Chicago Reds – Фен клубът на ЦСКА в Чикаго
ЦСКА – с Вяра, Сили и Обичта на Червеното Чикаго!
Години наред вече ЦСКА има своя крепост в Новия Свят. През океана. Далечна, но силна и вярна. И тя е още един фактор, който пази, крепи и утвръждава бъдещето на този легендарен спортенп клуб, любовка към който пътува по цял свят, заедно с българите – те я носят в сърцето си – където и да отидат!
Тази крепост се именува “Chicago Reds”.
Преди години в Бразилия се срещнах с един от босовете на прочутия футболен клуб на Сао Паоло и крупен индустриалец, Жаими Франко, потомък на български евреи от Русе, който ми разказа покъртителната история на “Цар Иван”. Българинът, който отпътувал по река Амазонка до далечно индианско племе… Със себе си отнесъл единствения си брилянт, последен знак от цивилизацията… Значката на ЦСКА! После, тамо, далеко, старият вожд прехвърлил нему цялата си власт, та малцината, които знаели за този наш сънародник, го нарекли “Цар Иван”. Така че в Бразилия българите имаме не само президент Дилма Русев, но и Цар Иван! Със значката и сърцето си на ЦСКА.
Този ли ЦСКА, който трябваше да изчезне, за да направели някои си мераклии свой “съвсем нов клуб”?
Ние в Чикаго знаем “Chicago Reds”. Но ето какво казват и пишат в България верните армейци в своя официален сайт:
“Знаем, че по света има стотици хиляди от Вас, които лягат и стават с името на любимия отбор на уста. И завинаги ще си останат верни цесекари, независимо от това в коя точка на планетата се намират. За нас е важна и тяхната подкрепа. За червената общност като цяло. И за ЦСКА като Клуб. Всеки ангажиран с идеята е част от семейството ни.
Всичко това важи в пълна степен за нашите приятели – Фен клубът на ЦСКА София “Chicago Reds”.
Макар и далеч, те всеки ден не спират да доказват, че да си армеец е въпрос на любов към отбора, чест към приятелите и вярност, и отдаденост към каузата! И, че освен род, Родина, майка и баща – има и ЦСКА!
Момчетата от “Chicago Reds” и техният председател Жоро Стойков, направиха пореден материален жест към любимия си отбор преди няколко дни. Безкористно и с вяра в свещените четири букви. Всички те показаха и продължават да показват достойната си позиция в червената общност.
Благодарим Ви, приятели! Вярваме и работим за идеята ЦСКА София да гостува в Чикаго, за да засвидетелстваме безкрайната си признателност към Вас!
С дълбоко увжение за всичко, което правите:
От ръководството на ЦСКА София”
ЦСКА не е вече в нокаут
ЦСКА не е вече в нокаут. Не е хвърлен на боклука с цялата му славна история, и с милионите червени сърца, които са пуслирали и пулсират в унисон със слънцето или черните торнада, завъртяли се над Клуба. Не е интерниран сред селските отбори за да започнел “на чисто”. С една дума – пращаха го в “нищото” за да го правели после “нещо”… толкова сигурно, колкото теориите за бъдещия ни живот в Рая…
Стойчо Младенов прави отбор по-бързо и от най-оптимистичните прогнози. Мачът с четирите гола срещу “Нефтохим”, с който тимът възкръсна от пепелта на боклуците с която го бяха задушили, обаче не се хареса на прокудените от управленческите столове, или онези, които се бяха приготвили за тях. Адвокати като бившия такъв поставеник в ЦСКА Радостин Василев, твърдят че Клубът върви към провал в серия от провокативни интервюта. Причината била в огромните дългове от користната и катастрофална за клуба трансферна и финансова политика… които бяха направени по тяхно време! Почти чудовищна наглост.
Христо Стоичков, който живя няколко дни със самочувствието на собственик на ЦСКА с “подарените” му, както го казаха, акции на бившите собственици, сега не иска да купи и една акция с пари от собствения си джоб, както обещаха да постъпят много и богати и бедни хора. Неговата реакция, когата агонизиращият ЦСКА не му беше поднесен на тепсия, хвърли в недоумение мнозина. Да отидеш на почивка, да изчезнеш и се скриеш, когато създателят ти – ЦСКА – е пред гибел, вместо да се хвърлиш като лъв да го опазиш, е много смущаващо поведение. “Нека си трошат главите. В никакъв случай няма да си купувам акции. Какви 6 милиона ми обявяват? Нямат право да ги предлагат и да ги пускат в продажба. Стойчо Младенов, Димитър Пенев, щом искат, да си купуват. Аз няма да го направя. Нищо добро не чака ЦСКА, не виждам.” – казва Камата в едно свое интервю. А защо не е направил нищо за ЦСКА в тези най-трудни в историяата на Клуба дни? “Не успяха да ми изпълнят условията. Аз си имам виждания като треньор, но те щом не могат – шапка на тояга…”
Паро Никодимов и някои други стари кадри от Клуба, които не видяха името си сред бъдещите ръководители на ЦСКА, също не са доволни. Те създадоха именно това “ново ЦСКА”, което трябваше да се превърне в символ на измамата – да не признава старите, макар и порочно направени дългове, да започне с чужд лиценз в толкова чуждата за ЦСКА, трета аматьорска българска дивизия…
На фона на тази смутителна атмосфера истинските жестова на любов и подкрепа, като този на нашия чикагски фен клуб са огънчето, което се люлее от вятъра и трябва да се опази да не изгасне. Не е изключено междуособиците да нанесат гибелен удар. Може дори и новите “спасители от плажа”, облъчван от користния олигархически футбол, да не удържат на крошетата, които ще им бъдат пласирани от различни страни…
Но има надежда! Ето, че и феновете от София се събират да поправят със собствени сили “своя сектор” на стадион “Народна Армия”. Ето, че отборът с каторжен труд се слепя част по част от суровата глина и започва да прилича на ЦСКА. Клубът прескочи “бариерата на смъртта”. Време е сега за тези, които имат нещо близко с футбола, наречен ЦСКА, да престанат да му слагат прът в колелата, водени от своите лични интереси, време е и тези, които са болни от любов към Клуба, да не я изразяват само с гърлата си, а да вложат ум и сили за успеха на още несигурното спасение…
Климент Величков
В. “България Сега”, Чикаго
