България не остарява, тя изчезва

Антоанета Атанасова

Демографският срив е факт от десетилетия, българската нация се топи, бавно и тихо, а последният доклад на ООН ни отреди челно място в европейската класация.

Ако проследим прираста на населението за периода 1900 – 2011г., когато се проведе последното преброяване на населението ще констатираме следното: 1936-46 г. – най-висок естествен прираст +951410 души, за периода 1986-95 г. спадът е – 461332, следва 1993–2001 г. с 558416 българи по-малко и накрая периодът 2001 -2011 г., когато нацията ни се е свила с още 564371 човека.

По официални данни две трети от намалението на населението ни, около 70% се дължи на отрицателния естествен прираст. Тоест, умират повече българи, отколкото се раждат. По тази причина за периода 1.03.2001 г. – 1.02.2011 г. населението на страната е намаляло с 389087 души. Друг фактор е външната миграция, която за момента на преброяването сочи, че броят на напусналите страната през последните четири години се е увеличил с още 175244 души.

Само че има още една статистика, която казва, че към 2013 г. българите постоянно живеещи в чужбина са окола 2,8 милиона. Говорим за най-работоспособното и младо население. Като сред най-предпочитани дестинации са: ТУРЦИЯ – 486235 българи, САЩ 371765, ИСПАНИЯ – 352532, АНГЛИЯ – 318158, ГЪРЦИЯ – 312440, ГЕРМАНИЯ – 211126, ИТАЛИЯ – 142034, КАНАДА – 83092 и т.н. За да достигнем бройката от близо три милиона българи напуснали държавата от терминал 2.

Ако се върнем един век назад и теглим чертата ще се разкрие следната печална картина. В началото на миналия век /1887-1905 г./ населението на България е наброявало над 4 млн. души, към средата на 20 век то е достигнало близо 9 млн., а преброяването от 2011 г. показва, че сме 7364000 души. С тенденция, според демографската прогноза към 2050 г. да се стопим до 5,5 млн.

И това не са просто песимистични прогнози. Демографският отдел на ООН, който периодично излиза с преценка за актуалното състояние на населението и прогноза за последващото му развитие потвърждава казаното по-горе. Според последната публикация на световната организация, отнасяща се до резултатите от изследването на човешката популация, предвижданията за демографския статус на България до 2050 г. са крайно песимистични. При затвърден темп на развитие, в средата на века българското население ще спадне до 5255 х. души. Само преди двадесетина години прогнозата от 1994 г. все още благосклонно ни отпускаше численост от малко над седем милиона към средата на новото хилядолетие. Да не забравяме,че при тази репрудоктивност възрастният контингент най-вероятно ще превишава доста младото работоспособно население на България.

В подкрепа на логиката на цифрите е и заключение на Доклада на Световната банка от тази година, че големият проблем на България е, че застаря, преди да стане богата!

“Противно на повечето страни със застаряващо население в света, България застаря преди да стане богата. Докато във Франция адаптирането към промяната във възрастовата структура на населението (хората над 65 години да се удвоят от 7% на 14%) отне 100 години, в САЩ – близо 70, а в Унгария – 50, то в България този процес приключва само за 36 години.

България е на път да се превърне в страната с най-рязък спад в света в съотношението между застаряващо население и население в трудоспособна възраст, което ще засили натиска върху икономиката.”

Припомня се още, че българите са преминали през две бързи демографски промени само за 70 години. През периода 1950-1990 г. те са се увеличили от 7.3 на почти 9 милиона, а след това за два пъти по-кратко време са намалели на 7.5 милиона души към 2010 г. Само нетната емиграцията е причина за свиване на икономически активното население с 10% (и на цялото население със 17%) от 90-те години на ХХ век насам. В същото време рязко се е увеличила средната възраст – от 30.3 години през 1960 г. на 42.7 години през 2012 г., което нарежда България на трето място по този показател в ЕС след Германия и Италия.

По прогнози на Евростат и ООН в средата на ХХІ век в България ще са останали между 5,5 и 5,9 милиона души. Тогава един на всеки трима българи ще е на възраст над 65 години и едва половината от всички ще са в трудоспособна възраст, защото страната ще е изгубила почти 40% от работната си сила. Това означава, че все по-малко хора ще генерират национален доход за цялото население и ще плащат данъци, а все по-голяма част от него ще потребява разходи за здравеопазване, пенсии и грижи.

И за да затвърдим мрачния пейзаж, определящ ни съдбата на застаряваща, бързо топяща се, на път да изчезне съвсем като етническо понятие нация ще спомена и за един документ от 1990 г., който през последните години много се коментира в публичното пространство. Става дума за т.нар. Доклад за преход на България към пазарна икономика, по-популярен като Планът Ран Ът. Запознати твърдят, че в поверителната му част се казвало, че българската икономика в условията на пазарен принцип може да изхранва 5 милиона души. Някои заподозряха планиран геноцид на нацията ни, други като мен се усъмнихме в достоверността на подобно твърдение. Все пак ставаше дума за поверителен текст, който не подлежи на публикуване. Но фактите, данните и прогнозите май убедиха и най-недоверчивите, че нещата вървят точно по план.

Можем да го наречем План, Матрица, Стратегия, или както ни харесва. Но резултатът е налице и той дава ясни отговори на резонния въпрос: Защо населението на една държава с прекрасен климат, относително чиста природа, със сравнително рехава гъстота на населението /вече сме към 50 човека на кв.км/, с плодородна земя, която ако обработваме може спокойно да ни изхранва е решило да намалява, вървейки упорито от демографски срив към необратима демографска трагедия. Но това е тема на друг разговор….

Известният американски историк Нийл Фъргюсън коментира причините и белезите за упадък на западната цивилизация. По негово мнение този упадък е неизбежен, тъй като историята показва, че всяка цивилизация след период на възход преминава през период на деградация, упадък и загиване.

Не подлагам ни най-малко на съмнение твърдението на г-н Фъргюсън. Но специално за нашия, чисто български проблем ще цитирам мнението на политолога Огнян Минчев, който в свой анализ по същата тема казва: ”Подложени сме на сериозния риск демографската криза, която преживяваме, до 10-15 години да се превърне в демографска катастрофа. Един върху друг се наслагват факторите, обуславящи все по-малка раждаемост, повишена смъртност и продължаваща емиграция от страната. Спешна е необходимостта от обществен дебат по темата, последван от ефективна и консенсусна стратегия за облекчаване на демографския срив и социално-икономическите последствия от него. “

Това е което всички ние очакваме от своите управници. Спешна и ефективна стратегия за спасяване на нацията. Незабавно, господа!