-голямата му забележителност – двореца „Пелеш”.

В покрайнините на града, в подножието на планината, на средновековния път, свързващ източните области Трансилвания и Влахия, е разположен замъкът „Пелеш”.  Построен е между 1873 и 1914 г. Наречен е по името на протичащата наблизо планинска река. Идеята и построяването са на румънския крал Карол I (1839-1914). През 1872 година той закупува земи за лов и строеж на лятна резиденция, на която построява прекрасен замък. За архитект кралят избира германеца Йохан Шулц, а негов приемник е чешкият арх. Карел Лиман. Построен е в алпийски стил, съчетаващ италианските традиции с немския неоренесанс.  В строителството на замъка са участвали 300 работници и в основите му са заровени златни монети с лика на крал Карол I. Издигайки го, той е искал да наложи родната си баварска култура в румънската действителност. През октомври 1883 г. в него се е състоял бал по повод коронясването на Карол I. След десет години тук се ражда престолонаследникът Карол II.

През 1947 г., след абдикацията на румънския крал Михай I, замъкът е национализиран, заедно с останалите кралски имоти. Бил е отворен за туристи, а през 1953 г. е обявен за музей. През 1975 година е затворен за посещения. След 1989 г. замъкът „Пелеш” отново е отворен за туристически посещения. През 2006 година собствеността върху замъка е върната на наследниците на бившия крал, но е запазен статута му на исторически паметник и музей, а румънското правителство заплаща наем. От 168-те помещения за разглеждане са отворени едва 35; разгънатата му площ е 3200 кв. м. Днес той се смята за един от най-красивите и най-запазени замъци в Европа.

Веднага след пристигането ни се отправихме към парадния вход:  Седем тераси окръжават замъка. В градините му са разположени скулптурни фигури, фонтани, стълби, лъвове и други декоративни елементи. Пред главния вход е поставена статуя на крал Карол I, дело на италианския скулптор Рафаело Романели. Впечатляваща гледка! Исках да го фотографирам, да го запаметя, но не можех да го обхвана целия с фотообектива и си позволявам да поместя чужда снимка на общия му вид, която е направена през лятото, а сега е есен.

Вид на замъка Пелеш

Вид на замъка, запечатан от фотоапарата ми

Изглед от вътрешния двор

Още при влизането разгледахме вътрешния двор: уютен, с богато изписани фасади и няколко скулптури.

Стена и скулптура във вътрешния двор

Докато чакахме да ни дойде реда, научихме, че замъкът притежавал колекция от произведения на изкуството, която е сред най-добрите в Източна и Централна Европа: скулптури, живопис, мебели, златни и сребърни изделия, предмети от слонова кост, фарфор, мрамор, гоблени, книги. Оръжията и доспехите наброявали повече от 4000 предмета. Килимите били изтъкани от най-добрите майстори на Бухара, Мосул и Измир. Многобройните витражи по прозорците били изработени в Швейцария.

Снимането на вътрешността на замъка е забранено. Съжалявам, че не мога да покажа прекрасния интериор, само ще разкажа:

Влязохме в „Почетния салон” – висок, с отварящ се стъклен таван, с дървена ламперия, витражи, скулптурни фигури. Разгледахме „Оръжейната зала” с гербовете на тавана и уникалните рицарски доспехи тип „Максимилян”. Тук има спомени за битката при Никопол, кръстоносния поход и падането на страната под турско робство. Ятаганът, с който са отсичали главите на осъдените на смърт, навява и днес ужас. Работният кабинет на крал Карол I е целият с ламперия и красива дърворезба, витражи по прозорците. По стените са поставени портрети на семейството. Впечатляват работното бюро и декоративната камина. Присъствието на кралицата се загатва посредством многобройните ракли, към които е имала слабост. Минахме през библиотеката, с тайна врата, и кабинета за четене. „Музикалният салон”, в който преди е имало роял, но сега го няма, се отличава с голям лукс, стенописи – с библейски и музикални сюжети. Известният румънски композитор Джордж Енеску бил любимец на краля. Затова той е имал помещение в замъка, където е обичал да прекарва летата си.

Минахме през врата с невероятно красива резба и влязохме в „Балния салон”. Впечатлиха ме дърворезбата, полилеят от флорентински кристал, таванът с позлата, големите и взаимно отразяващи се огледала. Маршрутът ни продължи към трапезарията, „Мавърската зала”, балкон за почивка и уединение – във френски стил и влияние, „Театралната зала” със своите 60 седящи места и огромното 5-метрово огледало от едно кристално парче.

