ЯНКА И ПЕНКА

      Преди няколко месеца отидох в село К. Там живее моя съученичка – Радка, която много пъти ме канеше да й гостувам, а аз все отлагах. Сега съм свободна и понеже съм се застояла на едно място ми се прииска да отида някъде. Заминах с влака и моята съученичка ме посрещна на гарата. Не бяхме се виждали отдавна и много се зарадваме. И двете се бяхме променили, т.е остарели, но по дух бяхме оптимистки. По това си приличахме и се харесвахме. След прегръдките и целувките отидохме у тях. Те имаха голяма и добре обзаведена къща. Разговорите ни нямаха край. Спомняхме си младежките години, стари приятели. Споменахме починалите, одумахме колко са остарели живите – като че ние сме още млади!?

      В съседство до тях живееше едно семейство, за което имах смътни спомени, но знам, че бяха близки и попитах живи ли са, къде са, как са. Радка беше приятелка с най-малката им сестра Еленка и често беше гост у тях. Спомням си, че тя имаше две доста по-големи сестри, които не познавах добре, но винаги са ми били интересни. Помолих я да ми разкаже за тях. Тя не ми отказа и от споделеното сглобих следния разказ:

      Янка и Пенка, две сестри, родени в началото на второто десетилетие на XX век,  израснали в голямо и богато семейство. Имали двама братя, по-възрастни от тях. Разликата във възрастта на двете момичета била  по-малка от две години и те растели почти едновременно, като близначки. Допадали си в игрите, помагали си в ученето, а като поотраснали заедно бродирали, плетели, приготвели си зестра. Много си приличали по сръчност и работливост, но по характер били съвсем различни. Янка била сериозна, мълчалива, рядко се смеела, не обичала шегите. Пенка била друга. Тя винаги била весела, знаела много песни, обичала да пее, имала красив, чист и школуван глас, пеела в църковния хор. По цял ден из къщи, ако не пеела, разпитвала по-възрастните, разказвала какво се е случило в училище, или какво е видяла на улицата. Тя носела радост и слънце около себе си.

      Двете момичета завършили прогимназия в селото и, въпреки че семейството не било финансово затруднено, баща им бил категоричен: „Жени са. Не им трябва образование. Ще се задомят, ще раждат деца, ще се грижат за дома си. С какво ще им помогне образованието? За мъжете е друго. Те могат да се учат, ако пожелаят.” Синовете му не пожелали да учат, а това още повече засилило несъгласието на бащата  момичетата да се образоват.

      Останали Янка и Пенка в селото. През лятото работели по къра и из къщи, а работа имало много в голямото и богато стопанство на семейството. През зимата ходели по седенки и беленки, но най-много се занимавали с ръкоделие: бродирали, плетели, тъкали. Де що хубав модел видели, го изработвали. Не се затруднявали да си купят прежди, панами, етамини. Братята им направили по един голям сандък за изработените вълнени неща и по един по-малък за памучните и копринените. Работели момичетата в надпревара. Напълнили сандъците, не стигнало мястото за всичко направено. Освен за обзавеждане на новите си домове изтъкали платно и ушили ризи за свекър, свекърва, кумове, избродирали им килими, възглавници, изплели им покривки и милета, изтъкали им одеала, черги от чиста красиво боядисана вълна – много било направеното от момичетата.

      Дошло време за омъжване. Кандидатите от селото били доста, но баща им все не бил съгласен. Избирал. За Янка избрал образован мъж от друго село. Бил завършил Търговската гимназия в Свищов, бил сериозен, имал добър външен вид и се харесал на баща им. Янка нямала думата. Тогава родителите избирали мъже за дъщерите си. Направили голяма сватба. Всички присъстващи гледали, дивили се и завиждали на младоженеца за голямата зестра на младоженката. Освен изработеното, булката имала и голяма парична зестра.

      Зетят Радко бил умен и практичен човек. С парите от зестрата на булката се заел и бързо купил място и построил нова къща. Тя била на един етаж, но с няколко стъпала по-високо над земята и се получил и полуетаж, който бил много добър – зимно време там било по-топло, отколкото в горния, а през лятото по-прохладен. Освен това направил и шапрон, който бил подходящ за лятна кухня, столова и дневна. Пред къщата имало хубава градина с цветя, а по-навътре овощни дървета. Тази част от двора била оградена с красива ограда и имала самостоятелен вход към улицата. Освен този, друг вход свързвал двора за стопански цели с улицата. През голямата порта, с покрив, можели да минат освен каруците, и голямата вършачка. След портата следвала обширна площадка, където се намирал инвентарът за обработване на нивите. Там вкарвали и вършачката, когато станело време за вършитба. (Само в двора на Радко можела да влезе тази голяма машина. За другите хора от селото правели общ харман за вършитба на поляната извън селото.) Този двор също бил ограден и следвала тази част, където били построени хубави и хигиенични сгради за свинята или свинете, когато били две или три, за птиците, които имали модерен кокошарник, който бил за завиждане – модерен и чист. Друга част от двора била за отглеждане на зеленчуци.

