НОВ ВНОС ОТ ЧУЖБИНА
Владо Трифонов
„Щях да обичам България, ако в нея не живееха българи”, пише в мрежата анонимен емигрант.
„В България навсякъде са се загнездили червени мафиотски кланове – в печата, в радиото, в телевизията, навсякъде”, прибавя друг.
„Държавна сигурност все още управлява живота и умовете ни”, допълва трети.
…
Семейство на средна възраст, мои познати, обсъждат възможността да напуснат България завинаги. Според тях вече е трудно да се ориентираш, кой в тази държава е мафия, и кой не е. Тук като че ли всички са мафия, казват едновременно. И двамата смятат, че дебеловратата мутра трайно се е превърнала в национален модел за подражание: черни очила, орангутанска подстрижка и нагло поведение.
Българите приеха като правило, че за да живееш добре е достатъчно да си гангстер. Или адвокат, който защитава гангстера. Или съдия, който оправдава гангстера. Или политик, който си пие кафето с гангстера и ползва парите и курвите му.
Преди време една балерина, която реши да стане галеристка, ми казва: „В България няма разлика между политици и бандити! Аз, обаче, съм на път да започна да предпочитам бандитите. Те поне си признават, че са такива и с тях повече работа се върши”.
Може и да е права галеристката.
Небивалици на всеки ъгъл, във всяка пресечка. От пластмасовите контейнери за разделни отпадъци в центъра на София са останали предимно черни петна.
„Ми да ги бéха направúли от джелезо, нéмаше да ги горят”, обяснява проблема неук и размъкнат български милиционер (за истинска полиция в България не може да става и дума). След което си хвърля фаса в краката и хубаво го размазва.
В коя европейска страна кръщават държавниците си с имена като „Пикаещия в шадраван” или като „Симо Глиста”?
Къде в Европа политици подаряват на циганите леви маратонки с обещание, че ако гласуват за тях, ще си получат и десните?
Къде другаде ще срещнеш толкова хора с квадратни глави, лоша миризма и уродливи физиономии?
„Българите станахме много злобни и отмъстителни”, оплаква се една продавачка на бензиностанция. „Защо?” – питам, докато ми налива бензин. „Защото ни лъгаха, кой откъдето свари” – отговаря.
„По-точно?” – продължавам да питам. На колонката сме само двамата, но въпреки това жената започва да шепти: „Като почнеш от мургавия мошеник, дето си построи дворец с парите на демокрацията, та стигнеш до оня гърчавия от Мадрид, дето обеща да ни оправи за 800 дни и ни дое*е майката”, казва тя и се оглежда.
…
И така, България е в семейството на европейците – без духовен елит и без гражданско общество. С огромна армия от покварени политици, разюздана мафия и тайни служби от близкото минало, която управлява едните, и другите. Обречени ли сме? Има ли изход?
“Има, как да няма!” – дава си кураж бензинаджийката. “Политици, дето да са за пример на хората! Дето не крадат толкоз и не лъжат толкоз. И народ, дето не е дотам покварен. Ама къде ги?”
Къде ги? – чудя се и аз.
Вътре в държавата ги няма. Значи трябва да се търсят навън. Щом можем да внасяме картофи и пилета от чужбина, защо да не можем да си внесем президент от Финландия, премиер от Норвегия, министри от Канада, полицаи от Англия и мафия от Нова Зеландия?
Виж, с народа е по-сложно. От горите на Амазония би била една добра възможност за внос.
Разбира се, има и друг вариант: онзи с белите чаршафи и в колона по двама…. Но нека не си разваляме чак дотам настроението, че идват коледни празници.