Красота, позлата, лукс, изискан вкус – с такива впечатления излязох от този забележителен и уникален замък „Пелеш”. А навън фотосесиите на всеки от нас сякаш нямаха край и все пак трябваше да потеглим за Брашов. По пътя Лили Ганчева ни посочи  извисяващия се голям (40-метров и на 2000 м височина) метален кръст в памет на падналите през Първата световна война и загиналите в Железничарската стачка. От дясната ни страна ни съпровождаше река Прахова. Минахме през градчето Букшани – малко, но добре подържано, с много цветя. Направиха ми впечатление двата нови пасарела – прясно боядисани с ярки цветове. Такива пасарели видяхме и на други места, а  екскурзоводката ни поясни, че в Румъния не правели подлези, а пресичането на улиците и магистралите ставало над тях. Всички бяха като току-що боядисани. Обяснението беше, че това правели безработните, които получавали помощи – без да работят, държавата не ги подпомагала.

Брашов е имал и други имена – Сталин, Кронщад, Корона. Брашов е административен център на едноименния окръг в Трансилвания. Населението му е 227 961 жители (2011). Известен е като зимен ски курорт. В района са развити животновъдството, кожарството и кожухарството.

Според „Енциклопедия България” градът е основан през 1211 година. Най-старото име на града е Корона и се споменава в Каталога на манастирите в Унгария и Трансилвания. През XIII век унгарският крал заселва тук немци от Саксония – да му бъдат тил и да работят за него. Те наричат града Кронщад и с това име е просъществувал до 1919 г. От 23 август 1950 г. до 1960 г. се е наричал Сталин.

Брашов има интересна история, но ще посоча само за събитията и фактите, свързани с българите. През първата половина на XV век в града е основан български квартал – „Шкеи” (на унгарски Bulgarszeg – „Български кът”). Заселници са българи – строители, а по-късно пристигат търговци и български бежанци. Тук е завършил немската гимназия нашият възрожденец – създателят на новобългарското обучение Васил Априлов.

Минахме покрай Черната катедрала. Научихме, че е наречена така поради опушените и потъмнели каменни зидове след пожар. Известна е и като „Лутеранската черква на Света Мария”. Построена е от трансилвански сакси и е най-голямата постройка в готически стил в страната: дълга е 89 м и висока 65 м – при камбанарията с часовника. Тук се намира  орган с 4000 тръби, направен през 1839 г. от майстор Карл Бухолц.

Старата сграда на Общината е превърната в музей, в който кожари и кожухари правели изложения. Хотелът, „Корона”, в който имахме резервация, се намира в пешеходната зона и се наложи автобусът ни да спре по-далече от него. Минахме по хубава улица със стари сгради, с интересна архитектура, добре поддържани.

Хотел „Корона”

След настаняването имахме възможност да се разходим и разгледаме главната улица – пешеходна. Не можах да се наситя на красотите на старите къщи. В близост е площадът, на който са намират Кметството и Префектурата. За вечеря си избрахме една пицария, недалеч от  хотела и си поръчахме кой каквото пожела, но обезателно с гарнитура от „мамалигуца”, както гальовно румънците наричат качамака.

В хотела бяхме в една стая с Росица. Когато се върнах от вечеря беше рано и я заварих будна. Поговорихме си за доста неща и останах с прекрасни впечатления от тази млада жена и от нейните виждания за случващите се събития. Упоена от чистия планински въздух спах много и сладко. Сутринта, след обилна закуска, се отправихме на път за Бран – село в окръг Брашов. То отстои на 30 км от областния център. Близо до него се намира средновековният замък „Бран”. Той е създаден през XIII век от Тевтонския орден като дървено укрепление, което през 1242 година е разрушено от монголите. През 1377 г. унгарският крал Сигизмунд построява на мястото му каменен замък, около който скоро се образува селище. Издигнат високо върху скала, той е охранявал важния търговски път между Трансилвания и Влахия.

След като Кралство Унгария е  сразено от Османската империя, селото е част от Княжество Трансилвания до XVI век, когато влиза в Хабсбургската империя, станала по-късно Австрийска империя (1804) и Австро-Унгария (1866). След Първата световна война селото става румънско.

Замъкът „Бран” винаги е бил военно укрепление. Има мнения, че някога е бил домът на Влад Цепеш Дракула, но истината е, че той никога не е нощувал в него. Историческите данни гласят, че Влад III, е син от брака на Влад II Дракула и принцеса Княжна от Молдова. Бащата е бил владетел на Влашко и член на Ордена на дракула. Синът е наричан с прозвището Цепеш. Произлиза от българския глагол „цепя” – „Цепеш/Цепещ” – „този, който разцепва”. По всяка вероятност е получил това прозвище, защото се стараел да вдъхва респект и страх. Много от постъпките му изглеждат неразбираеми и ужасяващи, но за онези времена са били обичайна практика сред европейските народи. Набиването на кол за пръв път е документирано по тези земи като практика, характерна за хуните, дошли през IV век. Дракула на румънски означава „Дявол”. С това име са свързани много страшни легенди и суеверия. Колко те са истини не се знае. Писателят Брам Стокър в книгата си „Дракула” ги е използвал и популяризирал. 

