Пролетният „Форум 2014” на Българските обществени организации в Чикаго
Няма съмнение, че в Чикаго сме най-яката българска диаспора по света. Че тук прозира моделът, по който България ще расте и се развива из много земи по света – надалеч от Дунава и Стара планина. Но сторила ли е нашата диаспора достатъчно и толкова, колкото би могла, при своята мощ и кондиция, каквито притежава един стохиляден, и повече, народ?
Това беше и темата на дългочасовите дискусии на 3 май 2014-та година в присъствието на общественици от Българо- Американската Асоциация, Bulgarian-American Legacy, Българо-Американският център за културно наследство, Съюзът на българските писатели в Чикаго и по света, Кръгът на българските художници зад граница, все още бездомният Български музей в Чикаго, дузината български училища, нашите знаменити фолклорни ансамбли, български лекари, адвокати, агенти на недвижими имоти и финансисти, застрахователи, ресторанти и магазини, шофьори на камиони и строители, че дори и редактори от вестници и електронни медии.
Президентът на БАА, адвокат Цветелина Бойновска, откри Форума, а едно от първите съобщения, последвано от въпроси и коментари бе на организационния секретар на БАА проф. Никола Чаракчиев за първата по рода си Научна конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика при БАН, посветена на институциите, организациите и общностният живот в българските диаспори по света. Ще се състои на 29 и 30 септември в София и на нея ще бъде представен опит и познания, които са разработени по уникална технология. Наши сънародници от Чикаго и света, с професионален интерес или водени от своите очаквания за проникване в интересна материя, могат да подадат своите заявки за участие до 10 юли, 2014-та чрез електронния адрес на Българо-Американската Асоциация в Чикаго – bulgarian_american@hotmail.com, или направо до организаторите от БАН – conference.iefem@abv.bg.
Проф. Чаракчиев, който е основател и ръководител на Българския научен център в Чикаго, запозна присъстващите с някои интересни научни факти в бясно развиващата се генеалогия. Ако, примерно, в един колективен ръководен орган е попаднал индивид от лидерската хаплогрупа E1b1b /към нея спадат, примерно, Наполеон и Айнщайн, както и самият Чаракчиев, също и отец Валентин от БПЦ „Свети Иван Рилски – Чудотворец/ те постепенно развиват своите възможности и стават след време лидери в дадения колектив.
С голям интерес и внимание беше посрещнат първият реферат, който Нина Петкова, застрахователен агент на BANKERS LIFE, изнесе на Сесия на БАА и другите обществени организации в Чикаго. Стана дума специално за застрахователни клаузи, абсолютно неизвестни досега на мнозина. В същото време тяхното познание създава особено благоприятни възможности за наши съотечественици над 55 години. Стана ясно още веднъж за съществуващия информационен дефицит в нашата общност. Целта е той да се намали и надвие, което ще направи по-добър живота на мнозина българи в САЩ.
Президентът на Bulgarian-American Legacy Динко Динев представи пред присъстващите първия том на енциклопедичното издание на организацията – “Chicago – Българският град”. В него се представя историческото развитие на най-голямата българска общност в света под формата на статии, репортажи за събития, очерци за личности, анализи и мемоариститка, както и с много илюстрации, на български и в превод на английски. Книгата е във фазата на предпечатна подготовка и ще бъде представена в Чикаго през октомври пред българската и американска общественост. Издавана в десет хиляден тираж тя ще намери своето място както в домовете на българи и американци, така и в университетски и други обществени библиотеки и други институции.
Преобладаващата част от времето беше посветена на различните моменти от развитието на българската общност от времето на Алеко в Чикаго до наши дни. При това – както на сполуките, така и на неудачи или посредствени резултати. Петранка Стаматова – зам.президент на БАА и директор на популярния сайт „Еурочикаго”, направи и критичен анализ на дейността на обществените организации, както и на очакванията и реалните резултати от дейността на българските медии в Чикаго и САЩ. Озвучени бяха различните възприятия на това имат ли своя специфика българските вестници в чужбина, отличаващи ги от безпардонния стил на медиите в самата България и техният вкус към скандала и залагане на негативната и шокираща информация. Прави впечатление, че вестниците на другите диаспори не изнасят на първа страница грозното, престъпното и жестокото, сторено от отделни индивиди в техния етнос.
Кина Бъговстка, президент на Българо-Американски център за културно наследство и Звезделина Ковачева от БАА, изтъкнаха оптимистичното присъствие на няколко десетки удивително самобитни и красиви картина на 9-годишния художник Питър Фриман. Художничката Бъговска, която току що се завръщаше от един свой щастлив творчески Еверест в Париж, „Мека” за всеки художник по света, където бе успяла много да нарисува и с успех да покаже творбите си пред най-перфектната аудитория от ценители на живописта, каза, че този голям талант у малкото момче е истинския лик на Българското възраждане, което трябва да очакваме, и да се борим за него, с кураж и вяра… И да му помагаме да расте. Нему и на още многото-много български деца, дарени с таланти, възможности и сили за висок полет.
Малкият Петър, или беше Питър, е откритие на Росица и Ани Дамянови, които са създали и ръководят още едно българско „гнездо” в Десплейнс за млади таланти – рисуване, фолклор и други танци, музика и пр.
Българският музей в Чикаго, в лицето на директора Елена Табакова, показа някои нови свои експонати – женска носия от Якоруда, тъкани от Пазарджишко, „Писани Великденски яйца” с „почерка на 19 век”, изпълнени в техниката ”пепармаше” /, пресована хартия, получени от дарителите – семейства Дракелови, Васеви, Елиас.
Ресторант „Механата” и Магазин „София” отново изявиха ярко своето присъствие – като феномени в бита на българските семейства, които се грижат и за тялото, в което живее духът на човека… То също води своето начало директно от Божията ръка!
В дългата и умело конструирана програма на тази работна сесия на чикагските обществени организации имаше още редица акценти, като този на Катиана Генчева и нейните отговори на „секретните въпроси” по редица взаимоотношения между работещи и работодатели и пр. и пр., с които е пълен съвременния живот… Петър Стаматов, който дълго време беше далече от нас – чак в Сеул, по пътищата на своята професия, направи една дисекция на развитието на Българската диаспора в Чикаго. Погледна го от един специфичен ъгъл, като стана дума за кардинални проблеми, свързани с мястото на българските общности в чужбина в управлението и просперитета на нашата родина – България…
Така завърши денят. Беше дълъг, беше кратък. Кратък за да кажем какво сме постигнали и дълъг – за да насочим мислите и енергията си към това, което ни предстои.
Климент Величков
в.„България Сега”,
Чикаго