      Всичко това е отлично. Би трябвало да се очаква, че младата невеста ще е много доволна и щастлива, но не било така, защото съпругът до такава степен бил обсебил всичко в къщи, че лишил съпругата от участие в построяването, обзавеждането на дома и всичко случващо се. Той е образованият, той знае как трябва да се обзаведе един нов дом, той знае как да бъде облечена съпругата му и децата. Той сам решавал какво да се купи и сам го купувал, сам преценявал кое къде да се сложи. Даже роклите, бельото, чорапите й купувал сам. Янка не знаеше как изглеждат парите. Тя не ги познавала, защото никога не пазарувала. Защо й е нужно да познава парите? Нали съпругът носел вкъщи топове платове, дрехи, мебели, чували брашно, ориз, захар и всичко необходимо. Тя трябвало да готви, да чисти къщата и дворовете, да ражда деца и да се грижи за тях. Мислела си Янка, че това ще е само в началото, но не станало така. С годините големият деспотизъм над волята на Янка бил дотолкова голям, че тя съвсем загубила самочувствието си и престанала да изразява желания и да прави предложения.

      Момиче, което до омъжването си имало пари и свобода да избира какво да си купи, какво да направи, когато станало семейна жена, загубило напълно и елементарната си свобода и се превърнало, сега бихме казали, в  робот, подчинен на една силна чужда воля. Отишла си от този свят като смачкана и нещастна.

      След сватбата на Янка дошъл ред и за омъжване и сватба на Пенка. Тя си харесвала един младеж от селото,. Момчето било хубаво, семейството му имотно, но баща й не го одобрявал, не харесвал баща му, не се разбирали и имали стара вражда.

      И за Пенка бащата намерил съпруг от друго село, по препоръка на зетя Радко. Той имал професия – имал майсторско свидетелство за готвач и заедно със семейството на родителите си и многото си братя и една сестра имали гостилница. Решението кой да е съпругът пак било взето от бащата на момичето, нея даже не попитали.

      И тази сватба била голяма и според традицията с много гости и шум. С три каруци докарали зестрата на булката. В едната били вълнените неща, в другата памучните и копринените, а в третата даровете за голямата рода на младоженеца, кумовете и гостите. Към зестрата се прибавяли и пари, достатъчни, младото семейство да си купи къща и да я обзаведе.

      Отшумяла сватбата. Заживяла младата булка в многолюдното семейство на Йордан. За къща не се говорело. На въпросите й съпругът отговарял уклончиво или казвал, че това е работа, която не може така бързо да се реши, трябва да огледат, да помислят. Времето минавало. Гостилницата не носел достатъчно доходи, за да се издържа голямото семейство. По настояване на родителите се наложило Йордан да използва част от парите от зестрата за покриване на разходи от гостилницата. Един път като се направи компромис е лесно да се направи и втори път. Така постепенно парите за къща отишли за спасяване на бизнеса, а спасение не идвало. Родило им се момиченце. Пенка помагала в гостилницата. За да си гледа детето, често се налагало да го взема със себе си на работа. Понякога то заспивало на два стола в кухнята, защото работата не позволявала да се приберат в къщи.

      Оженили се другите братя на Йордан и всички разчитали на доходите от гостилницата, а  неуспехите се увеличавали, парите от зестрата на Пенка отдавна били свършили, отношенията се усложнили, наложило се да я затворят. Йордан се почувствал в безизходица. Изход му подсказала Пенка: „Да напуснем селото, да отидем в близкия град и там да направиш свое заведение. Имаш инвентар, ще се справим сами”. Съгласил се Йордан. Открили гостилница в центъра на близкото градче. Работата тръгнала добре, но започнала Втората световна война, появили се трудности с набавянето на продукти, цените им се увеличили, много от мъжете били мобилизирани, останали старците, които повече слушали новините по радиото, бистрели политиката и се заседявали само с юшче ракия. Наложило се да закрият гостилницата и да се върнат в голямото си село, където имало ж.п. гара и още два ресторанта. Йордан се хванал на работа като готвач, вече на чуждо. Малко печелел, колкото за храната. Родило им се второ дете, момченце. Разходите и грижите се увеличили. Не стига това, но и Пенка се разболяла. Дълго не могли да й определят диагнозата. Пенка често била поваляна от недостиг на въздух и безсилие. Налагало се да лежи, да си почива, не можела да работи, за да помогне за разходите на семейството. Всички разчитали на Йордан, а времената били тежки: след войната, нямало достатъчно храна, а те нямали своя земя, от която да си помогнат с нещо произведено от нея, разчитали на купило, на купоните за храна и облекло, а парите не стигали. Скромно, даже бедно живеело семейството. Не се чували песните и веселият глас на Пенка. Секнали. Добре, че умеела да плете, да шие, да бродира – приемала от познати и непознати да изплете за децата, за мъжете им жилетки, блузки, да им ушие нещо на „Сингера” от зестрата. Не можели да й плащат с пари, но давали прежда, от която тя плетяла за децата и съпруга си фанели, чорапи, каквото трябвало. Така в бедност и недоимък децата растели. В училище се учили добре и завършили средно образование. След Втората световна война в страната  вече се изграждал социализъм, който  бил насочен към подпомагане на по-бедните и социално слабите. Успели децата на Йордан и Пенка да завършат и висше образование. Децата и техните успехи били радостта и щастието на жената, която някога била весела, жизнерадостна. Трудностите и болестта пресушили светлината, която се леела около нея на младини.

Из “ЖЕНСКИ СЪДБИ” – сборник разкази

Здравка Цанкова

Образите в моите разкази не са идентични с жените, които съм познавала, а само съм използвала някои техни качества и случки в живота им, за да покажа живота на жената във времето, в което е живяла, нравите и обичаите, които са я формирали като личност и са се отразили на нейната съдба.