През 1920 година замъкът „Бран” е една от кралските резиденции. Той става дом на Кралица Мария и е украсен с артефакти главно от нейно време, включително традиционни мебели и гоблени. Нейната дъщеря – принцеса Илеана, наследява замъка, но комунистическият режимът в  Румъния го конфискува след свалянето и детронирането на кралското семейство през 1948 година. През 2006 г., след приемането на закона за  реституция, замъкът „Бран” е върнат на сина и наследника на принцеса Илеана – Доминик, принц на Тоскана, известен като Доминик фон Хабсбург, архитект в щата Ню Йорк.

Днес замъкът е музей, отворен за посетители и е сред най-популярните места в Румъния.
Още с пристигането се изкачихме и видяхме каменна сграда, забита в скала, станала едно цяло с нея. Около замъка се откроява красива гледка.

Вид на замъка „Бран”

Вид от замъка „Бран”

По няколко стъпала влязохме в замъка.  Разглеждах го с интерес и особено усещане за загадъчност и мистичност. Видях строго и скромно обзаведени помещения за войниците и прокарах пръсти по оръдията, типични за всяка отбранителна крепост.

Един от експонатите

В някои помещения има мебели, свързани с пребиваването на кралица Мария Единбургска (1875-1938) – британска принцеса и кралица на Румъния – съпруга на румънския крал Фердинанд I.      Българската й връзка е с двореца край Балчик, построен по нейна поръчка през 1924 година. Последното й желание било сърцето й да бъде погребано в любимия й дворец  в Балчик. След връщането на Южна Добруджа на България през 1940 г., то е препогребано в замъка „Бран”. Мебелите, използвани от кралицата по време не престоя й тук, впечатляват със скромността и практичността си.

Помещения и мебели, използвани от кралица Мария

Замъкът има неголям, но уютен двор с цветя, зеленина и интересен кладенец.

Вид на част от двора с кладенеца

Към пладне потеглихме за Букурещ. Предстоеше ни да изминем 175 км.
Беше Димитровден. Имахме именици: Дончо, Димитричка и Димитринка. Поздравихме ги с пожелания за здраве и добрини, пяхме им песни, имаше и цветя, изработени от Петя – от есенни листа. По време на екскурзията Цонка навърши кръгла годишнина – осемдесета.  Поздравихме я сърдечно и малко й „завидяхме”, че на такава възраст е толкова жизнена. Подарихме й цвета. Тя ни почерпи с торта и други вкусотии. Настроението ни  беше прекрасно! Нали сме колектив, който системно се събира и общува по разнообразни теми, бързо си създаваме нужната обстановка и настроение.

По време на пътуването гледах заобикалящата ни природа. Бях като упоена от красотата на Карпатите. Покрити с широколистни гори, целите като варакосани със злато във всичките му нюанси – от бледожълто до кафяво. На места има полянки: окосени, сеното направено на купи – явно има стопани, които се грижат за даденото от природата и го оползотворяват добре. Макар за кратко се показа и слънцето. Сигурно е искало да ни разкрие още по-добре прелестите и очарованието на природата и най-вече на гората. Нека спомена, че през двата дни на нашето пътешествие у нас е върлувала буря, било е студено, валял е сняг. Какъв късмет извадихме! 

По време на пътуването нашата екскурзоводка ни обсипваше с информация за местата, през които преминаваме, за свързаните с тях събития и личности, за предстоящите такива. Не усетих кога приближихме Букурещ.

Столицата на Румъния е с население около 1 880 000 души (2011). Градът отстои на по-малко от 70 км северно от Дунав. През него протича река Дъмбовица. Той е най-големият културен, промишлен и финансов център на страната.

За пръв път за него се споменава в писмени документи от 1459 г., а през 1862 г. става столица.
Легенда гласи, че някога, преди много години, живял овчар на име Букур. Случило се един ден, когато той пасял стадото си, да падне непрогледна мъгла, която го объркала и той се загубил. Помолил се на Господ да му помогне и тозчас станало чудо – мъглата се вдигнала. За благодарност Букур построил малък параклис, около който не след дълго се заселили хора. Така се създал днешният град Букурещ.

Учените дават друго обяснение на името – от румънската дума „bucurie”, която означава „радост”.
Покровител на града е Св. Димитър Басарбовски, роден в русенското село Басарбово, където на около 1 км източно от него, във високите скали над реката, са изсечени пещерите на манастира „Свети Димитър Басарбовски”. Мощите на светеца са подарени от русенския метрополит на румънската православна църква и се намират в патриаршеската черква в Букурещ.

