ПРАЗНИЧНО
Владо Трифонов
Размишлявам за нея. Напоследък все по-често и депресивно. Един приятел разправя: от годините ще е. Не ще да е от годините, казвам му, приятел – годините са ми наред, ами е от очите.
От очите и от носа. От очите, които виждат неща, дето не са за гледане. И от носа, който надушва разваленото навред, чак в маркетите с щъкащи по храната животинки.
И от сърцето, разбира се; особено от него. Но не от онова сърце „юнашко, дето не трае да гледа турчин, че бесней”, ами от моето скромно софийско сърце, дето би изтраяло на всичко, само не и на мръсотията българска.
А мръсотията върви с простотията, тя пък с бесотията, и тринките тъй удобно са се разположили в генокартата на нашенеца, щото не щат да мръднат оттам.
…
Днес излизам отрано, празник е, тоест единственото време, когато мога да видя София такава, каквато бих искал да я виждам. София без бълващи пушек брички. София без тъпоумни и зли физиономии. София без „софиянци” – местни и провинциални. (Нормалните човеци от столицата и провинцията да не се обиждат – не става дума за тях).
Няма ги. Изнесли са се. Заминали са да цапат другаде. Утре пак ще са тук, но днес ги няма и аз се наслаждавам на всяка секунда тяхно отсъствие. Градът, в който съм се родил и продължавам напук на всичко да обитавам, си поема въздух. Опитва се да покаже най-хубавото, с което още разполага. Нещо, което хуните не са сколасали да му отнемат. Нещо, което макар и да не е „Нотр Дам” в Париж или Тинския храм в Прага, да те накара да се зарадваш.
Вървя и зяпам изследователски по върховете на олющените едновремешни постройки. Ето един орнамент на сграда от 30-те в някогашния еврейски квартал! Ето глава на богиня, запазена по чудо върху фасадата на стара кооперация до „Женския пазар”! Ето там още…
Поглеждам се отстрани: със сигурност приличам на инатлив турист, който на всяка цена е решил да открие следи от европейска цивилизация.
…
Празник е. Единственото време, когато мога да видя София такава, каквато бих искал да я виждам. Утре хуните ще нахлуят и аз отново ще размишлявам за нея. И за себе си в нея. Напоследък все по-често и депресивно.
Снимка: Авторът