С автобуса направихме панорамна екскурзия из града. Имаше тук-там сняг. Минахме покрай Палатата на Парламента, построена по времето на Чаушеску. Тя е втората по големина (след Пентагона в САЩ) административна сграда в света.  Информираха ни, че има 1000 помещения; в нея се помещават 400 фирми, 4 ресторанта; обслужва се от 70 асансьора. Недалеч от Патриаршията  видяхме километрична опашка от желаещи да се поклонят на мощите и иконата на Св. Димитър Басарбовски.

Палатата на Парламента

Музеят на селото е етнографски парк, където са пренесени стари сгради от всички райони на Румъния. Има около стотина къщи в различни стилове, дървени черкви, вятърни мелници… Вижда се и красиво езеро. Впечатлява уютът на селото, с дворчетата с градинки и огради, с тесните улички. Направих много снимки:

Няколко къщи и двете с Величка пред черквата

Сувенирите при входа ни задържаха за кратко. Отправихме се към автобуса и напуснахме Букурещ, а след по-малко и от час бяхме на Дунав мост. Както при влизането, така и сега обърнах внимание, че нашата част от настилката на моста е в отлично състояние. Парапетите са освежени. Не такова е състоянието на румънската. Тя е с разкъртен асфалт, ръжда по металните части – запуснатост. Стана ми драго, че имаме поне нещо по-добро от тяхното, защото ако говорим за пътищата, ми беше тъжно, когато се опитах да ги сравнявам.

Споменах, че по време на пътуването и разглеждането получихме много информация от екскурзоводката ни госпожа Ганчева за страната. Не можах да намеря подходящи места за разказаното, а то беше интересно и реших да го сложа в края:

Страната има двукамерен Парламент: Сенат и Камара на депутатите. Разделена е на 42 окръга. Избират се не само общини съветници, както е у нас, а и окръжни, които формират Окръжен съвет.
Националният празник на страната е на Първи декември – датата на обединението на Трансилвания и Румъния  и създаването на единна държава (Кралство) през 1918 година. Като независима (Княжество) тя съществува от 24 декември 1861 г. Интересно е за нас, че автор на музиката на химна им е Антон Пан от Сливен. Той е бил първият просветител и главен учител в училището в Бран, открито през 1820 г. Допълнително научих, че до 1865 г. в Румъния се е писало на кирилица. С тази страна са свързани имената на много известни българи, живели там: Христо Ботев – революционер, Йордан Йовков – писател, Любен Каравелов – революционер и писател, Олимпи Панов –- офицер, Георги Странски – революционер и политик и др. В Букурещ са починали: братята Евлоги и Христо Георгиеви, Димитър Димов – писател, Георги Раковски – революционер, Софроний Врачански – духовник и др.

Беше ни съобщено, че стандартът в тази съседка е по-висок от нашия. Порових се в статистиката и намерих, че по информация на EconomyNews.бg  данните за 2013 г. са съответно:

	Средна заплата	Минимална заплата	Средна пенсия
България	390 евро	173 евро	150 евро
Румъния	480 евро	190 евро	181 евро

Вижда се, че има разлика в полза на съседката ни. От това и други посещения в Румъния съм с впечатление, че цените при тях са по-високи от нашите, така че по стандарт колко се отличаваме ми е трудно да преценя. По-тревожно за нас е, че при тях подобренията са по-големи и трайни, за разлика от нашата икономическа нестабилност. Като се прибави, че Румъния е по-голяма и богата държава, има много да работим, ако искаме да се сравняваме с нея.

За социалното подпомагане споменах, че при тях социалните помощи за безработица се давли за свършена работа, а не както е при нас. Безработните там метели улиците, благоустроявали населените места, боядисвали детски съоръжения, пасарели и други съоръжения от градското стопанство, подлежащи на освежаване.

Получихме информация, интересна за русенци, които ползват летището в Букурещ, защото е по-близо до града ни. Старото име на летище „Отопени” е заменено на „Хенри Коанда”.
Бяха ни съобщени и интересни неща, свързани с румънската кухня, но няма да се спирам на това, защото за мен храната е нещо необходимо, но не е тема на моите размисли и разкази.
Прибрахме се с оптимизъм. Бяхме се докоснали до красотата на Карпатите, до перлата й Синая, до митовете за Дракула и до  други забележителности на нашата съседка Румъния.

Здравка Цанкова

15 ноември 2014 г.
————————————————   
*Алпиди –  верижна планина, обхващаща: Алпите, Карпатите, Балканидите, Атласките планини, Хималаите и др. с окончателно нагъване през терциера.